Какво избират да учат студентите

Нараства броят на чужденци, предпочели висшето образование у нас

Общо 62% от действащите студенти в страната се обучават в професионални направления, при които се наблюдава ниска степен на реализация на завършилите. Това е записано в проект за актуализиране на Националната карта на висшето образование в Република България, публикуван за обществено обсъждане. За първи път Картата е приета с Решение на Министерския съвет през юли 2021 г. Съгласно Закона за висшето образование тя се актуализира и приема всяка година от МС по предложение на министъра на образованието и науката.
Най-много професионални направления – 18, попадат в група 4, която включва направления и специалности от регулирана професия с ниска степен на реализация на завършилите и ниска степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите. В тях се обучават 16% от студентите. Други 15 направления попадат в група 3 на такива с ниска степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите. В тях се обучават общо 46% от действащите студенти.

В група 1 на направления и специалности от регулирани професии с висока степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите попадат 6 професионални направления. В тях се обучават 17 на сто от действащите студенти. Група 2 на професионални направления (ПН) и специалности от регулирана професия (СРП) с висока степен на реализация на завършилите и ниска степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите включва 12 направления, в които се обучават 20% от студентите.
В документа се посочва, че в съществуващата профилна и териториална структура на висшето образование се наблюдават различни по характер и дълбочина дисбаланси.
Така например капацитетът на акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) висши училища у нас е близо два пъти по-голям от броя на действащите студенти и невинаги е съобразен с търсенето на образователни услуги. Общият капацитет за всички професионални направления във всички висши училища е 415 472 студенти и нараства спрямо година по-рано, когато е бил за 407 616 следващи. Това е над два пъти повече от броя на действащите студенти през 2021/2022 учебна година. Средно за страната той представлява 48% от определения от НАОА общ капацитет при 53% през предходната година.
Най-малка степен на използване на наличния капацитет се наблюдава в ПН „Математика“ – 18,1%, ПН „Теория на изкуствата“ – 18,4%, ПН „Социология, антропология и науки за културата“ – 27,8%, ПН „Животновъдство“ – 28,3%, ПН „Химически науки“ – 29,5%, ПН „Транспорт, корабоплаване и авиация“ – 30%, ПН „Материали и материалознание“ – 30,3%. В общо 32 професионални направления броят на действащите студенти е под 50% от определения капацитет при 29 ПН с подобни показатели през предходната година.
Броят на действащите студенти е над 90% от определения капацитет в ПН „Медицина“, ПН „Стоматология“, ПН „Театрално и филмово изкуство“, ПН „Педагогика“ и СРП „Зъботехник“. В общо 8 професионални направления броят на действащите студенти е равен или надхвърля 70% от определения от НАОА капацитет, а в 12 е над 50%.
Приемът по държавна поръчка е запълнен практически изцяло в направления „Медицина“, „Стоматология“, „Здравни грижи“, „Икономика“, „Педагогика“, „Психология“ и др. В 19 ПН и в 6 СРП бройките държавна поръчка са запълнени под 90%, като са определени за приоритетни – сред тях са ПН „Химически науки“ и ПН „Математика“, при които се запълват 62 – 63% от утвърдените бройки държавна поръчка, следвани от „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – 67%, „Биотехнологии“ – 73%, и „Машинно инженерство“ – 76%.
Най-масовите професионални направления са „Икономика“ – 28 224 студенти, „Педагогика“ – 17 083, „Медицина“ – 13 271, „Администрация и управление“ – 12 664, „Комуникационна и компютърна техника“ – 8559, „Педагогика на обучението по…“ – 8542, „Информатика и компютърни науки“ – 8106, и „Право“ – 7245. В тези осем направления се обучават над половината действащи студенти. След тях се нарежда ПН „Национална сигурност“ с 6382 студенти. В другия край на скалата са СРП „Масажист“ (с увредено зрение) с едва 6-ма студенти, СРП „Речно корабоплаване“ – 12, СРП „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ – 13, ПН „Теория на изкуствата“ – 46, СРП „Хидростроителство“ – 63, СРП „Транспортно строителство“ – 136, СРП „Маркшайдерство и геодезия“ – 141, СРП „Водоснабдяване и канализация“ – 151, ПН „Металургия“ – 174.
Увеличават се чужденците, които учат висше образование в България, като през учебната 2021/2022 г.
техният брой е 16 525. Над половината (56,3%) от тях се обучават в само две професионални направления – „Медицина“ и „Стоматология“. Според документа България е първенец в целия ЕС по дял на чуждестранните студенти по медицински специалности, където 58,5% от учещите „Медицина“ у нас са чужденци.
Продължава тенденцията повече жени да учат висше образование. Техният брой е приблизително 114 хиляди (57%), докато мъжете са около 86 хиляди.
Отчитат се дисбаланси и в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища – 28, има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, където са базирани само две висши училища: МУ – Плевен, и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, а други три действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район – 50, а най-малко в Северозападния район – 13. В Югозападния район се обучават и най-много студенти – 46,5% от всички. Следват Южният централен район с 18,9%, Североизточният и Северният централен съответно с 14,1 и 11,5%, а с най-малък дял са Югоизточният с 6,4% и Северозападният с 2,5%.
През 2022 г. регионите за планиране с най-ясно изразени потребности за развитие на висшето образование са Северозападният и Югоизточният.
Картата предоставя актуализирана информация за профилна и териториална структура на висшето образование у нас по професионални направления, специалности от регулираните професии и по региони на планиране, включително и за очакваните промени на броя на действащите студенти и на завършилите по професионални направления и региони на планиране в следващия петгодишен период. За първи път е приета с Решение на Министерския съвет през юли 2021 г.
Съгласно Закона за висшето образование тя се актуализира и приема всяка година от МС по предложение на министъра на образованието и науката.