Място за срещи с приятели

Вече 40 години „Люлин“ чете“, казва за „Аз-буки“ отговорникът за филиала на Столичната библиотека в квартал „Люлин“ Даниела Маркова. Тя посочва, че няма универсална книга, която да се хареса на всеки.

„Хората четат различна литература. Някои предпочитат съвременни български автори, други обичат биографии на известни личности, любовни или криминални романи. По-възрастните четат исторически романи, а децата в последно време предпочитат книги във вариант на комикс“, обяснява моята събеседничка.

През май тази година Столичната библиотека в „Люлин“ отбеляза официално 40-ата годишнина от откриването си. Празника посрещат в напълно обновена среда. Пръв гост е Георги Конс­тантинов. Той представя новата си книга „Котка пешеходка“ пред учениците от 96. СУ „Лев Николаевич Толстой“ и 40. СУ „Луи Пастьор“ в София.

На откриването присъства и писателката Виктория Бешлийска.

„На първо място, смятам, че библиотеките са единственият общ дом на хората извън домовете им. Защо? Защото само тук можеш да си на тихо и сигурно място, да откриеш онова, което ще те накара да се почувстваш добре, при себе си“, казва авторката пред гостите на празника.

След това с гимназистите от 96. СУ провежда открит урок, в който им разказва за богатството на българския език, писането и магията на четенето.

За читателите на библиотеката цялата година е празнична. Филиалът в „Люлин“ с времето се е превърнал в любимо прост­ранство за малки и големи. Много родители избират библиотеката за място, където да заведат детето си и да му покажат необятния свят на книгите или пък да го запишат на някое от интересните занимания там. Преди време сградата, в която днес се помещават, е била филиал на детска градина.

„Става ми много мило, когато дойде майка или татко и ми каже, че преди са посещавали тази градина и сега искат да я покажат на детето си“, обяснява моята събеседничка.

Библиотеката в Люлин работи всеки делничен ден от 8 до 19,45 часа,

като най-натовареният за служителите ден е съботата. Започва в 9 часа и завършва в 14,45 часа. Тогава провеждат „Артработилничка с бате Митко“. С него децата рисуват, творят и учат нови неща. За посещение на занятията не е необходимо предварително записване – всичко зависи от програмата на родителите и кога могат да доведат децата си.

„Понякога идват по три деца, друг път са над двадесет“, разказва Даниела Маркова.

Няма изискване за минимум посетители, които трябва да се съберат, за да се проведе заниманието. Артработилничка има всяка събота.

През лятото са имали занимания за плетене с ръце, които обмислят съвсем скоро да подновят поради големия интерес на децата и многобройните запитвания от страна на родителите.

Персоналът на библиотеката поддържа много добри отношения с редица детски градини и училища. Почти всеки ден приемат на гости групи.

Пространст­вото сред книгите се използва и за тържества.

Миналата година ученици са получили удостоверенията си за завършен клас именно там. „Много учители са наши редовни читатели“, обяснява Маркова. Тя е много щастлива, че библиотеката отдавна вече не е само място за четене на книги, а и за среща с приятели.

Нови читатели намират и благодарение на Библиобуса на Столичната библиотека. Често с него посещават училища не само в „Люлин“, но и в съседните квартали – „Надежда“, „Филиповци“ и „Банкя“. Библиотеката на колела се посреща с усмивка и интерес навсякъде. Традиционно се включват и в кампанията „Зелени библиотеки“, където на открито запознават децата с магията на книгите.

Даниела Маркова разказва, че за нея, като човек с дългогодишна практика за работа с хора, в библиотеката ѝ е много лесно да разбере дали родителите са се занимавали с детето си у дома и са му чели приказки.

„При малките деца е много важна ролята на възрастния. Майките, бащите, бабите и дядовците – това са хората, които трябва да ги доведат за първи път в библиотеката и да запалят интереса им към книгите“, разказва моята събеседничка.

В библиотеката имат издадени читателски карти и за деца на възраст годинка или две. Това е положителният пример, който получават те още от най-ранна възраст у дома. Любовта към книгата се възпитава, точно както се възпитава всичко останало.

„Книгата може да грабне вниманието на малкото дете с красива корица или очарователни рисунки“, споделя тя. Имало е случаи, в които родители разказват, че детето им не иска да се раздели с дадена книжка, която е обикнало, че иска да си ляга с нея.

„Всичко е въпрос на постоянство, упорство и дисциплина от страна на родителя. Негова е ролята да покаже магията и вълшебството, скрито зад всяка история“, отбелязва Маркова.

С усмивка ми цитира любим цитат от редовна читателка, която е учител по образование: „Ние не сме като птиците. Нямаме крила, с които да пътуваме до различни светове, но благодарение на книгите успяваме да се докоснем до различни култури, съдби и истории“.

Децата най-често взимат най-много книги за четене у дома през лятото, когато трябва да прочетат заглавията от задължителния списък по литература. Но не са единици и тези, които независимо от натоварения си график през учебната година взимат книги през цялата година.

Често се случва, когато в училище учениците започват да четат за удоволствие и искат да споделят със съучениците си заглавия и персонажи, които са харесали. Тогава посещават филиала в Люлин през ден-два за нови книги.

Стават ненаситни и искат да прочетат всичко от конкретен автор или стил.

„Когато се запали огънят, винаги там някъде ще остане пламъчето, което ще тлее“, казва Маркова. Тя обръща внимание и на личния пример, който родителите дават у дома: „Не може майката и таткото да са постоянно с телефон в ръка, а да изискват от детето да иска да чете книги. Личният пример е изключително важен и показателен. Точно той възпитава.“

Винаги по време на четения пред ученици децата освен да слушат приказка, са предизвиквани и да прочетат откъс от нея. Според моята събеседничка е много важно те да се научат да четат изразително пред публика и без притеснение. Това ще им даде увереност и в бъдеще ще им помогне за социализацията им в обществото.

„Работата при нас е динамична и безкрайно интересна. Няма ден, който да се повтаря с друг. Всеки ден научаваме по нещо ново. Ние учим от читателите и те – от нас“, завършва моята събеседничка Даниела Маркова.

Даниела Маркова:

Библиотеките са оазисът, в който потъваш в нов свят

„Сякаш е закодирано у нас – хората от миналия век, любовта към хартиения вариант на книгата. Но като хора, които живеем и в новото време, трябва да се стремим да не изоставаме от съвременните технологии. И независимо дали четем на хартия, или в електронен вариант, не трябва да спираме да четем.

Има почитатели и на двата варианта. Библио­теките все още продължават да работят. С всеки изминал ден те стават все по-красиви места. От нас  зависи да насочваме хората да намерят онази книга, която ще ги докосне и ще ги накара да погледнат на това място по различен начин.

Библиотеките са оазис, където потъваш в един нов свят.“

Свързани статии:

Небивалици с буквите от А до Я Още шест професии с очакван недостиг Усмивката – химия и цвят Създатели на бъдещето