Кирил Банков 1), Борислава Кирилова 1), Христо Христов 2)
1)Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България
2)Европейско училище Брюксел IV, Белгия
https://doi.org/10.53656/math2026-1-5-mit
Резюме. Обикновено броят на учебните часове по даден предмет се приема от учителите за недостатъчен за постигане на устойчиви резултати в усвояването на знанията и уменията. Счита се, че увеличаването на часовете би следвало да води до повишаване качеството на обучението. Така въпросът за оптималния обем на учебното време стои винаги отворен. Настоящото изследване поставя акцент върху този методологически проблем, като анализира мненията на учители от столични училища, които едновременно обучават два типа ученици – такива, включени в разширена подготовка по математика, и такива, които се обучават единствено в рамките на задължителната програма. Чрез сравнителен подход се изследва възприеманата от учителите добавена стойност на разширената подготовка, както и отражението ѝ върху качеството на преподаването и учебните постижения. Получените резултати допринасят за по-задълбоченото разбиране на връзката между количествените параметри на учебното време и качествените измерения на образователния процес. В Европейските училища към институциите на Европейския съюз допълнителните часове са организирани по различен начин. Настоящото изследване разглежда и тези различия и търси отговор на въпроса как най-ефективно да се използва допълнителното време за обучение.
Ключови думи: математика, разширена подготовка, добавена стойност
>> Изтеглете статията в PDF <<
Свързани статии:
Проект на игри от модул „Математика“ към специализирана софтуерна платформа за обучение на ученици I – IV клас с разстройство от аутистичния спектър
Усъвършенстване на математически компетентности на ученици от трети клас чрез проектно базирана учебна дейност
Способността за учене – основна предпоставка за компетентност и реализация
Dobrin Todorov. Scientific and Technical “Worldviews” and the Crisis of Humanism
