Пенчо Д. Пенчев
Университет за национално и световно стопанство
Българската бизнес история разполага с относително ограничен кръг от спомени, писани от представители на предприемачите. Това е обяснимо с много фактори, сред които заслужава да се отбележат: ограниченият брой на предприемачите, фокусът на мнозина от тях върху правенето на история, а не върху нейното осмисляне, пречупената от драстичната политическа промяна през 1944 г. лична съдба на мнозина от тях и др. По тази причина една от най-важните гледни точки при опитите за разбиране на модерното българско стопанско развитие липсва. А без виждането на индустриалци, търговци и банкери за това какво им пречи и помага в българската стопанска действителност, как се отразяват вътрешно- и външнополитическите събития върху тяхната дейност, как получават подготовката си и натрупват капитали, как и колко работят в предприятията си и т.н., не може да се осмисли миналото и от него да се извлекат адекватни поуки и изводи за настоящето и бъдещето.
Наскоро публикуваните спомени на троянския фабрикант Никола Цонковски (1902 – 1997 г.) частично запълват този дефицит (Tsonkovski 2025). Както всички спомени, те имат своите специфики и трябва да се ползват внимателно от професионалисти и от любители при реконструирането на стопанското минало, а и на местната и националната историята през ХХ век, като цяло. Те не са абсолютната истина за България или за Троян през периода, те са историята, видяна през очите на човек, който се справя с много трудности, с много не се справя, среща много пречки, но се опитва да остане с изправен гръбнак дори и в най-тежките времена от личния си живот.
Съдбата на Н. Цонковски показва, че българският капиталист предприемач е беден по произход, натрупва капиталите си с лична спестовност, а необходимите професионални знания и умения получава след продължителна работа в различни предприятия извън България – в неговия случай в Румъния, Австрия, Чехословакия и Германия. Останал сирак от най-ранна възраст, Н. Цонковски с упоритост и търпение трупа знания, опитва различни житейски поприща, среща и преодолява много пречки. Освен професионалните знания и умения, които усвоява във водещи компании на обувното производство, младият троянски моделиер на обувки буквално попива нещо по-важно. Това е бизнес етиката на Централна Европа с характерните за нея дисциплина, прагматизъм, честност, съобразяване с правилата и бюрократичните изисквания. Тя формира основния пласт от цялостната философия на този български индустриален предприемач. Той усвоява и пренася тези ценности в българска среда, опитва се с много трудности да ги прилага. Не му допадат цялостната култура и обществена организация на Франция и Париж, затова и не успява да се задържи там, а напуска по-скоро разочарован.
Цонковски създава обувното си предприятие във време на възходяща стопанска конюнктура, когато търсенето на обувки от страна на градското население постепенно се увеличава, а изградената инфраструктура и съществуващите пазарни механизми позволяват да се надскочат границите на родния му Троян и да се работи за националния пазар. След завръщането си в България през 1934 г. в първите си стъпки като индустриалец Цонковски се сблъсква и е принуден да преодолява бюрократизъм, бездушие, завист, липса на квалифицирана работна ръка, неспазване на уговорки и корупционни практики. При това положение упоритият труд на Цонковски и съпругата му е основната причина за успеха на предприятието.
В спомените има детайли, които разкриват как работят и живеят иновативните индустриалци в България и какво е мястото на жената като съпредприемач в обувната фабрика. Мястото и ролята на жените в стопанството на страната невинаги може да се раздели от това на мъжете, но е важно да се подчертае, че роля за успеха на обувното предприятие на Цонковски има не само той, но и съпругата му. В определени случаи мъжът и жената действат като едно цяло не само в традиционното селскостопанско производство, но и в модерното индустриално предприемачество.
След дългите години на пестене и работа в чужбина Цонковски не е сам в трудната задача да постави предприятието си на здрави основи. В цялата сложна организаторска и производствена дейност той работи заедно със съпругата си. В спомените си Цонковски разказва как при липса на някоя от работничките съпругата му я замества, а след като свърши смяната на работниците, двамата довършват недовършена работа, подреждат и подготвят материалите за следващия ден. След това съпругата му поема и счетоводната работа. Така те успяват редовно да плащат на работниците си, а предприемаческото семейство се ограничава много „и в личните си разходи, и в храната си“. Важно е да се подчертае, че той и съпругата му работят и по-дълго време, и по-интензивно от наемните работници. Заплатите на последните винаги са изплащани навреме, докато понякога се случва „капиталистите“ да няма какво да сложат на масата …
Спомените разкриват отражението на Втората световна война върху българското стопанство. Могат да се откроят променените условия, нарастването на цените и опита на държавата да ги контролира, появата на нерегламентиран пазар, т. нар. „черна борса“, увеличаването на административния натиск спрямо индустриалците и т.н. Цонковски усеща, че с навлизането на немската армия в СССР на 22 юни 1941 г. напрежението и противопоставянето между отделни групи в българското общество нараства и достига до степен, при която болезненото „кръвопускане“ сякаш е единствен изход.
