Д-р Александър Сираков, УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ – София: Финансовият стимул не може да е водещ

Зина СОКОЛОВА

Фондация „Еврика“ връчи ежегодните си награди за 2022 г.
Отличията се дават за 33-ти път в четири категории. Д-р Александър Сираков получи съвместната награда на фондация „Еврика“ и Съюза на учените в България за постижения в науката и отлична защита на дисертационен труд на тема „Временно-стент асистирано койлиране“. Той е специалист по образна диагностика и интервенционална неврорентгенология в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ – София. Роден е през 1991 г. във Враца. Там завършва Природо-математическата гимназия „Акад. Иван Цанов“. За краткия си професионален път има забележителна научна дейност – специализирал е в Щутгарт, Париж, Новосибирск,
Буенос Айрес и др. Досега има над 50 научни публикации на български и английски език, един дисертационен труд, една монография на български език и сборник на английски език. Това е първият в света референтен сборник за лечение на мозъчни аневризми, в който участие вземат световно признати имена в областта на интервенционалната неврорентгенология. Научните му статии са публикувани в издания с общ импакт-фактор 110,374. Има над 130 цитирания, като над 95 % от тях в специализирани международни издания, реферирани в Web of Science и SCOPUS.
За първи път в света той въвежда техника на временно-стент асистирано койлиране при мозъчни аневризми със сложна анатомия в условията на субарахноидална хеморагия. Също за пръв път в света се доказва ефективността и безопасността на временно-стент асистирана емболизация при тази патология без нуждата от протекция с антитромботична терапия. Особено ценен в ежедневната практика за лекарите, занимаващи се с ендоваскуларна емболизация на аневризми, е въведеният от д-р Сираков протокол за тяхното провеждане.
На въпроса какъв е искал да стане, когато е на 15 години, д-р Сираков признава, че навремето е имало сложна дилема по този повод. Майка му е математичка, а баща му – невролог. И всеки, малко или много, се е опитвал да го придърпва в една или друга посока.
„Майка го правеше по-успешно, тя беше изключително амбициозна и като родител, и като професионалист, подготвяше ученици за олимпиадите – казва младият лекар. – Аз бях нейната неосъществена мечта да се занимавам с математика. Баща ми е лекар с огромен опит, който добре познаваше системата на българското здравеопазване.
И подхождаше с известен скептицизъм. Въобще не взимаше участие в обсъжданията за моето професионално ориентиране, запази неутралитет. Дори по-скоро гледаше да ме отклони от тази идея. Но до XII клас таях надеждата, че ще се занимавам с хуманитарна наука като медицината. Тогава чичо ми, като стожер на фамилията, наклони везните в тази посока и предопредели пътя ми в медицината.“
Нито за миг не е съжалявал за този избор. И няма как да се случи това след блестящите успехи, които постига досега. А как гледа на тези свои колеги, които само чакат да вземат дипломи и заминават в чужбина.
„Не смятам, че това е износ на лекари – категоричен е младият учен. – Напротив. Все по-голямата глобализация превръща целия свят в наш дом. Не трябва да има ограничения в тази посока. Нека младите следват мечтите си. Но стимулът им по никакъв начин не трябва да бъде само финансов. Това е абсурд. Вярно е, че медицината е професия, в която реализирането на даден специалист отнема повече години. Това забавя доста финансовата страна на нещата, която, рано или късно, ще се подобри, но не може да е водеща. Стимулът да отиде някой в чужбина, трябва да бъде, за да стане по-добър специалист и по-добър човек. Имал съм много предложения за работа в чужбина. Дори от центрове, в които съм мечтаел да работя. Но като дойде някое предложение за работа, и цялата ми смелост се изпарява. Може би това е черта на характера ми, нежелание да загърбвам всичко тук. И ако трябва да съм докрай откровен и честен, имам привилегията да работя в тандем с мой близък роднина, който ми е като приятел и учител – проф. Станимир Сираков. Но съм категоричен, че човек може успешно да се развива и в България. Нашата специалност е изключително млада, полето за развитие е невероятно голямо, липсата на кадри – огромна.
