Най-новото училище в Германия е „Алеко“

Д-р Зигрун Комати е родена в Германия. Завършила е „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. След дипломирането си работи няколко години в Берлинския университет. После защитава дисертация в Софийския университет. Работи като лектор по български в различни немски висши училища – в Хумболтовия университет в Берлин, в Университета „Гьоте“, в Университета във Франкфурт на Майн. В Университета на Саарланд е научен сътрудник. Председател е на Българо-немското академично сдружение за поощряване на връзките между Германия и България „Алеко“. Тя е един от инициаторите на изложбата, посветена на принц Александер фон Батенберг – в България той е с титлата Александър I Княз на България. Нейните усилия са и в основата на най-новото българско неделно училище в Германия „Алеко“, което отваря врати на 15 септември. Зигрун Комати бе у нас по покана за участие в тържествената международна научна сесия, посветена на 140 години от Съединението на България, провела се в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Интересът на д-р Зигрун Комати към българския език е още от ученическите ѝ години. Тогава изучава руски в училището и проявява интерес към славянските езици. Когато разбира, че българският е най-старият славянски език, насочва вниманието си изцяло към него. Така решава да следва българска филология. Дисертацията ѝ е върху журналистическите заглавия и езика на вестниците в преходните времена, когато от един административен и сух стил се преминава към по-разговорен, на моменти дори жаргонен език.

„Наистина, след политическата промяна настъпи истински взрив, получи се ефект на махалото – казва Зигрун Комати. – Българският език, който е толкова богат с глаголната си система, е бил фактически вкаменен в стария стил на вестниците, без никакви атрактивни неща.“

В сдружението, чийто председател е, членуват археолози, филолози представители на хуманитарните и естествените науки. Сред сътрудниците са и музиколози, медици и теолози. Организацията е много тясно свързана с българските университети и поощрява и българскитe студенти в немските университети. Сдружението организира редовно и екскурзии. Едната е до Пловдив, където се провежда и симпозиум в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. По-миналата година пътуват по Дунава – Свищов, Русе, римските останки в античния град Нове.

Сдружението публикува три серии от научни издания.

Всяка година се издава годишникът „BULGARICA“. Под печат е том номер 7 на поредицата.

Другата поредица е с граматична насоченост – „Българска библиотека, основана от Густав Вайганд“ („Bulgarische Bibliothek begründet von Gustav Weigand“), който е голям изследовател на славянските езици и по-специално на българския език.

„В тази поредица издаваме езиковедски публикации – казва Зигрун Комати. –  Например д-р Кирил Костов беше открил в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София стара българска граматика от 1856 г., написана не на кирилица, а на латиница от унгареца Андреас Пащори. Това съчинение също е издадено като том № 13 в нашата поредица, с превод на български и на немски от проф. Клаус Щайнке и с моето участие. Влезе дори в учебната програма на студентите по българска филология в България. Пащори е бил тук като преподавател по латински в Католическото училище в Пловдив след принудителното си напускане на Унгария по политически причини през 1850 г. И тази граматика той пише като учебник на латиница за своите съмишленици, свещениците, които идват от чужбина да поемат длъжностите си в католическата църква в Пловдив, но още не владеят кирилицата.

Друга поредица на Сдружението, се нарича „FORUM:BULGARIEN“. В нея се публикуват неща, свързани с актуални въпроси. Например издаден е том, посветен на българската история с акцент върху българската конституция. Нейните основи се поставят през XIX век, но това не е чисто българско дело. В Основния закон залягат и други автори и други правни норми, подчертава Комати.

Предстои издаването и на един том, посветен на Иван Вазов, с негови малко по-непознати творения – например в „Царството на самодивите“ в немски превод.

Неизвестният Батенберг

Идеята за изложбата „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“ се ражда през 2016 година. Зигрун Комати живее в гр. Рюселсхайм, но е в тесен контакт с населеното място Зеехайм-Югенхайм, южно от Дармщат. В него се намира дворецът Хайлигенберг, в който княз Александър Първи прекарва детството и младежките си години.

„Но интересът към тази личност в провинция Хесен, където живея, е много малък – подчертава Комати. – Ние казваме на немски „Alexander von Hessen – in Hessen vergessen“ (Александър фон Хесен – в Хесен забравен). Не го познават. В нашите учебници по история ще намерите само една кратка бележка. Но когато след политическите промени хората почват по-активно да пътуват, пристигат и първите гости от България, които посещават като туристи замъка Хайлигенберг и питат: „Защо тук нищо не е споменато за нашия княз, за първия ни владетел след Освобождението? И тогава започнаха и в Германия да се интересуват от неговия живот. Ние сме изследователска група под ръководството на Фондация „Хайлигенберг“. Оттам ни поставиха задача да изследваме живота на принц Александър фон Батенберг – не само българския му период, който обикновено го има във всички негови биографии. Направихме по-подробно описание на живота му, като се тръгне от Дармщат, където е израснал, и стигнем до Верона, където е роден.“

В тесен семеен кръг са му казвали Сандро, защото е имал италианска дойка,  която го е наричала така.

