Основната цел на политиката в Националната програма за развитие „България 2030“ е изграждане на висококачествена научноизследователска инфраструктура и стимулиране разработването на иновации в отделните сектори на икономиката, са казва в годишния доклад за състоянието на науката у нас, публикуван на сайта на Министерството на образованието и науката. В него се прави анализ на състоянието на научноизследователската система в България и на международното научно сътрудничество в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017 – 2030 г.
В документа се подчертава решаващата роля на връзката между образователните и научните институции, научните центрове и бизнеса.
Анализът на социално-икономическото развитите на България в годините след присъединяването към ЕС показва, че българската научноизследователска система е изключително фрагментирана в сравнение със системите в ЕС.
Това е особено видимо във висшето образование. От общия брой 51 висши училища около ¼ извършват активно научноизследователска дейност и я стимулират с мерки на институционално ниво или участие в национални и международни научни програми.
Държавната подкрепа за научноизследователската и развойната дейност (НИРД) през периода на първите 10 години след присъединяването на България към ЕС намалява постоянно от 0,29% до 0,2% от БВП – три пъти по-малко от средното ниво за страните в ЕС (0,64%). През 2017 г. България се нарежда на 27-о място в ЕС.
В Препоръка на Съвета за България 2019 г. е посочено, че въпреки увеличението на държавния бюджет за научни изследвания през 2018 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност остават много ниски в частния и в публичния сектор. Бавните темпове на изпълнение на реформите и голямата разпокъсаност на системата за научни изследвания не позволяват на инвестициите в тази област да допринесат за растежа на икономиката. Голям брой университети и научни институти все още се представят слабо в сферата на висококачествените научни изследвания. Сътрудничеството между науката и бизнеса продължава да бъде много ограничено. Недостигът на човешки капитал в системата на научноизследователската и развойната дейност буди сериозно безпокойство.
През периода 2014 – 2020 г. по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ чрез Европейския фонд за регионално развитие са създадени и финансирани шест центъра за върхови постижения. Два от тях са със съвместно финансиране по Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ и десет центъра за компетентност. Едни от основните предизвикателства са необходимостта от създаване на капацитет в тези центрове, комерсиализация на резултатите от изследванията и засилване на сътрудничеството с бизнеса. Резултатите от междинната оценка на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014 – 2020 г. показват, че по-голяма част от фирмите са склонни да си сътрудничат с университети в България (70%) и чужбина (52%), БАН (52%) и университетски научни комплекси (52%).
Основната цел на цялостната политика за наука през 2019 г. е свързана с консолидиране на научния потенциал за работа по общественозначими задачи, стимулиране качеството на извършваните научни изследвания в научните организации (НО) и висши училища (ВУ) и повишаване ефективността на публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност. В условията на Четвъртата индустриална революция основната възможност за ускореното повишаване на БВП на страната е чрез разработването на високотехнологични продукти и иновативни решения.
Стратегическа отправна точка за интервенциите в подкрепа на научните изследвания и научната инфраструктура следва да бъдат приоритетите на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021 – 2027 г. В рамките на приоритетните тематични области, в т.ч. „Мехатроника и чисти технологии“, „Информатика и ИКТ“, „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“ и „Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии“ ще бъде подкрепата за стратегически научноизследователски инфраструктури.
Въвеждането на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност създава условия за наблюдение на процеса на усвояване средствата и резултатите от научната дейност в страната. Това дава възможност държавата да анализира ефективността на научната си политика въз основа на съпоставимост на качеството на научноизследователската дейност със световните и европейските стандарти.
През 2019 г. започна подготовката по изготвяне на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между МОН и Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, от една страна, и Международната банка за възстановяване и развитие, от друга. Детайлно са разписани дейности като преглед на публичните разходи в областта на науката, технологиите и иновациите и изготвяне на препоръки. Договорено е Банката да извърши и преглед на препоръките относно проекта на следващата оперативна програма за наука и иновации 2021 – 2027 г.
Анализът на научноизследователската дейност съгласно Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания“ се извършват от две комисии, назначени със заповед на министъра на образованието и науката.
