Стъпка напред и още една

Диляна КОЧЕВА

Ако можем да посочим поне едно нещо положително сред всичко, което ни се случи през последните месеци, то това определено е въвеждането на дистанционна форма на обучение в българското училище, и то повече от успешно. Обучението от разстояние е факт. Необичайните времена мобилизираха учители, ученици и родители. Родиха се идеи, проявиха се неподозирани възможности. Грипните ваканции остават в миналото, а това със сигурност поне ще свали напрежението от непрекъснатото търсене на начини да не се изостава от учебния материал и да се доучва в необичайно време.
Крачката е направена, иде ред на следващата. Предложението за провеждането на до 20% от часовете в прогимназиален и гимназиален етап в електронна среда е не само препоръчително, но и наложително. С този ход се решават проблеми, например около организацията на учебния ден в полза на учениците. Решават се и важни задачи за качеството на образование и възможността младите хора от ранна възраст да творят, да работят
в екип, да разработват проекти.
Живеем в нова епоха, в която дигиталните умения са неделима част от нашето „Аз“. Задачата на училището е да научи иначе дигитално грамотното поколение на XXI век как да се съхрани в този дигитален свят, как да търси и намира достоверната информация, да извлича и анализира важните неща от нея. Новите технологии в образованието обаче никога няма да заменят учителя във водещата му роля да образова, възпитава и изгражда новия човек. Затова след първата крачка трябва да направим следващата – да намерим онази пресечна точка между обучението в клас и допълващото и обогатяващо го дистанционно. От всички нас зависи ще продължим ли напред.