Важни са научните доказателства, а не научните награди

Д-р Стефан Николов е физик и доктор по методика на обучението по физика от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с богат опит като комуникатор на науката. Работи с ученици в извънкласни форми по физика вече двайсет години. Основната му тема е преподаване на наука, изучаване на научните методи, формиране на критично мислене. На XV софийски фестивал на науката той говори за т.нар. „Нобелово заболяване“ – случай, при който носител на Нобелова награда в един момент (често в напреднала възраст) започва да промотира идеи и възгледи, които са странни, меко казано.

Освен от наука и нейното популяризиране д-р Николов се интересува и от опитите да се имитира наука от псевдоучени, както и защо сериозни учени понякога се държат по начин, който ги отдалечава от истинската наука. Затова в един момент решава да разкаже защо се случва хората да започнат да разпространяват и представят неща, които нямат нищо общо с науката, и как се разбира кое е вярно и кое не.

„Повечето хора не разбират някои по-специфични детайли в отделните научни области – обяснява д-р Николов. – Фразата „науката твърди еди-какво си“ сама по себе си не означава нищо. А т.нар. „Нобелово заболяване“ е хубав повод да поговорим за това какво е наука и как да разбираме кое е вярно и кое не в нашата изследователска работа.“

Ученият търси отговор на въпроса защо може да се случи някой, който е вършил легитимна научна работа и има безспорни успехи, за които получава Нобелова награда, да започне в един момент да работи с по-ниско ниво стандарти.

Според него тук се намесват някои чисто човешки черти, от които учените също не са имунизирани.

„Мисля си, че става въпрос за его – подчертава д-р Николов. – Случва се нобелисти да твърдят, че дадена идея е вярна, само защото са лауреати на тази награда. Те не спекулират съзнателно с това, по-скоро са повярвали прекалено много в себе си и забравят, че са необходими научни доказателства за всяко твърдение, а не научни награди. Смятам, че дори и най-умните имат нужда от малко повече смирение. Добре е да си припомнят, че идеите им също могат да бъдат грешни и че трябва да бъдат проверени по съответния начин, за да се види точно за какво става дума. Трябва да сме готови да си признаем кога идеята ни може да е звучала добре, но след проверка се е оказала невярна. Просто трябва да си го признаем и да продължим нататък.“

За д-р Николов най-печален в това отношение е примерът с Лайнъс Полинг, който има две Нобелови награди – по химия и за мир.

Това е човек, който в научната си дейност наистина е постигнал много сериозни неща. Става активист, опитвал се е да работи в сферата на ядреното разоръжаване. Но в един момент започва да вярва, че може да лекува всичко със свръхдози витамин С. И до ден-днешен голяма част от индустрията на витаминните добавки се гради на негови последователи. Десетки милиарди долари се изсипват годишно за неща, които просто нищо не правят. Те не са вредни, но нямат ефекта, за който се твърди. Вече има достатъчно много сериозно направени медицински изследвания с надлежната статистика, които показват, че отвъд нивото, в което витамините са ни необходими, те не дават по-добри резултати. Свръхдозирането просто няма смисъл.

„Безспорно е голям учен, но твърденията му са ненаучни – категоричен е д-р Николов. – Между другото, много често подобни залитания на учени в късна възраст са именно по отношение на медицината. В науката трябва да се говори само на базата на доказателства от съответно проучване. Без изследователска дейност не може да се правят изводи и твърдения.“

Друг печално известен пример с Нобелов лауреат е с един от откривателите на структурата на ДНК – Джеймс Уотсън.

Той е упрекван първо за това, че доста грубо скрива приноса на Розалинд Франклин, защото е жена. Това през 50-те години на миналия век все още е било възможно. А в по-късните си години активно промотира расистки идеологии, включително твърдения, че имало генетична разлика между расите, което съвременните биолози категорично отхвърлят.

Друг пример на Нобелов лауреат с проблемни възгледи в края на кариерата си е Люк Монтание. При него в късните години започва промотирането на странни идеи, които публикува в списание, на което е главен редактор. Обявява се срещу ваксините за ковид и заявява, че SARS-CoV-2 съдържа секвенции от вируса на СПИН. Неслучайно научната общност след 1988 г. започва да го игнорира. Някои физици пък твърдят, че квантовата механика ще даде ключ към човешкото съзнание, което не е точно грешно, но е хиперспекулативно. Има много такива различни примери с Нобелови лауреати. Включително и Албърт Айнщайн в един момент се изказва ласкаво за някакъв медиум, който уж комуникира с духове.

Добрият учен не използва като аргумент личния си авторитет,

Нобеловите си награди, а само резултати от емпирични изследвания. Всички доказателства трябва да се интерпретират много внимателно, особено когато става въпрос за статистика – известни са няколко интересни статистически парадокса, казва ученият.

