Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Обучение по природни науки
и върхови технологии
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Цели и обхват
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За списанието
  • Цели и обхват
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Обучение по природни науки и върхови технологии
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2024 Брой 43, 24 – 30.10.2024 г.

Добромир Иванов, главен изпълнителен директор на BESCO: Учителите трябва да имат свобода за повече креативност

Ако ще има обединяваща тема в обществото, това няма да е Шенген или Еврозоната, а образованието

Зина Соколова от Зина Соколова
24-10-2024
в Брой 43, 24 – 30.10.2024 г.
A A

– Господин Иванов, няма ли противоречие между призивите да се олекоти учебната програма, и необходимостта от добри специалисти на пазара на труда? За един гимназист не е ли по-важно да се образова колкото се може по-добре, за да бъде конкурентоспособен?  

– Този въпрос е много важен. Наистина българските деца са изключително претрупани от неща, които трябва да учат. При всички положения програмата трябва да се олекоти, за да имат учениците време, в което да мислят, да развиват своята креативност, а не само да препускат по материала. В някои държави по литература може целия срок да се изучава едно произведение. Обаче се знае какво трябва да се извлече от него. Децата трябва да се запознаят с конкретни ценности или пък с част от историята. При нас се препуска и всяка седмица – ново произведение. И учениците освен да научат името на главния герой евентуално, няма как за няколко дни да задълбочат познанията си в сериозни произведения. Така се препуска безсмислено по история и по много други предмети.

Но олекотяването на материала е едната страна на нещата. От друга страна, в България средно за 12 години децата учат една учебна година по-малко спрямо това, което се учи в другите държави. Причината е, че имаме неадекватно дълги ваканции. Много изследвания доказват, че толкова дълга лятна ваканция вреди на децата. Инвестират се доста пари в инфраструктура, STEM центрове, което е чудесно. Но нашите училища не могат да се охлаждат. До ден-днешен нямаме климатици и някои базови неща, свързани с това как евентуално при по-висока температура да може да се учи. Въпросът за удължаването на учебната година като количество седмици някак се замита. А той е доста важен, защото хем трябва да олекотим програмата, хем се учат и много важни предмети, за които не достига време къде да се сложат. Вече има визия какви неща да учат децата, за да се формират у тях умения, които да им помагат да се адаптират в света след това. Но трябва да се увеличи учебната година, защото за самите деца е вредно това дълго прекъсване. По-добре е по-начесто да имат кратки ваканции, отколкото наведнъж.

– Говорите за спорни моменти в Закона за предучилищното и училищното образование. Вие имате ли конкретни виждания?

– Причината ние от бизнеса въобще да се занимаваме с темата за образованието, е това, което виждаме днес в България –  успешните предприемачи започват първо да подкрепят инициативи, свързани с образованието. От една страна, бизнесът много се интересува какви хора излизат от образователната система. От друга страна, като родители, всички се интересуваме какво се случва с нашите деца. Искаме те да живеят в България, но и да са добре подготвени.  През последната година – година и половина работихме много с Министерството на образованието и науката. Министър Цоков отвори вратите на министерството, за да може да върви добър диалог. Работим с гражданския сектор, с политическите партии. Мога да кажа, че хора като Красимир Вълчев, Елисавета Белобрадова, като Нели Димитрова са силно ангажирани с промените в закона. До момента е свършена много работа по изготвяне на конкретните текстове за промени  –  имаме стотици страници с предложения, изготвени от работните групи в МОН, заедно с ОИСР, Световната банка, гражданския сектор, много учители и директори участват също. Вече е въпрос само на политическа воля. И е много важно самите реформи в образованието, които сега се правят, да са смели и с размах. Да се правят малки неща, не сработва. А хората в образователната система са доста изморени от идеята за реформи, защото през последните години всички реформи са по-скоро кръпки на парче. Инерцията там е толкова голяма, че каквото и да се прави, то продължава да се прави по стария начин. Образователната ни система трябва да премине от това, което е в момента, към такава, базирана повече върху формиране на умения у децата и в по-добрата подготовка на всеки бъдещ учител – как му се помага, след като стане учител, и как се мерят резултатите от неговата работа.

– Това е свързано ли е със стандарта за качество в образованието?

– Да. Хубаво е, че от МОН придвижиха нещата – планирано е стандартът за качество да бъде тестван в 40 училища. Този инструмент би дал на училищата много по-адекватно мерило, за да разберат всъщност дали се справят, или не. Сега това, което се ползва като национално външно оценяване и матури, за да правим ранглиста на училищата, е доста неадекватно. Причината е, че по този начин всъщност измерваме работата на частните учители, а не на самите училища. И никой не знае как се справя училището и какъв е неговият принос. Стандартът за качество, така както е предложен, няма да бъде използван, за да се решава колко пари ще получава училището и дали ще има санкции, ако педагогическият екип не се справя. Идеята е постепенно в училищата да се създаде култура колко полезно е да си поставят цели и да виждат след това дали са успели да ги постигнат. Всички имаме интерес учителите да имат малко по-управленски подход спрямо дейностите си. Защото не е важно да се докараш пред проверяващия орган, а да видиш полезен ли си на децата и какво можеш да направиш по-добре. Идеята на такъв тип инструменти е във времето да създадат и съответен начин на мислене. Част от промените, за които се борим, е когато се прави проверка как един учител се справя в клас, регионалните управления да имат много по-добре подготвен персонал и по-многоброен, за да могат да посещават тези часове. Това се прави и в момента и всички смятат, че е полезно. Но подобни посещения са много редки, веднъж на две години. А трябва да са много по-чести. В момента масово проверяват учителите дали са изпълнили своите административни задължения, дали са попълнили документите и т.н. А за всички нас, като родители, ни интересува дали този учител се справя добре в час. Логично е това да се залага в сърцевината на оценката, а не толкова в административните документи. Всъщност част от промените, за които се борим, са облекчаване на административните ангажименти на учителите. И да им се даде свобода за повече креативност, понеже хем трябва да вдигнем изискванията, хем да има по-ясни критерии и повече възможности да помислят как да постигнат тези критерии.

