Боян Василев
Пловдивски университет „П. Хилендарски“
Маргарита Бакрачева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2021-3.04
Резюме. Уменията за себерефлексия се изграждат като част от общото психосоциално развитие и себеопределяне и процесът може да бъде целенасочено подкрепен. Умението за поддържане на оптимална себеоценка и себеусещане се формира в хода на търсене и откриване на себе си във връзка с възможностите и стремежа към себеутвърждаване. Представени са резултатите, получени от изследвани 364 ученици и студенти като представители на най-сензитивния период на изграждане на идентичността. Акцентът е основно върху взаимните връзки между себеутвърждаването и идентичността.
Данните от емпиричното изследване върху феномените себеутвърждаване и идентичност са интерпретирани от гледна точка на личностната рефлексия. Те разкриват, че повишеният стремеж към себеутвърждаване – независимо дали чрез ориентация към другите и търсене на външна подкрепа, или реализиран чрез собствени успехи и автономно, води до по-успешно себеопределяне и стимулира изграждането на психосоциална идентичност. Изведените връзки имат приложимост в учебна среда и могат да бъдат полезни за всички, ангажирани в обучението и работата с ученици и студенти.
Ключови думи: идентичност; себеутвърждаване; себерефлексия