Проф. Галин Цоков, директор на Института по образованието: Образованието е начин да променим обществото

В различните държави процесът на промяна към компетентностно ориентирано образование протича средно за около девет години

Проф. д-р Галин Цоков е магистър по педагогика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподавател в Педагогическия факултет на Пловдивския университет. От 2011 г. е професор по управление на образованието. Ръководител на катедра „Педагогика и управление на образованието“ (2019 г.).  Специализирал е в Мадрид (2017), Ню Йорк (2014), Валенсия и в Амстердамския университет.

Член е на Комисията за иновативните училища към МОН (2016) и на Постоянната комисия по педагогически науки и социални дейности на Националната агенция по оценяване и акредитация (от 2018 г.). Председател е на Асоциацията на департаментите за квалификация на педагогическите специалисти в България (2022).

Автор е на над 110 научни публикации, издадени в България и чужбина.

Министър на образованието и науката в едно редовно и последвалите го две служебни правителства в периода от юни 2023 до януари 2025 г.

От февруари 2025 г. е директор на Института по образованието към МОН.

 

Разговора води Венцислав ГЕНКОВ

 

– Проф. Цоков, Институтът по образованието бе формиран през ноември 2024 г., като обедини потенциала на три структури на МОН – Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование, Центъра за информационно осигуряване на образованието и Центъра за учебно-тренировъчни фирми. Доколко той наследява дейността на закрития през 2005 г. Национален институт по образование към Просветното министерство, създаден през 1996 г. и от своя страна, продължил работата на предишни институти по образование, първият от които е основан преди почти 100 години – през 1936 г.? Какви са основните задачи на Института?

– Всъщност това, което е много важно да отбележим, е, че Институтът се създаде от гледна точка на това, че имаше различни документи, национални и международни, които предписаха Министерството на образованието и науката да има по-експертни и по-съдържателни анализи по различни проблеми, свързани с нашата образователна система.

Всъщност една от възможностите за това беше да се обособят тези звена, които се преструктурираха в Институт по образованието, който наред с всичко друго да има и такава аналитична изследователска дейност. Това е всъщност една от основните цели.

Цели, свързани и с това, че докладът на Сметната палата, който има много препоръки, за които трябва да се отговори до края на тази календарна година, изисква реализиране на част от анализите. Докладът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за присъединяване на България към организацията, в частност сфера „Образование“, също имаше такива бележки.

Така че с изграждането на тази структура Министерството се опитва да развива точно тази сфера на дейност – изследователска и аналитична, като продължат и съществуващите дейности на звената.

Много важна е сегашната дирекция за оценяване в предучилищното и училищното образование. Тя извършва както НВО в IV, VII и X клас – основно колегите експерти работят по посока на създаване на тестове и организация на изпити, така и организира провеждането на редица международни образователни изследвания у нас, като PISA, PRESTIGE, PIRLS и TALIS.

От тази гледна точка Институтът в момента координира всички международни проучвания, в които участва България, а това е много сериозна и важна дейност.

– За времето, в което оглавявате Института, успяхте ли да формирате екип от квалифицирани и мотивирани специалисти?

– Всъщност това, което започна от първия ден на това преструктуриране, беше да се продължи дейността на експертите. Старши и главни експерти, които работеха в досегашните центрове и новите дирекции, продължават своята работа.

От друга страна, успяхме през тези няколко месеца да назначим и хора, които извършват конкретно анализи и изследвания – двама главни експерти в областта на изследванията и анализите в образованието, което вече е нещо ново. За последните месеци успяхме да извършим може би десетина и малко повече анализа, свързани с обсъжданите промени в Закона за предучилищното и училищното образование, които предоставихме на ръководството на Министерството.

– Какво разглеждате в тези анализи?

– Те са свързани с всички по-важни промени, обсъждани в момента в Народното събрание – от изучаването на „Религия и добродетели“ в други образователни системи, оценяването през последните години, свързано с НВО и матурите, различни практики относно повтарянето на класове в образователните системи.

