Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ за България: Българите са щедри и грижовни хора

COVID-19 доведе до криза в образованието. Усилията ни трябва да са насочени към нейното овладяване, за да не стигнем до учебна катастрофа

Интервюто взе
Зина Соколова

Д-р Муита, вече година милиони деца по света не ходят на училище. Затворени в своите общности, те, заедно с учители и родители, провеждат – къде по-добър, къде с дефицити – образователен процес. И вместо за „поколение Z“ ще заговорим ли за поколението с огромни образователни, възпитателни и психически дефицити?
– Глобалната пандемия от COVID-19 повлия на учебния процес в цял свят, а в България стана повод за затваряне на всички детски градини и училища през март 2020 г. Това доведе до предизвикателства и оказа значително въздействие върху всички деца в предучилищна и училищна възраст и техните родители. За да се установят последиците, по поръчка на УНИЦЕФ беше проведено национално представително проучване през май – юни 2020 г., разглеждащо по холистичен начин различните аспекти на въздействието на COVID-19 върху образованието – икономически, социални, образователни, психологически и организационни.
Въпреки че българските училища преминаха към дистанционно обучение веднага след обявяването на пандемията, голям брой уязвими деца не можаха да се възползват от него по време на ограничителните мерки. Основна пречка за достъпа е липсата на устройства (за 30,8% от учениците) и интернет (за 46,2% от учениците). Това важи особено за деца, живеещи в бедност, от многодетни семейства и деца от отдалечени и малки населени места. 8,3% от учениците не са участвали в дистанционното обучение или не са участвали редовно, а 57,9% от родителите са очаквали, че дори повече деца няма да участват през следващата учебна година. Едва 35% от детските градини са продължили да взаимодействат с децата чрез родителите поради липса на друга алтернатива за малките деца по това време. Само 63% от специалистите по приобщаващо образование са работили редовно с деца със специални потребности по време на извънредното положение, като са подкрепяли едва половината и по-малко от децата, които обикновено подкрепят.
В периода на ограничителните мерки родителите видимо са били основният ресурс за децата, особено за децата със специални потребности. Едва 20% от родителите са се чувствали напълно подготвени да подкрепят своите деца по време на дистанционното обучение, докато 50% от родителите са споделили, че не успяват да подкрепят децата си в учебния процес.
Кризата в обучението се задълбочава, като всеки пети ученик съобщава за по-лоши учебни резултати отпреди. Присъствието в час не е проследявано достатъчно, а важни тестове и дейности са били отменени. Всеки втори учител споделя, че се тревожи, че учениците ще загубят желанието и мотивацията си да учат, докато 45% смятат, че това ще увеличи броя на децата, които няма да участват в училищни дейности.
40% от учителите са загрижени, че дистанционното обучение ще повлияе отрицателно върху резултатите на учениците.
Освен пропуските в обучението друг ключов аспект на въздействието на пандемията върху образованието е социално-емоционалният. Половината ученици са изпитали отрицателни чувства, като например самотност, несигурност, раздразнителност, тревожност поради намалените социални контакти. Над 35% от родителите преценяват, че психичното здраве на техните деца е влошено. 60% от учителите споделят, че служебните им ангажименти са нараснали значително по време на дистанционното обучение и 44% от тях съобщават за влошено психично здраве. Това откроява ясно потребността от психосоциална подкрепа в образованието за учениците, учителите и родителите през идните години.

