Подкрепа за отговорни родители

„Държавата предоставя средства на родителите на деца от 3-годишна възраст до постъпване в I клас за компенсиране на разходите, които са пряко свързани с отглеждането и обучението им, когато детето не е прието за съответната учебна година поради липса на свободни места за целодневна или полудневна организация на пред-
училищното образование в държавна или общинска детска градина или в училище, за които е кандидатствало и не е предложено от общината по местоживеене на детето друго, равностойно място в общинска детска градина или училище.“ Това записа законодателят в приетия на 9 септември Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Парламентарната комисия по образованието и науката пое и изпълни ангажимента да организира дискусия по какви критерии, ред и условия да се отпускат тези средства, как да се осребряват разходите и това да се разпише в съответната наредба. Участие в работната среща взеха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и колегата му на труда и социалната политика Деница Сачева, народни представители, зам.-кметът на СО с ресор образование доц. Тодор Чобанов, представители на работодателските организации в системата на предучилищното и училищното образование, ДАЗД, родителски организации.
Модератор на разговорите е председателят на Комисията Милена Дамянова. Тя припомни:

„Мярката е временна, компенсаторна и не е заместител на политиките за изграждане на нови детски градини

и разкриване на нови места. За родителя е важно детето да има осигурено място в ДГ. Затова в Закона изрично е записано, че мярката се прилага до приемането на детето в ДГ“.
Целта е да се подкрепят родителите, които работят, с принос са към икономиката на страната, отговорни са към образованието и възпитанието на наследниците си.
И колкото и да ни се иска подобни разговори да стъпват на добри практики, добре се познаваме като народ и знаем колко изобретателни сме. Колко близко сме до изкушението един работещ инструмент да се ползва недобросъвестно, дори да се превърне в нов корупционен механизъм. Ще се намерят родители, на които никога и през ум не им е минавало да пратят детето си на ДГ. Дори воюват с т.нар. задължителен характер. Но ще кандидатстват, за да вземат парите. И ще станем свидетели на миграция за взимане на компенсации – например в населено място А има детска градина, а в съседното В – няма.
И населението на В моментално нараства с цели общности, без никакъв афинитет към образованието на децата. Ето как простичко се генерира обстоятелството недостиг. Възможен изход – уседналост с дълъг срок и доказателства, че семейството трайно обитава района. В момента само за 20 минути човек се регистрира на настоящ адрес. И за да не се случи това, сред изходните точки трябва да е ясно кои деца кандидатстват за детска градина, кои са приети и кои остават под чертата. Прозрачност със сигурност трябва да има и по отношение на това колко деца са кандидатствали и са одобрени да ползват компенсаторната мярка.
Подводните камъни, разбира се, не свършват с това, когато става дума за пари, за немалко пари. Министър Вълчев уточнява, че за 2021 г. единният разходен стандарт ще бъде към 3600 лв.
годишна сума. И тя се увеличава ежегодно, защото се увеличават възнагражденията на учителите (преди 3 години, например е била в размер 2400 лв.).
Но да се върнем на подводните камъни – само в София например има много лицензирани, нелицензирани детски градини, детски центрове, кооперативи, детегледачки, регистрирани по различни закони, на които родителите поверяват децата си. Какво се случва обаче с тези деца, е трудно да се каже. На контрол подлежат само държавните и общинските детски градини, както и лицензираните частни образователни институции (впрочем дори частните ясли са на регистрационен, а не на лицензионен режим и никакъв контрол как се обучават, колко деца са в група, какви хора се грижат за тях, няма как да бъде упражняван).
Разбира се, лицензираните ЧДГ биха били много полезни. Но… проблемът е в това, че поне засега голяма част от тях са се ориентирали към т.нар. луксозен образователен сектор. А колцина родители ще могат да доплащат разликата между 300-ата лева евентуална компенсация и една реална такса от 1000 лв.
Но да се върнем на контрола и на резонния въпрос – след като общини и държава ще компенсират неприетите в детските градини малчугани, не трябва ли да имат право на контрол за качеството на образователния и възпитателния продукт, за който родителите се компенсират.
И понеже иде реч за „хигиената“ на образование и неговото качество, това не може да се гарантира, без да има контрол – с други думи, след като предлагаш образование, трябва да се регистрираш, да фигурираш в националната информационна система. Децата, които са в самостоятелна форма на образование, също трябва да са в националната информационна система.
Компенсаторният механизъм е възможност за строг контрол. А само институции на светло могат да бъдат контролирани.