По важните проблеми, свързани с нуждата от промяна, сме търсили начин да дадем конкретна информация кое е актуалното състояние в други образователни системи. И разбира се, определени изводи за възможностите за развитие в България.

Един от много важните анализи е относно промяната на образователната структура – тема, която ще продължи и този месец. Направихме анализ за структурата на основното образование в различни образователни системи и проблемите, които съществуват в нашата заради това, че само у нас – и единствено от Европейския съюз, децата завършват основно образование в VII клас. А това предполага и много отрано да започва процесът на диференциация – в различни видове училища и в различни профили на обучение.

– Редица български и международни експерти коментират в последните години, че МОН събира огромно количество информация, която обаче не се използва пълноценно, а данните са ключов инструмент за формиране на политики и за планиране на всички нива – от държава до конкретно училище. Освен това подобна система би позволила проследяване на ефективността от публичните инвестиции в образованието. Какво липсва – свързване на системи, софтуерно обезпечаване или аналитичен капацитет. И доколко Вашият Институт може да допринесе за решаването на този проблем?

– Както споменах, една от целите за създаване на Института е точно тази – той да развие тази аналитична дейност. В рамките на Института е много важна дирекцията, свързана с информацията в предучилищното и училищното образование, която поддържа и извлича информацията от националната електронна система НЕИСПУО, която е една от най-големите в момента. Всъщност всекидневно  по десетина справки се предоставят на различни дирекции и институции, свързани с информация от образователната система.

Много важно е да се подчертае, че това не е еднократен акт, а продължителен процес на базата на данни да се ориентира вземането на решения и развитието на политики от класната стая до Министерството на образованието.

В това отношение ще дам два примера, които в момента може би ще подготвят по-плавния преход към този процес.

Започва проект на Световната банка, който точно ще изследва на какво се дължат факторите за това, че не се използват достатъчно добре данните както в класната стая, така и на ниво МОН. Как да се структурират самата система и връзките в нея, за да има по-ефективно използване и анализ на данните. Освен това по Националната научна програма за изследвания и развитие на иновациите в предучилищното и училищното образование се опитваме, заедно с десет университета и БАН, да направим програми за обучение и квалификация на учители за това как да използват данните и как да осъществяват изследвания.

Квалификационните курсове по отношение на учителите, а донякъде и обучението в университетите на бъдещите педагози, не е ориентирано към това поне да се запознаят с методологията и начина на обработване на данни. И това е празнота в сферата на квалификацията, която ще опитаме да запълним – да предложим такива курсове, да квалифицираме учители, за да могат те да използват по-ефективно данните в класната стая.

И едно допълнение по тази национална програма, която се координира от Русенския университет – ще се реализират по-сериозни изследвания по отношение данните, които имаме, натрупани от международните изследвания. Всъщност това също е донякъде слабост, която отчита и докладът на Сметната палата. Данните в тези изследвания не дават възможност да направим много по-сериозни анализи на това какво се случва в нашата образователна система.

– Ще ви провокирам с три изречения да обособите три проблема на образованието в момента…

– Първо, искам да уточня, че проблемите на образованието не са свързани само с българската образователна система. Проблемите на световното образование, като цяло, са свързани с това, че едни системи, изградени в индустриалното общество, се опитват да функционират ефективно в информационното общество. Това е първият основен проблем и затова може би няколко десетилетия различни изследователи говорят и търсят възможности за промени.

Вторият по-актуален проблем е свързан с навлизането на изкуствения интелект в различните сфери, включително и образованието. Той коренно ще промени методологията на преподаване, ще промени характера на учителската професия, ще промени образованието, като цяло. И ние още не можем да си представим дори как ще стане това, защото и в световен план няма анализи и изследвания, които да дадат някаква по-стройна методология на ефективното използване на изкуствения интелект.

И третият проблем е всъщност как да развием човека и личността в условията на технологиите и изкуствения интелект. Това е основният проблем на образование 5.0. Интересно е, че от една страна, то ще бъде най-технологично – с изкуствен интелект и виртуалната реалност, а от друга страна – ще е най-хуманно. То трябва да бъде насочено към изграждане на човека, развитие на силните страни на личността, на социално-емоционалната интелигентност на децата.