– Какво препоръчва УНИЦЕФ в тази ситуация? Как се помага на децата, които общуват със своите учители само през екрана и нямат обратна връзка от тях?
– Задачата на УНИЦЕФ е да призовава правителствата да дават приоритет на образованието, тъй като училищата са от ключово значение за развитието, безопасността и благосъстоянието на децата. Правителствата трябва да вземат предвид всички неща, от които децата имат нужда – обучение, защита, здраве, психично здраве и други, и да гарантират, че най-добрият интерес на всяко дете е на първо място. Знаем, че затварянето на училищата има опустошителни последици, като маргинализираните деца плащат най-високата цена, и без спешни действия и повишени инвестиции учебната криза може да се превърне в учебна катастрофа.
От началото на пандемията УНИЦЕФ подкрепя Министерството на образованието и науката за укрепване устойчивостта на образователната система и за разработване на иновативни мерки за запълване на пропуските и противодействие на нарастващите неравенства. Използвахме данните от оценката на въздействието, за да разработим Наръчник за осигуряване на обучение в ситуацията с COVID-19 с контролни списъци, инструменти и практики за изграждане на по-добри училища. Специално внимание се обръща на социално-емоционалното благосъстояние както на учениците, така и на учителите, което вече намира приложение в инициираната от УНИЦЕФ и МОН интервенция за създаване на безопасна училищна среда (програмата „Стъпки заедно“). Данните на УНИЦЕФ също така обосновават потребността от финансови мерки и гъвкава заетост за семействата, които да могат по-пълноценно да подкрепят децата си у дома, особено когато все повече класове и училища преминават към обучение онлайн. Изследването потвърждава необходимостта от специално разработени и пригодени инструменти, които да отговорят на нуждите на деца с увреждания като онлайн учебни ресурси. Тези препоръки вече са отразени при разработката на интерактивна платформа за подкрепа на деца с увреждания, която е съвместна интервенция на УНИЦЕФ и МОН.

– Обучението от разстояние, в онлайн среда, не е ли само по себе си също пандемична ситуация? Какво се случва със здравето,
с крехката детска психика?
– Затварянето на училища и други образователни институции ще продължи да има съществени последици, надхвърлящи образованието. Намалената мобилност и взаимодействието с връстници повишават психическия стрес сред децата и младежите. Нашето проучване сред 810 тийнейджъри (на възраст 15 – 18 години) показа значително нарастване на самотата, скуката, безпокойството и тъгата по време на ограничителните мерки миналата година. Затварянето на училищата и стоенето вкъщи повишиха излагането на деца на насилие и малтретиране.
Ново изследване, което УНИЦЕФ България планира да публикува скоро, показва следните нива на разпространение и видове насилие над деца. Установено е, че над 1 от 2
деца (53%) са преживели някакъв вид насилие на възраст под 18 години. Емоционалното насилие е най-разпространеният вид насилие, за което се съобщава (45,9%), следвано от физическото насилие (31,2%), сексуалното насилие (15,6%) и лишаването от грижи (10,5%). Децата преживяват насилие най-често в училище (38,3%), а на второ място в общността (37,6%). Над 1 от 7 деца под 18 години съобщават, че са били подложени на насилие онлайн, особено в социалните мрежи.
В допълнение може да се посочат и следните данни. Петима от 10 младежи (47% от всички) казват, че това, което четат и виждат в интернет (реч на омразата, дезинформация, тормоз, кибератаки), ги притеснява и разстройва, а 1 от 10 казва, че някой е злоупотребявал с него онлайн през изминалата година (УНИЦЕФ България, „Проучване за 2020 г. за онлайн поведения, канали, платформи, инфлуенсъри“). Приблизително 35% от родителите оценяват психичното здраве на своето дете/деца като по-лошо отпреди COVID-19. Над 90% от родителите споделят, че децата им се чувстват раздразнени, самотни, тревожни, тъжни (36,4% споделят, че децата им изпитват раздразнителност; 30,4% от децата са чувствали самота, приблизително 30% споделят, че детето/децата им са изпитвали безпокойство,
а 16% – тъга). 61% от самите деца също споделят, че изпитват самота, несигурност, безпокойство, тъга и др., включително 11,1%, които са изпитвали страх, 10,7% гняв и 7,4% паника. 50,5% от децата и младежите споделят, че са имали нужда от помощ, за да използват онлайн платформите при подготовката и представянето на домашни и др. (УНИЦЕФ България, 2020 г., „Оценка на въздействието на пандемията COVID-19 върху предучилищното и училищното образование“).
Увеличаването на времето, прекарано пред екрана, и използването на интернет задълбочиха проблемите около онлайн безопасността и кибертормоза. Освен това влиянието на пандемията върху икономиката и пазарите на труда вече оказва влияние върху бъдещите перспективи на младите хора. Регионалното проучване на УНИЦЕФ „Предотвратяване на изгубването на цяло поколение поради COVID“ в Европа ясно показа, че младите хора са загрижени главно за бъдещето на икономиката, перспективите за работа и за кариера и вследствие на несигурността изпитват повишени нива на тревожност, стрес и депресия.