Борим се визията за новите учебни програми да дава по някакъв начин свобода на педагозите. И примерно в едно училище да преценят историята да се преподава през литературата например. Да няма отделни часове за всичко, което искаме да знаят децата, а това знание да бъде синтезирано във всички предмети, които се изучават. Няма нужда да има час по предприемачество. Предприемачеството трябва да е нещо, което може да се учи и по история, и по литература, и по математика, и по физика, и по биология. Предприемачеството създава начин на мислене и ценности у децата. Това не трябва да е просто един сух учебник по един предмет, от който те да учат наизуст поредната информация, върху която да ги изпитат. Напълно безсмислено е.

– Как може да се осъществи на практика езиковата интеграция, за която говорите? В момента образователната ни система има два полюса. На единия са т.нар. елитни гимназии, на другия – училища, в които масово на матурите децата има оценка слаб 2.

– Не бих казал, че са два полюса, защо т.нар. елитни училища се броят на пръстите на ръцете ми. В останалите 2300 училища нещата почват да се влошават в много голям мащаб. Специално езиковата интеграция е категорично въпрос на национална сигурност, защото в момента всяко четвърто дете, което влиза в първи клас, не говори български. В други държави се правят програми, ориентирани към такива деца.

Ние предлагаме всяко дете да направи тест още в началото, преди да влезе в образователната система. Така веднага става ясно знае ли езика. Ако не го знае, трябва една година да учи само български. С другите неща по учебната програма може да навакса, но с българския – не. Темата е изключително важна и спешно трябва да се реализира. Всички имаме интерес всяко дете в образователната ни система да има българска идентичност, да говори български език. И постепенно да се развива като български гражданин. Ако детето не знае български, то е обречено да не разбира какво му се преподава. Често се преподава на български, въпреки че децата не го разбират. И те няма как да не изпаднат от системата. Това наистина е въпрос на национална сигурност.

– Наскоро бяха оповестени резултатите от изследване на Института за пазарна икономика. Изненада ли ви нещо в тях?

– Това че повечето родители приемат, че образованието ни е добро. Което показва, че ние, като общество, не само не разбираме, но и нямаме добра комуникация за промените, които трябва да се направят. Нямаме сериозен разговор за реалните проблеми в образователната система, които ясно се открояват при матурите, при PISА, НВО.

Има училища, в които всички деца имат двойки. Това е абсурд. Само 800 деца в страната се справят добре с математиката. А това е изключително малко. Ако ще има една обединяваща тема в обществото, това няма да е Шенген или Еврозоната, а образованието. Искаме тя да бъде с минимум такъв приоритет, каквито са другите две теми.

– „Да“  или „не“ за смартфоните в час?

– Категорично –  не! Моите деца са малки, но нямат допир до екрани, дори и телевизия не гледат. Много изследвания доказват какви щети нанася екранната зависимост. Във Великобритания искат да забранят смартфоните до 16-годишна възраст. Това е проблем на родителите. Виждал съм как в заведения родители дават смартфон на малки деца, за да не им пречат.

Your Image Description

Свързани статии:

Емил Радев – депутат в Европейския парламент: Образоваността носи дългосрочна сигурност Творбите са по-важни от биографиите Проф. Пламен Дойнов, д.н. – ректор на Нов български университет: Висшето образование има нужда от свободни форми на сътрудничество Анджела Родел – изпълнителен директор на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“: Гордея се, че създадох общност от приятели

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: BESCOБългарската предприемаческа асоциацияДобромир ИвановИнтервю

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Снимка на броя: В НУ „Захари Стоянов“ в Любимец посрещат есента

Следваща статия

Подписан е меморандум за създаване на Център за енергийно развитие и нови науки във Враца

Следваща статия
Подписан е меморандум за създаване на Център за енергийно развитие и нови науки във Враца

Подписан е меморандум за създаване на Център за енергийно развитие и нови науки във Враца

Директорът, който се доверява на младите учители

Директорът, който се доверява на младите учители

Ученици създават софтуер за оценяване на общинска администрация

Ученици създават софтуер за оценяване на общинска администрация

Последни публикации

  • Обучение по ПРИРОДНИ НАУКИ и върхови технологии ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXXIII, 2024
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 5-6/2024, година XXXIII
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 3-4/2024, година XXXIII
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 1-2/2024, година XXXIII
  • ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXXII, 2023
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 5-6/2023, година XXXII
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 3-4/2023, година XXXII
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 2/2023, година XXXII
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 1/2023, година XXXII
  • Годишно съдържание на „Обучение по природни науки и върхови технологии“ 2022 г.
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 6/2022, година XXXI
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 5/2022, година XXXI
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 4/2022, година XXXI
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 3/2022, година XXXI
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 2/2022, година XXXI
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 1/2022, година XXXI
  • Годишно съдържание на „Обучение по природни науки и върхови технологии“
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 6/2021, година XXX
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 5/2021, година XXX
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 4/2021, година XXX
  • Проектно базираното обучение в модел за съдържателна и технологична интеграция в екологичното образованиe
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 3/2021, година XXX

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Цели и обхват
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"