ОУ „Петър Парчевич“ в Чипровци чества 400 години от създаването на първата светска образователна институция

Приповдигнато е настроението в ОУ „Петър Парчевич“ в град Чипровци. Все още много силна е емоцията от честването на 400-годишнината от създаването на училището – първата светска образователна институция у нас. Вълненията се допълват и от друг очакван празник – тържественото откриване на новата учебна година.

„Дълго се готвехме за празника по повод годишнината и сме доволни, че той мина добре – коментира за „Аз-буки“ Лена Георгиева, директор на училището. – Имаше шествие на цялото училище, предвождано от мажоретки и духов оркестър. Децата и техните ръководители дълго се готвеха, положиха много усилия.“

Основният акцент на празненствата е празничният концерт, който прави връзка между миналото, настоящето и бъдещето.

Ученици възпроизвеждат някогашна седянка, на която в хумористичен стил се обсъждат неща, свързани с ученето. Рецитират и стихове на бивша учителка, която има книга за Чипровци – за просветата, за Чипровското въстание. Оттам са и стихотворенията, свързани с историята на школото. През цялото време на екран се показват снимки от историята на училището. А бивши негови възпитаници представят и някогашната школска група за местен фолклор. Поканени са известни певци.

„На гости ни бяха ансамбъл „Българче“ от община Винга в Румъния, които са преките наследници на чипровчани, напуснали Чипровци след въстанието през 1688 г., когато населеното място е разрушено. Гост на празника ни беше и служебният заместник-министър на образованието и науката Таня Михайлова – казва директорката. – Чипровчани бяха много доволни от концерта. Всеки си е спомнил нещо за младежките си години.“

След концерта има представяне на алманах – издаден от сдружение с нестопанска цел „Чипровци – алтернатива и развитие“. Негови членове са основно учители. Две от тях – Йорданка Ангелова, Севдалина Петкова и един бивш учител, вече пенсионер, Йордан Лесов, работят върху книгата, която е доста обемна – има 635 страници. В нея са включени спомени на учители, на ученици, има богат снимков материал. Публикувани са и творби на чипровски творци, възпитаници на училището. От книгата могат да се черпят много исторически сведения за живота на Чипровското училище през годините, подчертава директорката.

Сега педагогическият екип е отправил поглед към откриването на новата учебна година. Училището, като база, е голямо и се изискват доста усилия за неговото поддържане с ограничените средства, с които разполага екипът.

„За наша радост първокласниците са 11 – отдавна не сме имали толкова много деца – казва Лена Георгиева. – Ние сме защитено училище. При нас учат 59 деца, като 26 от тях пътуват от съседни села. Има две групи в целодневна форма на обучение – по една в начален и прогимназиален етап. Осигурява се храна – закуска и обяд. Децата са обгрижвани от квалифицирани учители с много обич и затова се чувстват буквално като вкъщи. Планираме и по-нетрадиционни празници – като празник на шапката, на добротата, на усмивката.“

Сред най-големите предизвикателства пред екипа е неговото подмладяване. В близките 5 – 6 години повечето учители ще се пенсионират. Георгиева и нейните колеги се надяват със съдействието на Общината да възстановят паралелката по килимарство, защото този занаят загива и са останали много малко тъкачки на прословутите чипровски килими. Подобна паралелка е имало от 1988 до 2004 г., главно с деца от Чипровци. Класовете тогава са били по-големи. Имало е и интерес към килимарството, защото вкъщи децата са имали примера.

„Искаме да привлечем деца от други места за тази паралелка, защото иначе занаятът ще се изгуби – казва Лена Георгиева. –  В Чипровци намаля заетостта на хората. И това е предизвикателство и за нас, и за Общината. Навремето този занаят се е изучвал от VIII до XI клас. От две години подновихме заниманията с килимарство като извънкласна форма, за да видят децата колко красиви неща могат да излязат изпод пръстите им. И да се убедят, че си струва запазването на чипровското килимарство.“

Отскоро в училището е и камбаната, купена през 1932 г. от учителя Иван Попов, който е чипровски зет.

Прави му впечатление, че децата идват на училище по различно време, което е неудобно и пречи на заниманията. Затова купува камбаната, за да могат да идват по едно и също време на училище. Тя е висока около 40 см с диаметър 20 см. В последните години изчезва, явно, някой е искал да я издаде като метален отпадък. Но се оказва, че не е толкова ценна и затова е захвърлена. Намерена е и върната в Общината, която я поставя в парка, където се чества Йорданов ден. Тази година по инициатива на учители камбаната най-накрая намира отново своето място в училището.

Свързани статии:

Традиция през времето Когато изкуството среща технологиите Кариерно ориентиране от най-ранна възраст Родният звънец бие за 15-и път в Барселона