Наука на борда

Как човечеството трябва да се адаптира към промените в климата. Това е темата на тазгодишното издание на Европейската нощ на учените SEARCH 2023, което ще се състои на 29 септември. В инициативата участват повече от 25 населени места в страната. За първи път в нея се включват Казанлък, Пазарджик и Ямбол.

Нощта ще се проведе на живо и онлайн, като програмата ще се излъчва в социалните мрежи на проекта – https://www.facebook.com/ResearchersBG и в канала в YouTube – Европейска нощ на учените – SEARCH 2023, както и в профилите в социалните мрежи на всички партньорски организации. Тази година в инициативата участват 15 основни и 16 асоциирани партньори от цялата страна. Те са подготвили специална програма, която ще продължи няколко месеца в участващите населени места.

Обхваща дейности в училища, срещи с учени в изследователски институти и университети, както и събития на публични градски места. SEARCH е абревиатура от английски език и означава основните послания – Science+Environment+Art=Resilience (Наука + Околна среда + Изкуство). Инициативата „Европейска нощ на учените – SEARCH“ е проект, финансиран от Европейската комисия по програма „Хоризонт Европа“. Ето и някои акценти в програмата.

Темата на тазгодишното издание на Европейската нощ на учените SEARCH 2023 е как човечеството трябва да се адаптира към промените в климата

Във Варна се подготвят щандове за практически опити, демонстрации и презентации с участието на публиката. Посетителите ще се запознаят с индикатори за климатичните промени в морската среда. Ще наблюдават химични експерименти и демонстрации от учени в секция „Химия на морето“ от Института по океанология – БАН, който тази година чества своя 50-годишен юбилей.

Учени от секция „Океански технологии“ ще представят технологии за изследване на морската среда – контактни и дистанционни методи за наблюдения, оценка на основните хидрологични параметри, работа с океанографски прибори и системи.

В „Моето пътуване до Антарктида“ доц. д-р Райна Христова от секция „Морска геология и археология“ от Института по океанология ще представи фото- и видеоматериали от последната експедиция до о. Ливингстън и ще даде възможност на публиката да се пренесе на Ледения континент на базата ни „Св. Климент Охридски“.

На щанда на Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ – Варна, посетителите ще се запознаят с различните видове телескопи – от този, който е ползвал Нютон, до телескопа „Джеймс Уеб“. Ще се научат да работят със звездна карта, ще имат възможност да участват в специално подготвените за тях наблюдения.

В нощта на учените със свои щандове се включват и ученици от Варна. От иновативното СУ „Любен Каравелов“ ще покажат как LEGO роботиката помага процесът на учене да се приеме като игра. Екип на първото екоучилище в Морската ни столица – Иновативното средно училище „Пейо Яворов“, ще запознае присъстващите с една от екологичните теми, по които се работи в школото – „Здравословно хранене“.
Писали ли сте писмо в бутилка? Този въпрос отправят най-малките участници от ОУ „Иван Рилски“. Те ще поканят публиката да се включи в дейностите на техния щанд и желаещите да напишат писма до идните поколения, които да пуснат в морето.

Няколко са локациите в столицата, където ще има събития, посветени на Нощта на учените. В Агробиоинститута към Селскостопанската академия ще има презентации за различни растения и предизвикателствата, свързани с промените в климата.

Лекции за генома на България и участието ни в генома на Европа, за биобанкирането и геномните технологии в диагностиката на онкологичните заболявания могат да чуят желаещите в Медицинския университет – София.

В мол „София“ ще бъдат разположени щандовете на учени от университетите и научните институти в столицата, научни музеи и стартъп компании, които ще демонстрират, че науката може да бъде представяна навсякъде. На едно място ще бъдат дискутирани поводи да се гордеем с работата на български учени от най-различни направления.