Той е израснал в Хайлигенберг със своята сестра, с която е бил много близък. Леля му пък става царица, тъй като се омъжва за Александър Втори, предпоследния император на Русия. Царското семейство редовно летува в замъка Хайлигенберг. Александър Втори и ген. Йозеф Радецки от Австрия му стават кръстници. Сандро израства в среда, непрекъснато обкръжен от политици, държавници. И каква кариера може да направи един благородник през деветнадесети век освен военна? Завършването на военната академия съвпада със задълбочаване на Балканския въпрос. Избухват войни, източната криза се изостря, свиква се Берлинският конгрес. Бисмарк кани всички короновани глави. Политическите обстоятелства и големите сили в Европа решават Александър принц фон Батенберг да бъде изпратен като регент в новата държава България, благодарение и на задкулисните действия на бащата на  Александър. Така и става.

„В подготвяната от нас биография искахме да проучим какви са били обстоятелствата, когато Александър фон Батенберг пристига в София – разказва Зигрун Комати. – Той е бил много млад, на двайсет и две години. Симпатичен като личност, с  хуманитарно и военно възпитание. Човек, който уважава природата и е бил много привързан към животните. Винаги е имал свои коне. Конят, с който е бил на сраженията в Сливница, е погребан близо до замъка Хайлигенберг. Неговите кучета – болонки, винаги са били до него. Но за България домашните любимци са били нещо съвсем ново.“

Първите преживявания на княза в София не са били от най-приятните. Дворец не е имало. Настаняват го в бившия конак, където условията са били доста стряскащи – в неговата спалня скачили жаби. Всички тези данни са от архивите. В София заварва много сложна обстановка. Още не е владеел езика, а трябва да положи клетва във Велико Търново.

Когато го избират за княз, сложните отношения с Османската империя продължават.

Той трябва да получи благоволение от султана да управлява в Княжество България, който го приема с ледено мълчание. Но Сандро е умеел винаги по много дипломатичен начин да се оправя в различни ситуации. Например току-що избран за княз, отива да види брат си, който е бил на служба в английския флот пред Истанбул. За турския султан това било нещо нечувано.

„След като беше показана през 2022 г. в Германия, ни помолиха от фондация „Ценности“ под ръководството на Антонина Стоянова изложбата да бъде показана и през 2023 г. в София, в Двореца – подчертава д-р Комати. – Миналата година по това време беше в Пловдив, а преди това – в Министерството на външните работи, в Президентството, и в чужбина – в Будва и в Скопие. Предстои да бъде открита сега и в Подгорица, Черна гора. Там са направили негов бюст и ще има тържествено освещаване. Когато почнахме да работим по изложбата, не бяхме наясно какъв отзвук ще има. Мнозина в Германия бяха доста учудени, казваха – чудесно  е, че сте го направили. Сега знаем повече за този род, за историческите връзки. Като видяхме и отзивите в България, ни стана още по-ясно какво е значението на Батенберг за българите. На откриването на изложбата в България присъстваха държавници на високи постове. Също така ми направи впечатление, че сега има големи усилия за направата на бюстове на Батенберг. Един такъв паметник е открит наскоро в Шумен, а сега предстои такова тържествено събитие и в Подгорица, Черна гора, и в Русе. Така че интересът към Батенберг е голям и се надявам младите хора да научат повече за Съединението. Аз, като германка, много добре разбирам какво значи да живееш в разделена държава. Ужасно е роднините да стоят от двете страни на границата.“

Д-р Зигрун Комати живее в регион, който обхваща градове като Франкфурт на Майн, Висбаден и Дармщат. В него живеят близо четиридесет хиляди българи. Тези семейства говорят вкъщи на български, но децата ходят на немско училище и естествено, българският остава на заден план. А родителите работят и нямат много време да се занимават с тях. Нещо повече – в града, където живее Зигрун, преобладават българи, чийто майчин език е турският. Така се ражда идеята за създаване на най-новото българско неделно училище в Германия.

„За тези деца ми разказа генералният консул Диана Попова от Франкфурт – казва д-р Комати. – Когато им се налага да вадят българска лична карта, паспорт, трябва да попълнят формуляри! Но те не разбират какво ги питат, нито пък могат да пишат на кирилица. Освен това много от българските семейства се връщат в България и за децата перспективата е задължително да знаят български. Имаме вече 40 записани деца на различна възраст. Получихме голяма подкрепа от нашата община – помещения за преподаване.

Преподаваме български като чужд език. На 24 май направихме тържество, нещо като откриване, за да се знае, че съществува такова училище, което нарекохме го „Алеко“ с Ирина Гутева. В местните вестници имаше статии за това. Увеличават се и желаещите да се запишат при нас. Имаме и български учителки, които владеят турски език. Това е задължителен елемент там, защото българският за тези деца е нов.“

Свързани статии:

Деца бежанци разказват в снимки за живота си в София Снимка на броя: В очакване на Баба Марта Бърза писта за таланти Литературен клуб „БългарЧЕТА“ към БУ „Звънче“ на Острова учи на любов към книгите