Ученици се върнаха няколко века назад във времето – с перо и мастило изписваха старобългарски кирилски букви

Столични ученици се пренесоха в Средновековието и влязоха в обувките на писачи на ръкописи. Използвайки образци на старобългарски кирилски букви и с помощта на писалка (перо) и бурканче мастило, децата с интерес и старание преписваха буквите и пишеха своите имена и тези на приятели.

„Средновековните писачи“ работеха под насоките

на Марта Рипаранте и Преслава Георгиева от Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките. Тяхната работилница „Мисия: средновековен писач“ бе част от училищната програмата на 16-ото издание на Софийския фестивал на науката.

Преслава Георгиева e докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в направление „Старобългарски език“ и асистент в Кирило-Методиевския научен център – БАН. Занимава се с езиково и текстологично изследване на старобългарските преводи, изучаване на историята на текста и на преводаческите особености. Темата, по която работи, е свързана с изследване на славянския превод на житието на св. Григорий Акрагантски.

Марта Рипаранте е асистент в Кирило-Методиевския научен център – БАН. Сътрудничи с университети в Бари и Рим, където преподава курса „Славянска филология и лингвистика“. Като докторант в БАН, нейните изследвания са предимно в областта на славянската палеография, по-конкретно на кирилската палеография. Дисертацията ѝ е посветена на българските кирилски ръкописи от XIV век. Анализира графичните особености на писмото, за да проследи къде, кога и в каква книжовна среда са били създадени ръкописите. Разработва и набор от инструменти за цифрова палеография, за да могат и други хора, които се интересуват от темата, да могат да правят анализи.

С работилницата, която провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката,

младите учени искат да представят дейността на Кирило-Методиевския научен център по интересен и достъпен начин за учениците. Решават, че това може да стане през преписване, което е познато за децата, но не в този формат.

„Искахме през практическите занимания децата да се докоснат до ръкописите, като им представим една от дейностите, които са се извършвали, за да се достигне до създаването на крайния продукт – ръкописа“, споделя Преслава.

А Марта отбелязва, че Кирило-Методиевският научен център има опит в организирането на подобни работилници. През юли тази година например предстои третото издание на Лятната школа по славянска палеография, предназначена за студенти и докторанти. „Сутрин имаме лекции, водени от професори от различни университети. А следобед, в първата част на програмата, участниците се занимават и с практически упражнения по преписване и калиграфия, подобни на тези, които организирахме с децата. Видяхме интерес към красотата на преписването на ръкопис, към това как той е изработен и какво може да се узнае от него“, споделя тя.

За младите учени е важно да привлекат внимание към темата и да покажат на децата, че старите книги не са скучни. „Една от основните ни цели беше да покажем, че изследването на ръкописите може да бъде забавно, интересно и  вълнуващо. Поне за нас то е такова“, казва с усмивка Преслава.

Двете дами искат децата да разберат собствената си култура и да могат да направят връзката, че това са същите букви, които използват и днес. „В повечето случаи в началото на училище те учат за глаголицата и кирилицата, но няма практически занимания, свързани с тях. По време на работилницата видяхме, че дори не разпознават някои от кирилските букви, с които писаха. Питаха, коя е Н, коя е М, коя е Ъ“, допълва Марта.

На Фестивала проведоха две занимания. В първата работилница се включиха петокласници от природната паралелка в Частно основно училище „Образователни технологии“. Целият випуск бе дошъл да участва в работилниците, които Фестивалът предлага. Децата бяха придружени от своите учителки Виолета Борисова, Петя Неделкова, Весела Стоянова и Пламена Аракчиева, които за поредна година водят възпитаниците си на среща с науката. А във втората работилница се включиха седмокласници и осмокласници от 69. СУ „Димитър Маринов“, които идват за трета година, както и деца от Пространство за учене „Пътеки“.

