Националната програма „Неразказаните истории на българите“ съхранява родовата памет

„Искам да изкажа своята благодарност към десетките учители в българските недели училища, на българските лекторати в чуждестранните университети, на децата, учениците и студентите, които със своята вдъхновена дейност през тази година успяха да представят продукт, свързан с родовата памет, с историите на видни българи, които са повлияли върху общественото развитие както в България, така и в редица страни в целия свят.“ Това заяви служебният министър на образованието и науката Галин Цоков при откриване на форума, посветен на резултатите от Националната програма „Неразказаните истории на българите“ на Министерството на образованието и науката.

Тя стимулира ученици, учители, преподаватели от чужбина и студенти българисти да покажат вековната и съвременната история на България чрез родови истории за достойни българи или събития от миналото. Но също така да представят и наши сънародници от днешни дни, които са знакови за цивилизационното развитие на България.

„Това е една от концептуалните програми на МОН“, подчерта министърът.

По думите му, Програмата е част от нов модел на образование, при който вместо възпроизвеждане на знания се залага на формиране на умения и компетентности чрез участие и преживяване. Това е и нов модел на възпитание в родолюбие.

Министърът подчерта, че това е

смисълът на съвременното образование – децата да се чувстват мотивирани и полезни,

че достигат до душите и сърцата на много хора. „Това ги вдъхновява и ги кара да бъдат още по-успешни“, каза още той.

През настоящата учебна година Програмата отново се реализира, но вече с разширен обхват. Дава се възможност на училищата в страната и неделните школа зад граница да създават съвместни проекти.

Проф. Цоков заяви, че неговият екип ще предложи създаване на програма, изцяло насочена към училищата в България, „защото и тук има много неразказани истории“.

„Обмисляме с времето Програмата да прерасне и в създаването на иновативен предмет по родолюбие и изследване на родовата памет в иновативните училища“, коментира министърът.

Идеята е първоначално новият предмет да се въведе като иновация, а след това евентуално да стане и учебен предмет във всички училища в страната.

По думите на проф. Цоков това трябва да е интегриран предмет между история, география, политически и социални науки, и гражданско образование, чрез който не само да се възпитават горди българи, а и млади хора с повече компетентности.

„В българско самосъзнание се възпитава не с тежки определения или лозунги, а като се стимулират младите българи да търсят и да получават национално самочувствие от историческите факти, от великите българи и събития, от невероятната българска култура“, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.

Тя посочи, че „Неразказаните истории на българите“ е необикновена програма, в която българчета представят исторически факти, които сами са намерили, осъзнали и искат с цялата отговорност на детската си душа да ги представят.

„Като малки откриватели, те са отделили време, потърсили са съвети, намерили са факти, които да ни увлекат, да ни убедят, че са важни за нас, като българи. Възрастните много можем да се поучим от тях“, посочи още вицепрездидентът.

И подчерта, че материалите излъчват топлина и желание да е по-здрава връзката между сънародниците ни, които живеят в чужбина, и българите в родината.

33 български неделни училища и 8 български лектората в чуждестранни университети изготвиха през отиващата си година материали,

които разказват за неизвестни факти от живота и творчеството на знакови български личности и събития в България и чужбина. Те бяха представени в 20-минутен филм-калейдоскоп.

На форума присъстваха и служебните министри на културата Найден Тодоров и на външните работи Иван Кондов, заместник-министрите на образованието и науката д-р Емилия Лазарова и Наталия Митева, народни представители, председателят на СБУ Янка Такева, експерти и други гости.

По време на събитието със специалното отличие „Пробуда“ беше наградена Венета Ненкова от Българско училище „Асен и Илия Пейкови“ – като вдъхновител на Програмата.

Участие във форума взеха и посланиците на инициативата, сред които писателят и преводач Здравка Евтимова, българският композитор и инструменталист Хайгашод Агасян, преводачът на унгарска поезия и проза Светла Кьосева, лекторът по български език и литература в Атинския университет Генчо Банев и много други.