Много са и темите, с които ще запознаят публиката в Националния етнографски музей, който отбелязва своята 130-годишнина. Посетителите ще научат как науката доказва, че съчувствието и солидарността се превръщат в един от основните двигатели на възстановяването на общностите след природно бедствие. Ще се запознаят и с научната дейност на секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“ по опазване и социализация на културното наследство и научните изследвания, които се провеждат в тази област.

Какво не знаем за влечугите у нас, ще разкрият учените от Националния природонаучен музей. Оказва се, че страната ни е сред най-богатите на видове влечуги, а същевременно много от тях са слабо проучени.
Друг любопитен факт е завръщането на бобъра (Castor fiber) в България след близо век и половина отсъствие. Този прецедент задава интересен въпрос за инвазивната биология – след колко дълго отсъствие от дадена среда един вид може вече да се счита не за местен, а за чужд.

Посетителите на „София Тех парк“, Техническия университет – София, и УАСГ ще имат възможност да се включат в много презентации, лекции, игри, демонстрации и работилници. От Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) обещават да разкрият тайната на прясното мляко и как лесно и бързо може да се установи съдържанието на калций и магнезий в него. Любопитните ще се запознаят с методите за измерване факторите на работната среда – шум, осветеност, газове и климатични параметри.

Програмата на ХТМУ също е посветена на 70-годишнината от създаването на Университета.

В учебната база на Медицинския университет в Пловдив ще се проведе конкурс за най-артистична дреха или аксесоар от отпадни материали. Ще има и работилница (Turning trash into treasure), в която ще се демонстрират различни техники за превръщане на отпадъци като хартия, бутилки и пластмаса дори в изкуство.

В ямболския планетариум ще се говори за дроновете, които са генератор на полезни данни за науката и бизнеса. Млади учени от „Географ БГ“ и Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС) ще вдъхновяват с темите, върху които работят, и ще накарат посетителите да мечтаят за далечни светове. Интерес предизвиква и лекцията на тема „Дали животът в по-зелена среда ни прави по-здрави?“.
В русенския Дворец на децата ще има работилница, в която посетителите от 4 до 12 години и техните родители ще имат възможност да експериментират, като изградят филтрираща система за вода от естествени материали. Качеството на водата е един от водещите проблеми, оказващи влияние върху климатичните промени.

В работилницата по преобразуване на енергия децата ще сглобяват соларен скакалец, соларна количка и ръчен електрогенератор. Ще бъдат запознати със съвременните варианти за генериране на енергия в контекста на опазването на околната среда.

„Сортирай отпадъците“ ще покаже как под формата на състезателна игра децата научават да сортират правилно отпадъците.

С интерес се очакват лекцията и практическите дейности на тема „Климатът – основна причина за еволюцията на човека“. Археологът Кристина Янакиева ще разкаже на децата защо и как човекът е еволюирал. Участниците ще влязат в ролята на истински археолози, като изкопават праисторически находки в първата Лаборатория по експериментална археология за деца в пространството около Двореца на децата.

В Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в крайдунавския град ще бъде организирано ателие „Човешкото тяло в 60 секунди“. В него участниците ще имат шанса да погледнат какво има в тялото, чрез специални интерактивни тениски с приложение за смартфон.

В ателието „Игра без играчки“ децата ще изработят сами играчки от отпадъчни продукти. Неща, които бихме изхвърлили на боклука, ще се превърнат в прекрасни пособия за игра, аксесоари за бюро, играчки за домашен любимец. Ще чуят за кръговрата на рециклиране, както и интересни факти за рециклирането.
Друга тема е как решенията, свързани с интернет на нещата (IoT), могат да направят живота ни по-лесен и по-здравословен. Ще бъдат представени технологията и спецификата на IoT, след което ще се демонстрират конкретни сензори с реални измервания.

„Наука на борда“ – така е наречена идеята пътниците на единствената функционираща жп линия с междурелсие 760 мм в България, а именно теснолинейката Септември – Добринище, да имат неповторимо изживяване не само заради изключителния маршрут, но и заради забавните срещи с млади учени на борда.