Мерките дават ефект: сериозен ръст на студентите, които учат за медицински сестри, инженери, физици и химици

Има сериозен ръст на студентите, които през тази академична година се записват да учат за медицински сестри, инженери, физици и химици. Доходите на младите висшисти пък се увеличават тройно за последните 10 години. Това отчете министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на XV издание на Рейтинговата система на висшите училища в България.

Той припомни, че Министерството на образованието и науката провежда политика за преструктуриране на приема във висшите училища и насочване на бъдещите студенти към специалности, в които има най-голям очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. Такава например е специалността „Медицинска сестра“, която тази година с правителствено решение беше освободена от такси.

Можем да отчетем 38% повече студенти, включени в обучение за „Медицинска сестра“.

Това не е достатъчно, но все пак е крачка в положителна посока“, каза Красимир Вълчев.

Министърът на образованието и науката коментира още, че един от най-сериозните проблеми е, че България е в ситуация на общ недостиг на хора. Годишно се пенсионират 100 000 души, а на пазара на труда ги заместват шейсет хиляди млади хора.

„Най-болезнен е този недостиг в индустриите, търсят се и технически кадри и затова насърчаваме техническото образование, природо-математическото и аграрното образование. В медицината имаме достатъчно търсене на висше образование, но проблемът е, че 25 процента от завършилите „Медицина“ отиват в чужбина. Затова през тази година предложих приемът да бъде обвързан с договори за реализация в български лечебни заведения. Добрата новина е, че този прием се е реализирал. В следващите години ще вървим към увеличаване на процента на този прием“, заяви образователният министър.

По думите му липсата на инженерно-техническите кадри е най-болезнен, тъй като най-силно се отразява на социално-икономическото развитие на страната. Затова е положителен факт, че има значително увеличение тази година и на студентите в тези специалности.

Имаме 34% увеличение на приема в професионално направление „Химични технологии“

– едно от най-важните в индустрия, която е с много висок дял в добавената стойност“, заяви Красимир Вълчев.

С 22% повече са и студентите, които са се записали да учат за хидроинженери. За цялото направление „Архитектура, строителство и геодезия“ ръстът е 6%, а в „Общо инженерство“ – 10%. Със 7,5 на сто са се увеличили първокурсниците в друго важно за страната професионално направление – „Енергетика“, в това число и „Ядрена енергетика“. В „Електротехника, електроника и автоматика“ се отчита нарастване с 14%, а в „Транспорт, корабоплаване и авиация“ – 17,5 на сто. Ръст с 22% на новоприетите студенти се наблюдава и в професионално направление „Металургия“.

Поредното издание на Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища в България в рамките на 52 професионални направления. Използвани са 52 индикатора – от качеството на обучението и научната дейност до реализацията на завършилите и размера на доходите им след дипломирането и обратната връзка на студентите.

„Рейтинговата система беше призната като една от най-завършените в международен план. Като проект тя започна преди 2010 г., за да даде информация на кандидат-студентите за университетите. Благодарение на Рейтинговата система преструктурирахме приема във висшите училища и в резултат на това висшето ни образование е единствената публична система, в която има обвързване на финансирането с качеството на образованието“, подчерта министър Вълчев. И отбеляза, че затова днес има десет пъти разлика във финансирането между висши училища в рамките на едно професионално направление.

Просветният министърът заяви още, че вероятно най-важното е, че висшите училища започват да осъзнават, че дългосрочното им развитие зависи не само от това колко студенти са привлекли днес, а в най-голяма степен от тяхната репутация. По думите му българските висши училища ще бъдат все по-малки на фона на все по-глобалния пазар на висше образование и за да бъдат конкурентни, те трябва да инвестират в репутация.

И това издание на Рейтинговата система потвърждава, че придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда. Основни данни от нея бяха представени от Георги Стойчев – изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“, част от консорциума „ИОО-С“, който актуализира по поръчка на МОН данните в Рейтинговата система на висшите училища. В него влиза и „Сирма груп“.

По думите му

доходите на младите висшисти са се увеличили тройно за последните 10 години.

През 2025 г. средният облагаем доход на завършилите висше образование достига до 2771 лева. През 2015 г. той е бил едва 980 лева.

85% от наетите висшисти, завършили през предходните пет години магистърски програми след средно образование, и 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% от завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Завършилите магистърски програми, като цяло, се отличават и с по-високи доходи.

Средно за всички висшисти български граждани, завършили в България през предходните 5 години, делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше образование, или упражняват професия по призвание, се запазва на миналогодишното ниво от 61%. Безработицата сред тази група се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14%.

Средният облагаем доход на завършилите нараства, достигайки до 2771 лева от 2523 лева през миналата година.

В същото време, съществуват и големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се.

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Военно дело“, „Медицина“, „Фармация“, „Металургия“ и „Дентална медицина“. Най-висока е безработицата сред завършилите „Социални дейности“ (3,88%).

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Военно дело„, „Медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Дентална медицина“, а най-ниска – сред завършилите „Туризъм“ (25%).

Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Металургия“, „Фармация“ и „Военно дело“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 75%).

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ (над 6000 лева) и „Информатика и компютърни науки“ (над 4700 лв.),

следвани от тези, които са завършили „Национална сигурност“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Математика“, „Металургия“, „Обществено здраве“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Медицина“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3300 и 3800 лв.).

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (10 108 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (8568 лв.) и Нов български университет (7919 лв.).

Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (7107 лв.).