Преди да разберат на практика какво е означавало да бъдеш средновековен писач, учениците имаха възможност да научат повече за глаголицата и за кирилицата, за пътя на създаването на средновековните ръкописи. Както и защо е важна ролята на палеографа – човека, който изучава историята на книгата от материалите, които са използвани за нейното създаване, до най-малката черта, която е послужила за изписването на буквата.

Преди повече от 1160 години, около 860 г., двама братя от Солун – Кирил и Методий, създават първата славянска азбука – глаголицата.

Тя служи за разпространението на християнската вяра. Не след дълго възниква и нуждата от друга, по-достъпна азбука. Учениците на светите Кирил и Методий създават кирилицата, която е частично вдъхновена от гръцкия модел. В продължение на няколко века е имало средновековни писачи, които всъщност знаели и двете азбуки. И до днес са запазени ръкописи, в които можете да видите как един и същ писач е използвал и двете азбуки.

Броят на буквите в двете славянски азбуки е различен. В старобългарската кирилица те са 36, а в глаголицата е имало няколко допълнителни символа, или общо 38 букви.

„Формата на самите букви на двете азбуки е много различна. Кирилицата в голяма степен е основана на гръцкото писмо. Докато глаголицата е иновация на Светите братя. Смята се, че глаголическите буквени начертания имат вътрешна логика и организираност, която се отнася както до артикулацията на звуковете, така и до богословското значение на буквените знаци“, посочва Преслава.

Марта допълва, че днес се смята, че една от целите при създаването на кирилицата вероятно е била да се изгради по-опростена и по-лесна за изписване графична система.

„Не мисля, че можем да сравняваме двете азбуки. Те са напълно различни по начина, по който са се развили. Част от учените в Кирило-Методиевския научен център се занимават и с изучаването на особеностите в процесите на развитието им. Знаем, че Ⰰ (а) – първата буква на глаголицата, прилича на кръст и вероятно носи ясно символно значение, но за много от останалите букви все още не знаем с точност как е протекъл процесът на създаването им и кои графични модели са повлияли върху тях“, отбелязва тя.

По време на управлението на владетелите Борис І и на неговия син Симеон І кирилицата постепенно се разпространява из всички славяноезични територии. Това е период на изключителен културен възход – започва усиленото превеждане и преписване на книги, тогава се създават и много нови текстове.

Създаването на ръкописи е било поверено на ограничена група от добре обучени хора, често свързани с манастирите и храмовете. Това се случвало в специални помещения, наречени скриптории. Ръкописите обаче не съдържали само религиозни текстове. Те са посветени и на историята, природата, медицината и дори на човешкото тяло.

Първата стъпка в процеса на създаване на един ръкопис е била подготовката на материалите. През първите векове след създаването на писмеността книжовниците по нашите земи използвали най-вече пергамент. Преслава обяснява, че обработката му е била скъпа, като за направата му се е използвала животинска кожа. „Кожата се изчиства, така че да могат да бъдат оформени цели листове. Размерът им зависи от формáта на ръкописа. Някои са мънички, а някои – големи, особено направените за владетели и по поръчка“, разяснява тя.

Заради високата си цена пергаментът понякога се е използвал повече от веднъж. Това е така нареченият палимпсест – ръкопис, чийто оригинален текст е отстранен чрез търкане или промиване, а след това страниците му са използвани за нов текст. Понякога този процес не е бил перфектен, благодарение на което днес специалистите могат да разчитат текстове и от двата пласта на ръкописа.

С появата на хартията всичко става доста по-евтино и по-достъпно. По нашите земи хартията започва да се използва активно около XV век. В същото време, пергаментът продължава да се използва за създаването на по-луксозните ръкописи.

След като листовете са подготвени, е необходимо оформлението на страницата да бъде внимателно планирано – полетата са измервани и редовете са отбелязвани върху листа.

Тогава започва и работата на писача.

За изписването на буквите използвал писалка, направена от тръстика или от птичи пера, и мастило, като за основния текст се използвало черно, а за отделни важни думи или акценти в текста – червено. Мастилата са забърквани от естествени материали – например дъбови шикалки, въглен или минерали.

