„На прощаване“ в типологията на лирическите жанрове

Проф. д.ф.н. Александър Панов
Институт за литература при Българската академия на науките

https://doi.org/10.53656/bel2023-4-1P

Резюме. Статията анализира стихотворението на Христо Ботев „На прощаване в 1868 г.“, проследявайки различните жанрови парадигми, към които може да се отнесе то. Възприемайки тезата, че типологията на лирическите жанрове се определя основно от перформативния характер на лирическия дискурс, авторът изяснява дискурсивните характеристики на стихотворението. Установява се, че апелативната природа на „посланието“, каквото представлява по форма стихотворението, е само художествена условност. Истинската комуникативна цел на художествения текст не е апелативна, а декларативна и иска да постигне присъединяване на възприемателската общност към ценностната система и ценностната архитектоника на света, споделяни от лирическия герой. Този дискурсивен анализ позволява да се определи мястото на стихотворението в типологията на лирическите жанрове.
Ключови думи: жанр; лирика; перформатив; апелатив; декларатив

Свързани статии:

University Learning Outcomes: Statement of the Issue Within the Theory of Ill-Posed Problems Ново съпоставително изследване върху унгарската и българската фразеология Трансценденталният вход в постглобалното Features of Speech Comprehension Training of Children with Autism Spectrum Disorders