Зам.-министър Николай Витанов участва в дискусия за бъдещето на висшето образование

„Финансирането на висшето образование бе значително подобрено през последните две години и тази тенденция трябва да продължи.“ Това каза заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов при откриването на дискусия в Националната спортна академия, съобщава Пресцентърът на МОН.

Форумът се организира от Синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, ръководен от проф. Лиляна Вълчева. Форумът събра представители на Сдружението на държавните висши училища, на синдикатите, работодателите, студентите.

„Силно се надявам инициативите на Министерството за продължаване и увеличаване финансирането на научната дейност на университетите и разпростирането ѝ и към неизследователските висши училища, да намери своята реализация и да продължи“, заяви още акад. Витанов.

До 2030 г. системата на висшето образование трябва да е по-устойчива финансово, смята проф. Лиляна Вълчева.

По думите ѝ методиката за финансиране на висшите училища по формулата за качество с увеличените коефициенти по професионални направления и с критериите, които са заложени в Постановление 328, дават своите резултати. Проф. Вълчева добави, че

14 висши училища са подобрили своите резултати.

В първата група с високи доходи са вече 10 университета, а за предходната година бяха шест.  От 2000 до 3000 евро е средната брутна работна заплата в 10 висши училища. От 1500 до 2000 евро е средната брутна работна заплата в 10 университета, а под 1000 евро са шест, сочат представените от Вълчева данни, цитирани от БТА.

Проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и председател на Сдружението на държавните висши училища в България, подчерта необходимостта от споделяне на ресурси между университетите.

Обърна внимание и на нуждата от активизиране на партньорството с реалния бизнес и по-бързото внедряване на научните изследвания в реалната икономика.

„Бяха направени много верни стъпки, набелязаха се много разумни програми, които трябва да бъдат надградени, а не да се започва отначало“, каза проф. Георги Вълчев.

Доц. Валери Апостолов, председател на Синдикат „Висше образование“ – КТ „Подкрепа“, подчерта ключовата роля на инвестициите във висше образование.

Той предлага засилено партньорство и диалог за усъвършенстване модела на управление, критерии за оценка на успеваемост и реализация на завършилите, качество на програмите и преподавателите и др.

Председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Стойков повдигна темата за студентските стипендии и търсенето на баланс, така че повече студенти с висок успех да ги получават, както и за нуждата от продължаване на програмата за ремонт на общежития.

По думите му стипендията за успех изостава 10 пъти спрямо докторантската.

От НПСС съобщиха за БНР, че 14 млн. евро не достигат на държавните висши училища до края на годината за изплащане на стипендии за успех.

Сред причините е решението на Върховния административен съд от края на миналата година, което дава право и на студентите в платена форма на обучение да получават стипендии. Но средства в удължения бюджет, с който работят университетите, не са предвидени. Нараснали като брой са и социалните стипендии.

В дискусията участваха още ректори, университетски преподаватели, експерти от МОН, представители на бизнеса и др.

Свързани статии:

Отличиха най-добрите студенти за 2026 г. Празнувай отговорно INSAIT с пробив и при автономните автомобили Безплатни тренировки по таекуондо в столичното 97. СУ „Братя Миладинови“