„Процесът на писане и преписване за средновековните книжовници е бил дълъг и прецизен. Той няма нищо общо с писането днес, което е бързо. Изписването на буквите е изисквало голямо внимание, а при тържествените уставни писма перото е трябвало винаги да се държи хоризонтално спрямо реда на писане. Понякога преписвачът е бил в състояние да напише само една тетрада – осем страници, за ден“, посочва Марта. Дава пример, че буква „ж“ се е изписвала с поне пет черти, а не както днес – с три или дори само с една в курсивното писмо.

На работното място на писача имало не само мастилници и бурканчета, пълни с различни цветове мастило, но също ножици, линии, пергели за измерване и очертаване, ножове и гъби, които служели за поправянето на грешки чрез изстъргване на неправилния текст.

Буква по буква и страница по страница писачът внимателно преписвал текста. Той целенасочено оставял празни пространства в полетата и между отделните части на ръкописа. Ролята да ги запълни, била на миниатюриста – майстор, който отговарял за разноцветните инициали и изображения. В скъпите и луксозни ръкописи художниците дори използвали злато.

Така малко по малко се създават множество малки купчинки от страници (тетради). Накрая, след като текстът и декорациите са завършени, идвал ред на още един специалист – подвързвача, който зашивал отделните тетради заедно и сглобявал крайния вариант на книгата.

В добре организираните и големи скриптории вероятно е имало отделен човек за всяка от дейностите, свързани със създаването на ръкописа. Писач, декоратор или миниатюрист, който прави миниатюрите и декорациите, друг, който подвързва, някой, който изковава закопчалките за подвързиите, както и такъв, който се занимава с обработката на кожата. В по-малките скрипториуми, където са се правили ръкописи без особени декорации, всичко се е вършело от един човек.

От X век до XIV век разполагаме с около 2200 ръкописа, които са южнославянски (български и сръбски), но това е малка част от всички, които са създадени.

„Трябва да имаме предвид, че ръкописът се е създавал с определена цел. Например „Четвероевангелието на цар Иван Александър“, което показахме, там всичко е внимателно планирано, красиво направено, използва се злато. Докато, ако ръкописът е предназначен само за лична употреба на монасите, т.нар. монашески сборници, отново има декорации, но не са луксозни. Те са били направени изцяло от преписвача“, обяснява Марта.

И допълва, че нямаме ясни сведения за съществуването на скрипториуми по нашите земи. „Едни от значимите за южнославянската традиция книжовни центрове са Зографският и Хилендарският манастир в Света гора, в които по всяка вероятност е имало интензивна преписваческа дейност. От колофоните по полетата на страниците, можем да научим къде е написан даден ръкопис“, посочва докторантката. За жалост, информацията е оскъдна. Затова и е важна ролята на палеографа.

„Ние правим връзки между различни ръкописи и по този начин може да разберем къде е създаден ръкописът и къде е наследство ни. Като италианка, мога да кажа, че в Западна Европа често имаме споменавания на местата на създаване на ръкописите благодарение на по-добре запазена документация и в повечето случаи знаем кое къде е създадено. Но в България голяма част от тази информация липсва или е достигнала до нас фрагментарно, затова палеографията трябва да се развива“, подчертава Марта.

Преслава допълва, че малко археологически находки в България дават сведения за скриптории или за материалите и инструментите, използвани за изработката на ръкописите. Затова е важно да се върнем към ръкописите и информацията, която те носят за културата и за книжовната дейност по българските земи през Средновековието.

Свързани статии:

Български учени привлякоха вниманието на Би Би Си Кирилицата ни прави съучастници в строителството на човешката цивилизация, заяви министър Сергей Игнатов на Международния форум „Духовното наследство в дигиталния век“ Училища представят успешни модели за интегриране на математиката и инженерните науки Софийският фестивал на науката навършва 16 години