През 2019 г. е направена оценка на резултатите от научната дейност на ВУ и НО в България за 2018 г. Оценени са общо 46 ВУ и НО на основата на наукометрични показатели, информация за които се получава от световните бази данни като SCOPUS и Web of Science, качество на изследователския състав, както и привлечените от организациите средства чрез системата на националното и международното проектно финансиране и от договори с български и чуждестранни предприятия.
В резултат са отличени първите десет организации по ефективност, патентна дейност и публикации в „режим на отворен достъп“.
С устойчиви позиции при годишната оценка са БАН и СУ „Св. Климент Охридски“. Убедително място едновременно в топ 10 по показателите за научни резултати и тяхното въздействие, възпроизводство на научен капацитет и обществено-икономическо въздействие заема Техническият университет – София. Сред топ 10 на лидерите в общата класация, както и в класациите по научни резултати, тяхното въздействие и научен капацитет се нареждат медицинските университети в София и в Пловдив с трайна тенденция към увеличаване броя на публикациите.
Комисията по оценяване обръща внимание на факта, че университети с малък брой публикации в международните бази данни отчитат голям брой защитени дисертации за образователната и научна степен „доктор“, както и за придобиване на научна степен „доктор на науките“. ВУ с 1/3 (38%) от получените в България през 2018 г. научни резултати са обучили 66% от защитилите докторанти, което не показва качествено възпроизводство на научния потенциал.
Комисията установява, че резултатите от работата в областта на патентната дейност са съсредоточени най-вече в БАН и Селскостопанската академия (ССА). Това показва, че при ВУ има проблеми в областта на защитата на интелектуалната собственост върху получените научни резултати. Общият брой национални патенти са 95, заявки за национални патенти – 63, за международни патенти – 7. На БАН и ССА се падат съответно 89,5%, т.е. 85 патента, и 71,5% от националните заявки. ВУ са се активирали и подават повече заявки за патенти, като за международните патенти делът им е 57%, или общо
4 международни патента. Лидер сред висшите училища е Лесотехническият университет с 2, а БАН е с 3 международни патента.
Циркулацията на научно знание е един от водещите приоритети на Европейското научноизследователско пространство и държавите членки следва да укрепват и развиват тази политика. През 2019 г.
МОН сключи тригодишни договори за осигуряване
на достъп до информацията в електронните бази данни Science Direct, Scopus, SciVal, Expert lookup и Analytical report Scopus собственост на Elsevier, както и до електронната база данни
Web of Science, свързания към нея Индекс на цитиранията за новопостъпили източници (ESCI) и аналитичната платформа InCites, собственост на Clarivate Analytics.
През последните години се наблюдава положително развитие по отношение на човешките ресурси, ангажирани с научни изследвания, което е важна предпоставка за изграждане на икономика, базирана на знанието и иновациите. Независимо от това, че България страда от демографски спад, както и от факта, че има по-малко на брой изследователи във всички основни категории в сравнение със средното ниво за ЕС, страната ни има силни центрове и научни групи и в НО, и във ВУ.
И през 2019 г. български учени са сред водещите в международен план в редица традиционно силни за България области – интердисциплинарна химия, електрическо и електронно инженерство, приложна физика и математика, физика на елементарните частици и физика на полето, астрофизика, биотехнологии и приложна микробиология и др.
По данни на НСИ за 2018 г. за персонала, зает с научноизследователска и развойна дейност, от общо 22 792 изследователи 10 456 са жени. Наблюдава се постепенно изравняване броя на жените и мъжете, занимаващи се с научноизследователска дейност.
Малко над половината (50,5%) от всички изследователи в държавния сектор и в сектор висше образование са на възраст 35 – 54 години. Само 3% са младите учени на възраст под 25 години, а 15% са на възраст 25 – 34 години във висшето образование. Видно от статистическите данни е запазването на тенденцията за намаляване дела на младите хора, заети с наука. През 2019 г. броят на докторантите в страната е около 6453, от които 3473 сe обучават в редовна форма. Необходимо е да се положат усилия за повишаване икономическия и социалния статус на учените и създаване на атрактивни условия за научна кариера с цел запазване както на младите, така и на опитните учени в България.
