С преклонение пред откривателя

За 11-и път Софийският фестивал
на науката ни запознава с изследователи, променили историята на света

Какво се случи през тези четири дни, отредени за 11-ото издание на Софийския фестивал на науката? „Коректният въпрос би бил – какво не се случи“, започва отговора си Любов Костова – директор на Британския съвет в България и двигател на идеята всеки гражданин да има възможност да разбере кое е онова огромно любопитство, което е движело развитието на света и обществата.
Организатор на Фестивала е Британският съвет. Събитието се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката.
Медиен партньор е Национално издателство „Аз-буки“.
Фестивалът е част от културния календар на София. През двата присъствени дни и другите два онлайн, предназначени специално за ученици и за техните преподаватели, сцената бе на разположение на известни имена в науката. Над 100 учени от 12 държави отделиха от времето си, за да разговарят „на живо“ с публиката. Както писа в. „Аз-буки“, сред имената са Джейн Гудол, Джослин Бърнелдо, харвардският професор Димитър Съселов, ръководителят на мегапроекта „Танбих“ Преслав Наков, Роджър Хайфилд, Саймън Спичък, Жоао Магейжо, Дороти Меткалф и т.н.
Любов Костова припомня за възможността да чуем старши научния сътрудник I ст. в Катарския институт по компютърни изследвания Преслав Наков, който ръководи „Танбих“. Проектът, разработен съвместо с Масачузетския технологичен институт, цели с помощта на изкуствения интелект да се улови фалшивата новина още в нейния генезис. Акцент на тазгодишния Фестивал на науката са и климатичните промени. Затова организаторите осигуриха възможност не само с лекции, но и с уъркшопове да ни се подскаже как със задружни усилия и с малки стъпки можем да дадем шанс на планетата Земя.
„Този фестивал е организиран за най-малките му посетители и участници – наши бъдещи колеги, учени, които ще открият нещата, които днес не знаем“, обърна се към многобройната публика министърът на образованието и науката чл.-кор.проф. д.х.н. Николай Денков. Той нарече Фестивала една невероятна комбинация от изяви на млади учени и техните учители – утвърдени имена в науката.
Министър Денков връчи златните отличия в Третия национален конкурс по компютърна лингвистика на Института по български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН. Победители в двете възрастови групи са Деяна Шевченко от XI клас в ПГ „Константин Фотинов“ в Самоков и Ная Димитрова – осмокласничка от ППМГ „Нанчо Попович“ в Шумен.
В групата V – VIII клас второ място е за Сияна Павлова, VII клас ПЧМГ, София, а трето – за Калоян Цанев, VIII клас, ПЧМГ.
В групата IX – XII клас второ място печели дванайсетокласничката от СМГ „Паисий Хилендарски“ Василена Лазарова, а трето – Дана Бъчварова, X клас, ПМГ „Атанас Радев“, Ямбол, и Марина Господинова, X клас, ПМГ „Академик Боян Петканчин“, Хасково.

Чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков,
министър на образованието и науката:

Науката има бъдеще, когато щафетатасе предава между поколенията

– Г-н Министър, какви чувства поражда една инициатива, която събира на едно място малки и големи – деца, ученици, студенти и техните учители и родители?
– Бъдещите учени се оформят още като деца. Има легендарни истории за Айнщайн, за Нютон и за други светила в науката, които като малки или в младежка възраст са имали идеи, прераснали по-късно в едни от най-великите открития. Ако ги няма децата на един фестивал на науката, тя просто не би имала бъдеще.Софийският фестивал на науката е истински празник.

– Тук сте в качеството на министър на образованието и науката, но ми се струва, че плановете бяха да сте сред главните действащи лица на случващото се на Фестивала?
– Преди 2 години спечелих проект за върхови научни изследвания от Фонд „Научни изследвания“. Плановете бяха да представя резултатите, които сме получили. Това ще направят младите сътрудници в екипа ни. Те ще разказват за проекта и това е най-добрата школа, в която могат да попаднат, поемайки функциите на негови ръководители.

– Няма ли ревност между поколенията?
– В науката няма място за ревност. Противопоставянето на поколенията е сред най-вредните неща, които могат да се случат в науката. Школи се изграждат с десетилетия. Във всеки един момент има хора, които си отиват, и трябва да има други, които да поемат щафетата от тях.

– За това ли ще помогне и европейската инициатива „Отворена наука“?
– Тя ще помогне за привличане на повече хора към научното поприще и за по-бързото разпространяване на знанията.
Да не бъдат те достъпни само за експертите, а хората да знаят защо науката е важна.