– Пристигнахте в България през 2018 г. Днес можете ли да формулирате основните предизвикателства във вашата работа? Какво показват мониторингът и оценката на програмата на
УНИЦЕФ за страната?
– Пристигнах в България през юни 2018 г. и веднага бях впечатлена от работата на УНИЦЕФ и неговите партньори в четирите области на Програмата, а именно ранно детско развитие и грижи, приобщаващо образование, превенция на насилието и достъп до правосъдие за деца и партньорства за правата на децата. Една от областите с предизвикателства, която открих в работата си, е, че за разлика от някои страни, в които съм работила, България разполага с много данни и свидетелства за своето уязвимо население и уязвими деца, а има и различни утвърдени подходи, които могат да се използват като реакция. Макар ангажиментът за реакция да съществува, тя е много бавна и децата продължават да са подложени на предизвикателства. Щастлива съм, че през 2020 г. България беше включена като една от страните, участващи в пилотното тестване на „Гаранция за детето“ на ЕС за борба с бедността сред децата и социалното изключване в Европа (фаза III от подготвителното действие). В България пилотният проект е насочен към деца с увреждания и затруднения в развитието, както и към деца, живеещи в несигурни семейни ситуации, включително ромски деца от уязвими общности. Основната цел на проекта е да разшири достъпа и да подобри качеството на
4 вида услуги – услуги за домашно посещение за семейства с малки деца; ранна детска интервенция за деца с увреждания и затруднения в развитието; качествено приобщаващо предучилищно образование и услуги за превенция и подпомагане, ориентирани към деца и семейства, с акцент върху децата в несигурна семейна ситуация. Пилотните дейности ще бъдат реализирани в 10 общини на територията на три области – Бургас, Сливен и Стара Загора, и ще обхванат над 6500 деца и родители и близо 600 специалисти от различни сектори. Това ще даде възможност за инвестиции в различни действия, които ще допринесат за намаляване на бедността сред децата, която основно допринася за уязвимите ситуации.
В периода, в който бях в България, УНИЦЕФ оцени някои от моделите на услуги, които са разработени, и вярвам, че има набор от знания, които ще позволят на България да направи така, че всички деца да оцеляват и да преуспяват, да се учат, да са защитени от насилие, да живеят в чиста и безопасна среда и да имат равен шанс в живота, което е желанието на УНИЦЕФ за всяко дете по света.

– Много са направленията, върху които работите – ранно детско развитие, приобщаващо образование, достъп до правосъдие, етично отразяване на деца в медии. Има ли области, в които Вашите и усилията на Вашия екип дават забележими резултати?
– Наистина се гордея с неуморната работа на екипа на УНИЦЕФ, който работи с всички свои партньори – министерства, държавни агенции, местни власти, гражданско общество, медии, корпоративни партньори, университети и физически лица, за постигане на различни резултати за децата. Имаме резултати във всички области и успяхме да подчертаем необходимостта от повишаване на загрижеността и изграждане на капацитет около етичното отразяване в медиите в България, а сега вървим към подписването на Харта за етично отразяване с големите медийни компании и обществени телевизионни оператори в България. Това ще гарантира, че те имат вътрешни разпоредби за това как да отразяват всички въпроси, които засягат децата и младежите в България, отговорно, приобщаващо и по съобразен с тях начин. За тази цел се стремим да си сътрудничим също с Държавната агенция за закрила на детето и със Съвета за електронни медии, които са институциите, които имат правните инструменти за регулиране на съдържанието, така че да не е обидно или опасно за децата, за да не нарушава техните права. Освен това включваме принципите за етично отразяване в учебните програми на университетите и вече имаме меморандуми за разбирателство с факултетите, които преподават журналистика и масова комуникация в Софийския университет и в Университета за национално и световно стопанство. Общо около 300 ключови журналисти, видеооператори, фотографи, експерти по връзки с обществеността са провели обучения за етично отразяване в София и провинцията. Най-голямата гордост на този проект е, че заедно с Асоциацията на европейските журналисти изграждаме общност от професионалисти, които стават фактори на промяната за децата: чрез подобряване на своите собствени професионални стандарти и като зачитат правата на децата, особено на най-уязвимите, те всъщност променят нагласите, убежденията и възприятията на своята публика и създават среда, в която не само правата на децата се зачитат, но и детските гласове се чуват и вземат предвид при вземането на решения.
Говорейки за правата на децата да изразяват своето мнение и да участват във въпроси, които се отнасят до собствения им живот, развитие, интереси и потенциал, УНИЦЕФ България стартира през 2020 г. и дигитална платформа, наречена U-Report България, която дава възможност на юношите и младежите да споделят своите виждания и да се включват със знания в стратегии и политики, които ги касаят. Това се случва, като УНИЦЕФ и негови партньори от НПО сектора и младежки мрежи създават анкети, свързани с образованието, здравеопазването, защитата, пазара на труда и др., и ги изпращат на потребители, регистрирани на U-Report. Към момента имаме над 650 младежи U-репортери в България и през 2020 г. техните мнения, както и информацията, която споделихме –
с полезни ресурси, справка, ключови данни (включително за COVID-19), достигнаха до над 2 милиона души в България чрез чатбота на U-Report и социални медийни канали. Упражнявайки правото си на участие, младежите стават по-ангажирани при решаването на собствените си проблеми и оказването на помощ на другите. УНИЦЕФ България разгръща тези практики чрез обучения по дигитални умения, младежки хакатони, онлайн активности около пандемията на COVID-19 и др.