За стимулиране на български учени и научни колективи, в т.ч. и на младите учени за кариера в областта на науката ежегодно се връчват награди за принос и пос-
тижения в областта на научните изследвания – награда „Питагор“. Всяка година се провежда и националният конкурс „Млади таланти“, който е възможност за насърчаване на младите хора, проявяващи интерес към наука.
През септември 2019 г. София беше домакин на тридесет и първото Европейско научно състезание за млади учени. МОН, Институтът по математика и информатика към БАН и Европейската комисия работиха съвместно за осъществяването на събитието, продължило 5 дни и събрало в столицата над 200 млади учени от 40 държави.
През 2019 г. стартира изпълнението на програмата „Образование с наука“. Тя се изпълнява от институтите и музеите на БАН и е финансирана от МОН с 500 000 лв. Програмата се състои от три модула – модул 1 „STEM общности на знанието“, модул 2 „Образование в музея“ и модул 3 „Летни школи“, и има за цел да развие изследователския подход, проектната компетентност и въвеждането на иновации в образованието.
С цел подобряване информираността на учениците и учителите, институтите и музеите на БАН е създаден портал „Образование с наука“, който е публично достъпен и на този етап има над 5000 посещения.
През отчетния период стартира и програмата „Професията на метеоролога и хидролога“, която се изпълнява от НИМХ на основата на сключено споразумение с МОН на стойност 149 000 лв. Целта е да се подобри разбирането за значимостта на природните науки за всички сфери от нашия живот и да се ангажира интересът на учениците към науката за климата, хидрологията и метеорологията.
През 2019 г. бяха инициирани дейности по отношение реализирането на отворената наука в България и в Европейския съюз.
В процеса на стратегическа координация на изпълнението на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (2021 – 2027 г.) Европейската комисия представи пред държавите членки концепция за създаването на Европейския облак за отворена наука като институционализирано европейско научноизследователско партньорство. България участва активно в този процес.
През лятото на 2019 г.
МОН създаде онлайн портал за наука, като част от стратегията за популяризиране на науката, изследователите, техните работи и постижения. С помощта на българската научна общност на портала naukamon.eu се предоставя актуална информация в полза на българското общество, европейските институции, международното научно сътрудничество и бизнеса. Той предоставя пълна и коректна информация за националните научни програми – тяхното развитие и текущи резултати, за проектите, Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура, както и за индивидуалните учени и тяхното кариерно развитие.
За Българската академия на науките 2019 г. премина под знака на честванията, посветени на 150 години от основаването . Съгласно научната си политика и Стратегията си за развитие през периода 2018 – 2030 г. през 2019 г.
БАН се насочи към разгръщане на последователната си политика за развитие на науката и върховите постижения като път за устойчиво икономическо развитие на България, базирано на знанието, за опазване на културно-историческото наследство и на националната идентичност. В своята структура БАН включва 42 автономни научни звена и е организация, управлявана в унисон с демократичните принципи. В нея работят около 3000 учени, което представлява около 15% от заетите с наука в България, и дава над половината от научната продукция на страната.
Привличането на млади изследователи и осигуряването на добри условия за тяхното кариерно развитие са сред основните приоритети на ръководството на БАН. Усилията в тази посока продължиха и през 2019 г.
По отношение на представянето на Академията в РП „Хоризонт 2020“ на ЕС
през 2019 година бяха сключени 18 нови договора на стойност 5,627 млн. лв.
(2,878 млн. евро). Общият брой на проектите с участие на учени от БАН от стартирането на Програмата до края на 2019 г. нарасна на 84, а договорената сума за изпълнението им – на 21,611 млн. лв. (11,049 млн. евро).
БАН чрез своите научни звена участва в 17 от общо 23 научни инфраструктурни комплекса, включени в Националната пътна карта (2017 – 2023), като ключови двигатели на националната научна система на България. В 14 от тях координатори са институти на Академията.
