Доц. д-р Надежда Стоянова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-2S
Резюме. В изследването се проследява сложният път за включването на творчеството на Атанас Далчев в списъка на изучавани автори в средното образование след 1944 г. Макар и приет за един от най-значимите български поети, неговото влияние върху младите поколения се определя като негативно в идеологизираната критика. Поетическите принципи, които следва авторът, предполагат удържането на дистанцията между „действителност“ и художествена условност, между автор и лирически Аз, което обаче за социалистическите реалисти проблематизира разбирането за социалната функция на литературата. Това се явява една от причините творчеството на поета до 80-те години да не бъде част от училищния канон, но и провокира редица критически стратегии за реабилитирането на автора – интегрирането му в литературноисторическия процес и легитимирането на неговата естетическа система. Основен обект на изследване е рецепцията на Атанас Далчев във времето на социализма с оглед на включването му в урочните статии, като в края се набелязват и тенденции в учебниците след 1989 г.
Ключови думи: Атанас Далчев, учебници по литература, социализъм, биография, лирически Аз
Свързани статии:
Педагогическата компетенция в българското висше образование в средата на ХХ век
Преподаването на българска литература като своечужда
Една малко позната страница от българското методическо наследство: „граматиката в прогимназията. Насоки към творческо обучение“ (1937) на Петър Лаков и Павел Гетов
Intellectual Property and Security in the Integrated Circuits Industry