В България проф. Сираков е пионер в това отношение, а е само на 38 години. Заедно със своя екип той успя да осъществи една амбициозна цел – създаването на Референтния център по мозъчносъдови заболявания в рамките на УМБАЛ „Иван Рилски“ и сега ни търсят пациенти от цялата страна. Над 90% от болните в страната с такава патология минават през нашия център. Затова и лекарите са на разположение почти денонощно.“
Голямата гордост на д-р Сираков и неговите колеги е, когато отчитат, че имат 380 пациенти за миналата година. През 2012 г. се излекувани само 13 пациенти. Сега тук всеки ден се правят по 2 – 3 операции.
В какво се състои новият терапевтичен метод, който прилага д-р Сираков? Това е безкръвна операция на мозъчни аневризми или малформации. Този вид ендоваскуларна мозъчна операция е изключително щадяща спрямо пациентите. Вместо да се отваря черепната кутия, което е сложно и много рисково, лекарите използват системата на кръвоносните съдовете, което им позволява да влязат вътре в мозъка при нищожна кръвозагуба – по-малко от две спринцовки. При операцията може да се постави стент или нишки, които изпълват аневризмата отвътре и я изолират от мозъчното кръвообращение – това се прилага в над 90% от случаите. Дисертацията на д-р Сираков е за това как да се подпомогнат тези нишки да влязат по-ефективно в аневризмата, когато самата ѝ конфигурация е неблагоприятна. Не при всяка аневризма могат да се използват нишки. Лекарят за първи път предлага и поставянето на временен стент, който е закачен за водеща основа. Това позволява той да бъде издърпан, след като вече не е нужен. Този тип терапии са възможни благодарение на прилагането на високите технологии в медицината.
„В края на миналия век се заражда тенденция за минимална инвазивност, за да щадим човешкото тяло – подчертава д-р Сираков. – Правят се по-малки срезове, по-малки отвори, прилага се по-малко травматична терапия. Дори не може да видите откъде влизаме в тялото. Така се развива медицината в нашата сфера. Давам пример. Ако човек трябва да бъде опериран със стандартна неврохирургична операция, има по-продължителен процес на възстановяване. Рехабилитациите отнемат доста време. Докато нашите пациенти могат да се радват на лукса да се върнат към нормалния си ритъм на живот още на следващия ден.“
Аневризмата е разширение на кръвоносен съд, което може да се пукне и да започне да кърви и да пълни херметически затворената черепна кухина, обяснява лекарят. Това води до мозъчен кръвоизлив – изключително смъртоносно и инвалидизиращо състояние. Образната диагностика позволява да се откриват аневризми, преди да са се спукали и прокървили. Много аневризми нямат никакъв симптом. Проучване в САЩ доказва че аневризмите не са толкова рядко срещани и 1 на всеки 50 човека има такова нещо в главата си, без дори да подозира. Младият лекар е убеден, че повечето аневризми надживяват пациентите, но при една част от хората дават сериозни проблеми.
А кога успява да пише научните си статии?
„Дори колегите ни гледат на тази дейност с недоверие – все едно вместо да работим и да лекуваме, си губим времето с писане – казва д-р Сираков. – Но ако не публикувахме, нямаше как да оповестим резултатите от труда си. В един момент решихме, че има какво да покажем, и започнахме да търсим възможности. На международни конференции вече ни разпознават, за разлика от началото, когато доста се чудеха, като им казвахме откъде идваме. Гордеем се и със сборника на английски. Де факто той е и единственият учебник в тази нова дисциплина. В него участват учени от Германия, Франция, Англия, Аржентина – ние сме петата страна.
На церемонията по връчване на отличията на фондация „Еврика“ д-р Александър Сираков посвети наградата си на своите пациенти.

Неглижираме мозъчносъдовите заболявания

„Ние, като лекари и като държава, не предоставяме една от най-важните услуги на нашите пациенти, а това е лечението на исхемичния мозъчен инсулт, за съжаление – подчертава д-р Сираков. – Все още не мога да отговоря на въпроса защо е така. При инсулта се откъсва тромб, който запушва мозъчна артерия. Ако този тромб не бъде изваден механично или пък не позволява да се приложи медикаментозна терапия за неговото изчистване, мозъкът умира. Степента на инвалидизация расте, вероятността от летален изход – също. Изключително неглижирани са мозъчносъдовите заболявания, а към тях сме предразположени заради начина си на живот. На последните места в Европа сме по лечение на инсултите. При инсулт трябва да се реагира до 4-тия час. Затова трябва да има няколко центъра в страната, за да може да се предложи медицинска помощ навреме.“