Доц. д-р Наталия Христова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2022-5-4-ANHrls
Резюме. Статията съсредоточава вниманието си върху съпротивите на днешните деца и юноши спрямо четенето и тягостния им училищен опит с литературата. Опирайки се на изследването на Цветан Тодоров, тя разкрива част от вътрешните врагове на литературното образование, а именно – опасното редуциране на литературата в училище до инструментите за нейния анализ. Този техницистки подход води до това, че се пропуска същинският смисъл на общуването с литературата, а литературното образование се самоунищожава в очите на учениците. Освен че отблъсква учениците от четенето, тази концепция за литературата не отговаря на основните им потребности,
а именно да разбират по-добре света и да се научат да познават себе си.
Ключови думи: четене; съпреживяване; скука; редуциране на литературата; формализъм