Тук ще перифразирам изказване на Илон Мъск отпреди около две години: „Представете си, че след време, на базата на развитието на изкуствения интелект, може да не се наложи човек да работи. Може да се променят професиите, може човек само да се занимава и да има свободно време. Какво ще правим тогава с човешкото у човека? Как ще се осмисли животът на хората?“.

– Как Институтът подпомага процеса по обновяване на учебните програми и учебните планове?

– Това е много важна задача и цел и за екипа, който оглавявах като министър на образованието и науката, и за сегашния екип на министър Вълчев – промяна в учебните планове и учебното съдържание.

Но не промяна, свързана с намаляване или разширяване на това съдържание, а промяна по посока на компетентностните рамки. По това учебното съдържание да се промени от акцент върху знанията към фокус към овладените умения и компетентности от страна на учениците. Това е наистина много труден и сложен процес.

В момента участваме с експерти от Института в проект на Министерството на образованието с ОИСР за промяна на учебните програми точно по посока на тяхната компетентностна ориентация в прогимназиалното образование.

Може би след около месец ще започне друг много важен проект, свързан с прилагане на компетентностния подход и качеството на образованието по Програма „Образование“. В негови модули също ще участва Институтът по образованието. Той е насочен точно към изработване на компетентностно ориентирани учебни програми. Но това е по-продължителен и бавен процес.

Запознахме се с доклада на ОИСР за изследванията, свързани с промяната в учебните програми. Всъщност в различните държави този процес на промяна към компетентностно ориентирано образование протича средно за около девет години. Тоест не можем да искаме и да разчитаме, че за година-две ще можем да променим учебните програми така, че те да бъдат адекватни на днешното и бъдещото развитие на обществото.

Но ако се запази посоката и има устойчивост в развитието на промените в учебните програми, мисля, че ще се постигнат резултати.

– Кога смятате, че могат да влязат в действие новите учебни програми?

– Ако приложим този подход, свързан с пътя за реализиране на иновациите и промените, най-рано може би след две-три години ще започнат да се прилагат. Защото в момента министър Красимир Вълчев и неговият екип работят с различни групи по отделни учебни предмети за създаване на концепции за учебните програми, които след това вече ще бъдат свързани с едни по-добре разписани компетентностни профили на ученика – тоест уменията, които трябва да притежава при овладяване на знанията в съответните учебни дисциплини. И заедно с това – вече конкретното учебно съдържание, което трябва да е ориентирано към изграждане на умения и компетентности, а не към възпроизвеждане на знания.

И тук има още един много важен проблем, който са успели да реализират колегите в последните години в Полша и Чехия, а в момента в Румъния работят много усилено по него. Подобно компетентностно ориентиране на учебните програми предполага, че във всеки учебен предмет, независимо как е структурирано съдържанието, трябва да се реализират така наречените хоризонтални умения. Да кажем дигитални умения, социално-емоционални умения, умения, свързани със здравно и гражданско образование, които са всъщност умения за живота. И това е много важна част от компетентностно ориентираните учебни програми.

– Но когато променяме учебните програми, Вие много често сте отбелязвали, че заедно с тяхната актуализация е необходима и промяна в оценяването. В каква посока трябва да вървим там?

– Промяната всъщност се случва в последните две години. Тази година много сериозно я продължи министър Красимир Вълчев. Тя е по посока на по-различни тестови задачи при външното оценяване. Тази година знаете, че има вече заповед да се изработват по-интегрални задачи за външното оценяване по математика в VII клас.

– Които родителите не харесаха обаче …

– Ами да, може би има някакво основание, че се въвеждат за съответната учебна година. Но това не е свързано с промяна на нормативни документи, дори на учебни програми, защото в тези задачи не се включва пълно учебно съдържание от всички предмети, свързани с природните науки. По-скоро те са ориентирани към очаквани резултати. Тоест учениците, имайки определени умения, ще могат да се справят с решаването на тези задачи, за които се изискват определени математически умения.