Единият е парадоксът на Симпсън, който понякога може да покаже обратната тенденция на това, което е вярно – когато се разглеждат статистически резултати на групи, те могат да се променят в зависимост от това дали групите се разглеждат една по една, или се обединяват в по-голяма. Този случай често се среща в социалните науки и медицинската статистика и може да обърка хората, ако данните за честотата се използват за обяснение на причинно-следствена връзка.

Другият парадокс е на Берксън и е за това, че понякога несъзнателно се подбират само част от данните и това може да изкриви резултатите и да покаже тенденции, които не съществуват. Това се получава просто защото част от данните са пренебрегнати. Д-р Николов дава пример, който често се цитира по повод този парадокс, макар на пръв поглед да няма нищо общо с науката. Човек може да си мисли, че ходи на ресторанти, в които или бургерите са хубави, а картофките са гадни, или обратното. От време на време се случва и двете да са хубави, но много рядко, и човек решава, че в ресторантите, в които правят хубави бургери, не могат да правят хубави картофки и обратно. Несъзнателното подбиране е свързано с това, че хората просто не ходят в ресторанти, в които и двата продукта са лоши и съответно не ги забелязват. Така изпускат част от данните, защото кой ще ходи на ресторант, където не е вкусно. Човек може да реши, че ресторантите не могат да правят всичко добре, а всъщност нещата не зависят едно от друго и няма подобна зависимост. Двете твърдения не са свързани помежду си, но човек може несъзнателно да пренебрегне част от данните.

Същото може да се случи, когато човек си търси половинка. Има твърдения, че хората, които са красиви, имат лош характер, а тези с хубав характер, са грозни. Много малко са тия, които са хем красиви, хем с хубав характер, и човек може да реши, че има обратна зависимост. А истината е, че просто не се обръща внимание на хора, които не ти харесват на външен вид, а са и с неприятен характер. Така се формира закономерност, която всъщност не съществува.

Д-р Николов дава и един интересен пример с така наречения „квартет на Анскомб“,

който показва, че статистиката трябва да се прави внимателно и ако се претупа, може да даде грешни резултати. Това са четири набора данни, които при повърхностна статистическа обработка дават едни и същи резултати, но всъщност са драстично различни.

Несъзнателното цитиране на част от данните, което изкривява истината, показва, че на учените нищо човешко не им е чуждо. Те също имат предубеждения. И когато ученият събира данни и му попадне нещо, което не съответства на неговата теза, която иска да докаже, може да пренебрегне този факт под предлог, че е сбъркал. Нещо повече – от един момент нататък започва да не забелязва как твърде често постъпва по този начин, игнорирайки факти, които се разминават с научната му теза. Това в повечето случаи са наистина несъзнателни процеси.

„Имаме предразположеност към подобни неща, които са съвсем естествени и работата на учените е да контролираме сами собствената си дейност – подчертава д-р Николов. – Това е причината, поради която в медицината изследванията с плацебо вече се правят двойно слепи. При първите опити, когато тестват лекарство и плацебо, някой се усеща, че лекарите отивали при пациентите и по начина, по който им поднасяли лекарствата, са им подсказвали (несъзнателно), че им дават плацебо. Защото има разлика между това как се задава въпросът: „Ти сега чувстваш ли се добре?“. Или „Трябва да се чувстваш по-добре“. Или: „Ами ти сега тук може и да се почувстваш по-добре, ама не е сигурно“. В един момент пациентът разбира дали е в контролната група, или в истинската. Затова сега лекарите, които дават лекарствата, не знаят какво дават на пациентите – плацебо или не. Това става ясно чак когато резултатите излязат.“

Много от тези, които промотират псевдонаука, изтъкват като аргумент, че са се присмивали и на Галилео Галилей и сега, като се смеят и на тях, значи са като Галилео, казва д-р Николов. А истината е, че учените астрономи негови съвременници не са му присмивали – те са били наясно, че идеята на Коперник за хелиоцентризма е вярна. Галилео е имал проблем с политическите власти в Италия, включително с папството, защото по онова време папата е един от владетелите в Италия.

Много интересен пример в това отношение е идеята за тектонските плочи.

Когато геологът Алфред Вегенер я формулира за първи път, той е подложен на критика и дори на подигравки. Няколко десетки години са се трупали данните, за да стане безспорно ясно, че той е бил прав. Но това е един от малкото подобни примери. В повечето случаи, ако широката научна общност отхвърля дадена идея, то има защо.

„Все пак при Нобеловите лауреати това се случва по-рядко, защото обикновено са много добри учени, които знаят как се прави истинска наука. По-често се срещат при учени на по-ниско ниво. Виждали сме доктори, които отричат ваксините. Въпреки че 90 процента от лекарите казват, че ваксините са полезни.“