– Пред какви проблеми се изправяте при осъществяването на целите, които си поставяте?
– В държава със средни към високи доходи като България, при това в Европейския съюз, очаквах нещата да се движат по-бързо при гарантирането на изпълнението на правата на децата, особено за най-уязвимите. Разбрах обаче, че това отнема повече време, отколкото очаквах, и изисква да се намерят различни подходи, за да се подчертаят важните проблеми. Една от сферите, в която съм най-загрижена, е да се акцентира върху ранното детско развитие и да се въведе интегрирана стратегия, която позволява цялостен фокус върху ранните години. Това е ключова стъпка, тъй като здравословното развитие през ранните години (особено от раждането до три години) осигурява градивни елементи за постижения в образованието, икономическа производителност, отговорно гражданство, здраве през целия живот, силни общности и успешни родителски грижи за следващото поколение. Това допринася и за включването на уязвими деца от много ранни години и способства родителите и доставчиците на услуги да подкрепят децата, когато това е най-важно. За да се справим с тези предизвикателства, увеличихме генерирането на данни, като проведохме и проучване на работната сила в социалните служби. Използваме тези данни, за да подчертаем предизвикателствата, пред които са изправени уязвимите деца. Надявам се, че това ще генерира импулс за действие.

– За кои дейности отиват най-много средства?
– В рамките на тази криза на обучението е естествено, че най-много пари отиват за интервенции в образованието. Само през 2020 г. УНИЦЕФ инициира две големи кампании за повишаване на осведомеността и за набиране на средства, последвани от програмна подкрепа в областта на образованието.
Първата цели да помогне на 3000 деца с увреждания и специални потребности да учат и да бъдат подпомагани по по-добър и по-добре координиран начин чрез създаването на интерактивна онлайн платформа. Платформата ще включва видеоклипове и други ресурси и ще свързва семейството и специалистите, осигуряващи подкрепа на детето, така че то да постигне по-голям напредък.
Втората интервенция, която е все още в подготвителна фаза, ще даде възможност на 150 невербални деца лесно да общуват чрез помощни технологии за допълваща и алтернативна комуникация. Ще бъде разработен пакет за обучение на специалисти и учители и ще бъде създадено и тествано приложение за комуникация чрез символи, което допълнително ще подкрепи участието на деца с увреждания в образованието и други области на живота.

– Щедри хора ли са българите? Откликват ли на кампаниите, които организира УНИЦЕФ?
– Да, щедри са и са грижовни. Хората в България са ориентирани към семейството и традиционно подкрепят каузи за уязвими деца. Ние сме благодарни за това, че всяка година хиляди поддръжници се присъединяват към нашата мисия и допринасят с дарения за кампаниите на УНИЦЕФ
за набиране на средства. Към момента в семейството на нашите месечни дарители, които ни подкрепят в дългосрочен план, има над 22 000 благодетели.

Свързани статии:

Нашата дан към обществото са хилядите специалисти Проф. д.ф.н. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет „Св. Кли мент Охридски“: Във всеки четвърти консорциум, одобрен от Европа, има български университет Иванка Киркова, началник на РУО – Пловдив: Ние сме там, където има проблем Иван Попов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“: Ако не планираме добре, всъщност планираме да се провалим