Четирите професионални направления с най-голям брой студенти през 2025 г. са „Икономика“ (26 996), „Педагогика“ (16 713), „Медицина“ (13 485) и „Администрация и управление“ (11 773). За поредна година най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ – само 53.

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет – 19 799, следвано от УНСС със 17 092 студенти и от Пловдивския университет с 16 285.

В осемте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната.

Другата половина се обучават в останалите 43 акредитирани висши училища.

В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. Става дума за Европейския политехнически университет в Перник, в който се обучават 87 студенти – 70 за бакалавър и 17 за магистър. По данни на НАЦИД общо 118 студенти има и Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг – София. В Театралния колеж „Любен Гройс“ – София, пък се обучават 110 бъдещи бакалаври.

В частни висши училища се обучават 11% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – 68%, „Изобразително изкуство“ – 43%, „Администрация и управление“ – 39%, „Теория на изкуствата“ – 36%, „Психология“ – 36%, и „Национална сигурност“ – 32%.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се е увеличил повече от два пъти – от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2025 г. За поредна година делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (59% от действащите студенти), „Дентална медицина“ (48%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). В още пет професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (16%), „Туризъм“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (12%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Теория и управление на образованието“ (11%).

„Това показва, че българското висше образование е конкурентоспособно“, коментира Георги Стойчев. Той прогнозира, че скоро броят на чуждестранните студенти в България ще се изравни с българските студенти в чужбина.

В страната има 111 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. От тези програми 43 са активни, т.е. в тях има записан поне един действащ студент. През 2025 г. активни съвместни програми има в 20 професионални направления в страната, като в тези програми са се обучавали 2,5% от всички действащи студенти.

В класациите по професионални направления Софийският университет се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в шест професионални направления от общо 11, с които участва в класациите. Медицинският университет в София е първи във всичките пет направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет има три първи места от общо шест. Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 13 висши училища оглавяват по една класация.

Къде учат отличниците

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в I курс студенти в страната се запазва на миналогодишното ниво от 5,14. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в Рейтинговата система от 2013 г. насам.

За поредна година първокурсниците във висшите училища с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование се обучават в направленията „Медицина“ (5,73), „Фармация“ (5,70) и „Дентална медицина“ (5,63), „Информатика и компютърни науки“ (5,62) и „Математика“ (5,60).

Най-нисък успех от завършено средно образование имат първокурсниците от направленията „Материали и материалознание“ (4,45), „Металургия“ (4,47) и „Животновъдство“ (4,49).

Кой ходи редовно на лекции

Тази година за първи път в Рейтинговата система е включен индикатор, измерващ оценката на студентите за посещаемостта на лекциите и упражненията, както и тяхното усещане дали тези занятия имат задължителен характер.

Висшите училища, които в по-голяма степен държат на участието в учебния процес, получават по-висока оценка при равни други условия, показват данните за 2025 г.

Според проведеното социологическо проучване близо 70% от студентите в страната са съгласни или по-скоро съгласни с твърдението „По-голямата част от моите колеги присъстват редовно на упражнения“, докато 50% от студентите твърдят същото по отношение на лекциите.

На въпроса дали е задължително присъствието на студентите на упражнения, 72% от анкетираните студенти отговарят положително, докато по отношение на лекциите този дял е значително по-малък – едва 40% от студентите ги възприемат като задължителни.

С най-висока посещаемост на упражнения се открояват студентите от направленията „Фармация“, „Горско стопанство“, „Дентална медицина“, „Ветеринарна медицина“, „Биологически науки“ и „Медицина“, като за тях делът на потвърждаващите редовната посещаемост на упражнения е над 90%. Почти 100% от студентите от тези направления възприемат упражненията като задължителни.

Направленията с най-ниски стойности по отношение на редовна посещаемост на упражнения са „Изобразително изкуство“, „Философия“, „Социология, антропология и науки за културата“, „Музикално и танцово изкуство“, „Национална сигурност“ и „Икономика“, където около 50% дават потвърждаващи отговори.

По отношение на лекциите също се наблюдават големи разлики в усещането за посещаемостта им от студентите – в направленията, които са първенци, с над 80% посещаемост на лекции според студентите са „Военно дело“ и „Религия и теология“, а онези с най-ниска са „Ветеринарна медицина“ и „Спорт“. В тях под 30% потвърждават редовно присъствие на лекции от страна на техните колеги.

При „Военно дело“ почти 95% от студентите възприемат лекциите като задължителна част от тяхната програма, докато едва половината от студентите по „Религия и теология“ усещат тези занятия като задължителни.

 

Красимир Вълчев, министър на образованието и науката:

Нямаме намерение да закриваме висши училища

„Нямаме намерение да закриваме или да сливаме нито едно държавно висше училище, а при частните до голяма степен инициативата е тяхна. Дали ще оцелеят на пазара някои висши училища, е друг въпрос. Не сме говорили за сливане на висши училища.

Но при следващи промени в Закона за висшето образование ще предложим създаването на т.нар. консорциуми или сдружения от висши училища – това го има в другите страни. Те ще могат да се обединят при запазване на тяхната самостоятелност и ще могат да споделят ресурси, не само материална база, а и включително да имат общи катедри.

Включването в тези консорциуми ще бъде изцяло доброволно и на принципа на споделяне на ресурси, с изцяло запазване на самостоятелността и на академичните им органи.

Факт е, че имаме и няколко висши училища, които в миналото са били по-малки, виждам, че са и по-малко конкурентни.“