Тук подходът е в някаква степен по-умерен от гледна точка на преход към такъв тип задачи – задачи тип PISA, защото това изисква в някаква степен както работа в класната стая, така и апробиране на тези задачи. И тук ролята на нашите колеги в Института е тези задачи не само да се съставят – вече имаме такива модели, които са качени на сайта на МОН,  но и да се апробират. Да се види кои задачи са действащи, каква е тяхната трудност – справят ли се децата с тях, прекалено трудни ли са, прекалено лесни ли са. И да се подберат най-адекватните задачи за НВО, което предстои през идното лятото.

– Вие сте привърженик на интегрираните изпити. Далеч ли сме от въвеждането на изцяло електронни матури и национално външно оценяване?

– Първо да продължим към интегрираните изпити. Не съм привърженик на интегрираните изпити, в които да има отделно учебно съдържание по математика, биология, физика, химия, а по-скоро на интегрални задачи, които да изискват използване на уменията, изградени от учениците по отделните учебни дисциплини. Каквито са PISA задачите, които затрудняват именно с това нашите ученици. Не че те не знаят, просто не са научени на решаване на такъв тип задачи.

Що се отнася до другия въпрос, който е за електронното оценяване – тук ще дам пак един пример. В проект, който работим заедно с Румъния за промяна в учебните програми, северната ни съседка си е поставила амбициозна цел – през 2027 г. матурите и външното оценяване при тях да са в електронен формат. Ние от миналата година започнахме да работим в тази посока.

Миналата година се проведе много голям електронен изпит – оценка на уменията по природни науки на деветокласниците. Над 46 000 деца участваха в двата дни. Тази година проведохме такъв изпит с шестокласниците за уменията им по математика. Над 46 000 деца се включиха за около четири часа и успяха без никакви проблеми в електронната система да си решат задачите. Това показва, че има възможности за развитие на тази форма на външно оценяване.

Необходимостта от подобен подход показват и международните изследвания. На практика PISA вече няколко пъти се провежда електронно, а от догодина електронен ще бъде изпитът и за четвъртокласниците – PIRLS, който е свързан с четивната грамотност.

Ние работим и ще направим платформа, на която те ще могат да се упражняват, за да свикнат с компютърното решаване на тези задачи в международното проучване. Тенденциите са такива.

Трябва да намерим най-правилните решения, но две-три години е период, в който наистина спокойно –както от страна на експертите, така и на родителите, може да се види, че електронната форма на външно оценяване и на матури дори е по-добра и по-обективна.

– Но за всичко това са необходими и квалифицирани педагози. Всъщност ролята на вашия институт е свързана и с тяхната квалификация. Какво се случва по темата?

– Квалификацията на учителите, особено по отношение на техните дигитални умения, е свързана и с различни типове изследвания. Преди около месец излязоха резултатите на TALIS 2024. Това е най-голямото изследване на ОИСР за учители и тяхното професионално развитие. И резултатите показаха, че българските учители се самооценяват сравнително високо, включително и в рамките на дигиталните компетентности. Има и много сериозни национални изследвания, като дори в момента се провежда подобно от Софийския университет. Има още резерви и пропуски по отношение на дигиталните компетентности на учителите.

ЮНЕСКО публикува вече рамка за дигиталните компетентности на учителите при използване на изкуствен интелект. И трябва да насочим усилията на образователната система към това да подготвим учителя в използването на тези инструменти в рамките на неговата работа в класната стая. Може би това е най-важният акцент, който през следващите месеци и години трябва да се случи от гледна точка на квалификацията.

– И от дигиталното към реалното. На педагозите все повече им се налага да имат и възпитателна функция. Това ли е реалността?

– Всъщност, ако погледнем същността на учителската професия и ролята на педагога в Образование 5.0 – учителят все по-малко ще бъде преподавател, все повече ще бъде мотиватор, лидер, възпитател и подкрепящ в класната стая. Той ще бъде човекът, който ще показва хоризонта, ще задава целите на развитие на децата. Ще ги развива и социално, и емоционално. Редица футуролози смятат, че преструктурирането на учителската професия ще бъде насочено точно в тази посока.