Селскостопанската академия осъществява своята дейност в рамките на държавната аграрна политика в съответствие с общата селскостопанска политика на ЕС и Националната стратегия за развитие на научните изследвания. Научно-приложните изследвания през 2019 г. са концентрирани в приоритетни научни области с ключово значение за обществото: здраве и качество на живот. През 2019 г. научните колективи в ССА са работили по 234 национални научноизследователски проекта, от които 118 са финансирани от бюджетната субсидия на Академията, 57 проекта – от Фонд „Научни изследвания“, и 59 проекта – от други организации и ведомства. ССА е координатор на 75 % от проектите. В края на годината от ФНИ бяха одобрени за финансиране 8 нови предложения, в които ССА е базова организация.
Системата на висшето образование в България обхваща 51 ВУ, от които 37 държавни и 14 частни. През 2019 година броят на студентите в българските висши училища продължава да намалява, реализацията на завършилите се подобрява, научните публикации нарастват. Това са основните констатации в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. През 2019 г. придобилите ОНС „доктор“ във ВУ са 872, а придобилите „доктор на науките“ – 35. Научноизследователската дейност на ВУ се реализира въз основа на изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания. Голяма част от ВУ имат и университетски стратегии за развитие на научните изследвания.
Научноизследователската дейност на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) през 2019 г. е организирана при изпълнение общо на 56 проекта – от тях 16 са международни.
Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) е основен инструмент за финансиране на научни изследвания на конкурсен принцип. През 2019 г. бюджетът на Фонда, като второстепенен разпоредител към МОН, е определен на 15 758 000 лв. Сумата е за изплащане на средства за текущи проекти по конкурси от предни години в съответствие с Годишната оперативна програма на ФНИ. Най-много проекти са финансирани по технически науки – 33, следвани от биологически, медицински и селскостопански науки – съответно с 19, 18 и 17 проекта.
Основната цел на процедурата по европейската програма COST е да създаде условия за пълноценно участие на български научни колективи в одобрените по Програмата акции чрез предоставяне на национално съфинансиране, както и да засили интереса и присъствието на българската академична общност в програма COST, като цяло.
Тази година е актуализирана и Националната пътна карта за научната инфраструктура (виж. бр. 42 на в. „Аз-буки“).
12 128 000 лв. допълнителноза националните научни програми
● „Млади учени и постдокторанти“ – от стартирането на програмата са привлечени 492 млади учени към научна кариера в българските научни организации.
● „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“ – разработена е концепция за интегрирана геобаза данни.
● „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ – в процес на подготовка е първата версия на тестов модел за визуализация на данни в платформата „Виртуален площад за интерактивно представяне на българското културно и историческо наследство“.
● „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ (ЕПЛЮС) – с изпълнението на програмата се очаква електрическите превозни средства от следващо поколение изцяло да могат да разчитат на иновативни методи за презареждане. Това ще става с акумулаторни батерии, електрохимична клетка, работеща в импулсен режим.
● „Иновативни нискотоксични биологичноактивни средства за прецизна медицина“ (БиоАктивМед) – прог-
рамата е фокусирана към фундаментални изследвания за изолиране и пречистване на биологичноактивни вещества от растителен и животински произход.
● „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ – целта на програмата е подобряване качеството на живот на населението в България.
● „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурност-
та“ („ИКТ в науката, образованието и сигурността“ – ИКТвНОС) – отчетени са 88 научни публикации в специализирани списания и научни поредици с импакт-фактор, 96 участия в национални и международни научни форуми и изложения, 111 млади учени, докторанти и студенти, участвали в дейностите по програмата, привлечени 18 бизнес партньори и др.
● „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“ (РЕПРОБИОТЕХ) – извършена е изследователска дейност за репродукция на едри и дребни преживни животни, както и дейности по селекция и получаване на генетичен материал и др.
● „Електронно здравеопазване в България“ (е-здраве) – целта е подобряване качеството на медицинската помощ с оптимизиране на разходите за събиране и обработка на големи количества информация, отразена в клиничната документация, и намаляване натоварването на медицинския персонал с административни задачи.
● „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“ – програмата цели намаляване на рисковете за пациентите от трансмисивни инфекции, предадени от донора.
● „Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука“ (ВИХРЕН) – програмата е предназначена да подкрепи учени с високи постижения в два етапа на тяхната научна кариера.
● „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ) – целта на програмата е да ускори реинтеграцията и кариерното развитие в български висши училища и научни организации на перспективни учени с международно признати научни резултати.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