След преврата от 9 септември 1944 г. личната съдба на Цонковски е пречупена. Той оцелява в чистките непосредствено след промяната във властта благодарение на това, че е военно мобилизиран. Въпреки това предприятието му е подложено на натиск от страна на политическата власт, конфискувани са ценни материали. Един важен и пренебрегван от науката аспект, който се разкрива в спомените, трябва да се коментира и разбере. Срещу Цонковски са особено зле настроени дребните занаятчии обущари, не пролетариите, а дребни местни производители. Очевидно в това настроение се отразява натрупаното през годините още от края на XIX век напрежение и недоволство на дребните занаятчии. В продължение на десетилетия българската държава е насърчавала законодателно индустриалците, докато дребните градски производители не са срещали сериозна и трайна подкрепа. Тази „голяма“ политика се превръща в скрита омраза и завист на занаятчиите срещу индустриалните предприемачи и се отразява върху житейските неволи на Н. Цонковски. Превратът на 9 септември и започналите икономически и политически промени дават криле и на личната завист, отмъстителността и болезнените амбиции.
Тежката политизацията, притискането на частната инициатива, последвалата национализация и отстраняване на Цонковски от неговото промишлено предприятие са илюстрация на унищожаването на трудно създадения преди 1944 г. стопански елит. Впрочем за характеристиките на стария стопански елит е изключително показателен един епизод, разказан от Цонковски. В средата на 50-те годни на ХХ век Цонковски започва работа в бояджийска кооперация в Троян. Там се среща и работи с Кънчо Шипков – наследник на една от най-значимите български розотърговски фирми от Казанлък. Фирмата е с корени още преди Освобождението от османска власт, а К. Шипков е с изключително за времето си образование и професионална подготовка на експерт-счетоводител. След преврата на 9 септември 1944 г. при национализацията са отнети всичките му активи, а самият той прекарва известно време в лагера на остров Персин до Белене. По думите на Н. Цонковски, К. Шипков е „усърден и трудолюбив, честен до екстремност“. Често клиенти на бояджийската кооперация изискват Шипков и Цонковски да работят на техните обекти. Когато Шипков се заинтересувал защо клиентите търсят точно тях, получава следния многозначителен отговор: „1. Зная, че няма да бъда излъган. 2. Зная, че работата ми ще бъде изпълнена добросъвестно. 3. Зная, че при измерването и съставянето на сметките няма да бъда излъган, и 4. Мога спокойно да оставя помещенията си на ваше разположение“ (стр. 440).
Авторът описва детайлно и с множество документи униженията, на които е подложен в годните на социализма. Те са свързани най-вече с отнемането на дома му, с разочарования и неприятни изненади от страна на близки роднини и с непрекъснатите административни спънки, които се правят от местни „феодали“. Документално обоснованата сага, свързана с дома на Цонковски, изглежда относително маловажна с оглед на други интересни сюжетни линии в спомените. При все това тя не е за пренебрегване и заслужава внимание. Пред очите ни е един вече „бивш“ човек, който се опитва да играе по правилата на играта на социалистическия режим. Неговите молби, писма и т.н. изразяват онази бизнес и цялостна етика, която Цонковски възприема в началото на осъзнатия си житейски път. Тя се състои във вярата му във върховенството на правото и във възможността и необходимостта отделният индивид, независимо от положението си, упорито да отстоява и защитава тези принципи.
В спомените на Н. Цонковски се срещат интересни детайли и подробности за българското и европейското минало през ХХ век, които са по-скоро косвено свързани със стопанското минало на страната. Той преживява в София трудните следвоенни години (след края на Първата световна война), включително и епидемията от т. нар. испански грип, вижда последиците от потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г., показва специфики на бизнеса в Румъния, усеща и разкрива интересни детайли от отражението на Голямата депресия от 30-те години на ХХ век върху стопанството, но и върху социалния живот в Германия, показва в необичайна и непозната светлина някои интересни фигури от българската история …
Спомените на Н. Цонковски са важно свидетелство на времето. Без преувеличение или ирония те могат да се озаглавят „Житие и страдания грешнаго фабриканта“, но те би трябвало да се четат критично и да не се приемат като единствената истина. В някои случаи той допуска фактологични грешки и неточности. Спомените отразяват спецификите на характера му и тежките изпитания, на които го подлага животът, неизбежно слагат своя отпечатък. Личните му преценки за процеси, хора и събития са повлияни от времето, някои от тях с основание са отхвърлени в съвременното общество. Явно, българските предприемачи не са ангели и както всички хора, имат своите грешки и грехове. Те обаче са част от миналото ни. Минало, което не е еднопластово, не е само черно-бяло, а има своите нюанси и трудни изводи. Затова трябва да го познаваме и да го осмислим като предпоставка за по-добро бъдеще.
ЛИТЕРАТУРА
Цонковски, Н., 2025. Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени и преживелици (1912 – 1972 г.). София: Св. Климент Охридски.
REFERENCES
Tsonkovski, N., 2025. The Thorny Path of a Specialist in the Footwear Industry: Memoirs and Experiences (1912 – 1972). Sofia: St. Kliment Ohridski University Press.
On the History of Entrepreneurship in Bulgaria
Prof. Pencho D. Penchev, DSc
ORCID iD: 0000-0001-7542-1625
WoS Researcher ID Q-4377-2016
Scopus Author ID: 35275649000
University of National and World Economy
Sofia, Bulgaria
E-mail: p.penchev@unwe.bg
>> Изтеглете статията в PDF <<