Така че, ако обобщим – да, учителят ще бъде все повече възпитател и човек, развиващ други личности. Това означава в неговата първоначална подготовка да има много повече психология, да има много повече педагогика и различни философски дисциплини, които да му дадат много добра основа, свързана с етиката, с морала, с естетиката. Защото всичко това той трябва да предаде на своите ученици.

Всъщност учителят в Образование 5.0 ще бъде този ментор, този лидер, който трябва да поведе учениците не само към знанието, както е било в миналото и донякъде в настоящето, а към това как те да развиват своите силни страни. Хора, които имат умения да живеят и да работят съвместно.

– Но това означава ли, че всъщност трябва да имаме забрани, които се дискутират и в момента в обществото, или трябва да се стремим към изграждане на мотивация и лична отговорност. Тъй като Вие казвате, че ролята на учителя ще бъде по-скоро наистина да бъде като ментор. Но менторът не забранява, той отваря хоризонта, нали така?

– Менторството, и особено учителят като обучител, включително и на своите колеги, днес много сериозно се развива в различните образователни системи. По отношение на забраните – те са свързани със спазване на определени правила. Всяка организация, институция или система си изработва правила. Мисля, че забраните, сами по себе си, няма да решат нито този, нито който и да е проблем, включително и с използването на телефоните в класните стаи. Защото и досега има такава забрана – по време на час телефоните да бъдат използвани.

Много по-важно е създаването на тези правила да бъде свързано с по-широко участие на самите деца и по-широко участие в различни дейности. Споменахте във въпроса си „мотивиране“. Основният проблем при нашите ученици е това, че не са достатъчно мотивирани – не само за своето познавателно развитие, но и в някаква степен за развитието си като личности.

Днес четох изследване относно проблема за развитието на благополучието на децата в класните стаи. Оказа се, че повечето от децата, особено до гимназиална възраст, нямат свои цели, нямат своя ориентация към това какви хора ще станат, каква професия ще упражняват в бъдеще. А това е един от най-важните проблеми в съвременното образование –да ги мотивираме, за да могат да бъдат по-активни както в класната стая, така и в различни дейности.

Има интересни програми на различни места – един пример от Естония, която се смята за една от най-ефективните в момента образователни системи. Те от няколко години правят проект „Училище движение“. Използват всяко междучасие, всяко свободно време в училище, за да се движат децата, да се занимават с различни дейности – изкуство, спорт, и така да бъдат въвлечени и мотивирани за съвместна работа и след това да се пренесе и в часовете и в класната стая.

– А къде са родителите? Трябва ли да се засили диалогът с тях? Трябва ли да ги стимулираме повече да участват в процеса?

– Родителите са участници в този процес. Правихме даже изследвания по време на пандемията. Оказа се, че около две трети или малко над две трети от родителите са мотивирани и са заинтересовани от учебните резултати и от работата на децата в училище. Около една трета от тях нямат този интерес. Може би трябва да бъдат още по-сериозно въвлечени в цялата тази дейност, свързана с училището, защото родителите, семейството са всъщност един от много важните елементи на цялостната образователна и възпитателна система на социализацията на младите хора. Не можем да имаме едни ценности в семейството и да смятаме, че в училището ще можем да изградим съвсем различни.

Но си мисля, че в много случаи училището и образованието действат двустранно. Понякога, ако успеем да въвлечем децата, да ги мотивираме, да изградим определени ценности и отношение към живота, това те могат да пренесат и към своите родители.

Едно добро образование, ориентирано към личностното развитие на децата, наистина може да донесе промяна в обществото. Още през 40-те години на XX век в Америка се развива тази тенденция за прогресивизма – чрез образование да променим обществото. Тя в някаква степен бе възродена от президента Барак Обама и до днес, по един или друг начин, присъства и в европейските образователни системи. Образованието е начин да променим обществото.