Магдалена Костова-Панайотова
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
Резюме. Тази статия се фокусира върху поезията като феномен на футуристичното изкуство. „Заум“ не е изобретение на футуристи. Той съществува като адекватно средство за предаване на екстатичните състояния на шамана, неговите духове, неговата езотерична и религиозна функция е позната още от древността. За Кручоних, както и за редица други поети и драматурзи, като
И. Зденевич, това е възможност да се избегнат грешните словесни значения, речевите модели и разборът на речта. Това е път към емоционално-чувствената сфера и подсъзнанието на човека. В изкуството на футуристите е важно не да се копира реалността, а да се потвърдят собственото Аз и творческата дейност. Инструмент за такава дейност е деформацията, преобръщането, разчупването на формата. Следователно грешките са умишлено легализирани и дори канонизирани, защото грешката създава разсейващ ефект и ни кара да видим в акта на деформация връщането към поетиката. Този тип поезия, разбира се, не прекратява развитието си по естествен начин. Това е забранено, както и неразбираемото изкуство. През 1931 г. ОГПУ завежда дело срещу Обиратели и А. Туфанов, обвинявайки ги в подривни планове срещу съветската власт. Поезията на променливите чувства възкръсва през 50-те години, когато поети като Владимир Казаков, Хенрих Сапгир, Игор Холин, Сергей Сигей, Ри Никонова постепенно влизат в литературата. Връщането е към предкултурното състояние, което футуристичният ум нарича едновременното обновяване на света и изкуството, преоткриване на изгубеното единство между човека и пространството.
Keywords: futurism, zaum, avant-garde, experiment, Russian poetry
Свързани статии:
One Generalization of the Geometric Problem from 19th Junior Balkan Mathematical Olympiad
Формирование навыков письменной речи обучающихся с нарушением слуха
Дискусионни моменти, свързани с обучението по статистика като дял от математиката в училищното образование
Стратегии за управлението на качеството на образование
