Мая Стойчева-Николова, началник на РУО – Кюстендил: Не само заплатата трябва да води учителите в училище

Г-жо Стойчева, кол­ко образователни институции ще от­ворят врати тази година на терито­рията на област Кюстендил?

– 37 училища и 19 детски гради­ни отварят врати на 15 септември. Разбира се, преди това – на 1 сеп­тември, започва учебната година в Спортното училище „Васил Левски“. Утвърден е и осъщест­веният прием за V клас в него. За съжаление, в VIII клас не можа да се сформира нова паралелка, но местата са допълнени във вече съществуващата.

– Как е осъществен план- приемът – колко деца са приети в профилирани и колко ще продължат образованието си в професионални паралелки?

– От планираните по държавен план-прием за учебната 2023/2024 г. 38 паралелки – 26 за професионал­но образование и 12 за профилира­ни паралелки дневна форма на обу­чение, към момента са реализирани 36. За съжаление, след четвъртия етап на класиране поради липса на желаещи са закрити две паралел­ки. Едната е в Професионалната гимназия по транспорт в Дупни­ца – паралелка „Електрически превозни средства“, а другата е „Конструиране, моделиране и тех­нология на облекло и текстил“ в Професионалната гимназия по лека промишленост „Владимир Димитров-Майстора“ – Кюстендил.

Към момента все още има свобод­ни места в училищата след четвър­ти етап на класирането, като според нашата информация те са 106. Броят на местата е променлив, тъй като попълването на незаетите се извършва до 11 септември, а утвърждаването на осъществения държавен план-прием е до 14 сеп­тември. 23 пък са учениците, които полагат поправителни изпити, така че окончателни данни ще имаме до старта на учебната година.

– Има ли отлив на ученици от професионалните гимназии, или все повече учениците се насочват към тях?

– Не бих казала, че има отлив, но учениците, които са с по-висок бал, се насочват предимно към профилирани паралелки. Но и това се променя, тъй като и в профили­раните гимназии „Христо Ботев“ – Дупница, и ПМГ „Емануил Иванов“ – Кюстендил, вече се осъ­ществява прием и по специалности от професии „Компютърен график“ и „Приложен програмист“, така че там желанията са също на ученици с висок бал. Традиционно обаче в професионалните гимназии се при­емат ученици с малко по-нисък бал.

– В колко от училищата е направен ремонт и в каква готовност са образователните институции за началото на учебната година?

– Всички училища към мо­мента са заявили готовност за откриване на учебната година. В 5 училища има текущи ремонти, които ще приключат най-късно до 5 септември. Единствено в Шесто ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Кюстендил, продължава ремонтът, който е по-голям. Там се реновира физкултурният салон и дейностите ще продължат след 15 септември. Няма опасност някое училище да открие учебната година в базата на друго. Единствено Детска градина „Миньор“ ще започне учебната година в друга база, тъй като там предстоят мащабни ремонтни дейности.

– Каква е ситуацията с учи­телите в област Кюстендил? Ще има ли недостиг и колко са търсените специалисти?

– Имаме обявени 45 свободни позиции, които директорите на училища и детските градини са подали в Бюрото по труда и в РУО – Кюстендил. В повечето случаи не всички обявени свободни работни места са за цял норматив, а за оп­ределени часове, което увеличава бройката на търсените учителите. Идват и млади учители, които включваме в база кадри на РУО, така че се надяваме да няма недос­тиг на преподаватели.

– В тази връзка, има ли наплив на желаещи да станат учители, както и на такива, които се завръщат към тази професия? Преди време тя не беше сред най-предпочитаните…

– Има наплив, и то по-скоро на учители за обучение в начален етап от I до IV клас. Има и такива, които са били заети в други сфери и се завръщат към преподаването.

– Дали това е свързано с ръста на заплатите при учителите?

– Вероятно, да. Още повече и с увеличението на заплатите с 15% от началото на тази година, което беше договорено с анекса към колективния трудов договор от 6 декември 2022 година. Всичко това прави учителската професия по-привлекателна откъм заплаща­не, но пък тя си остава трудна и отговорна.

Не само заплащането трябва да бъде мотив за учителите да постъ­пят в училище, тъй като работата с учениците не е лека.

– Как стои въпросът с квали­фикацията на педагогическите специалисти в областта?

– РУО – Кюстендил, като ад­министрация към МОН, полага грижи за включване на учителите в квалификации по Национална­та програма. Вече договорихме обучения, които предстоят през октомври. Те ще обхванат 120 педа­гогически специалисти. Отделно се осъществява вътрешноучилищна квалификация, така че всички да бъдат на необходимото ниво.

– Как стоят нещата в област Кюстендил с преминаването на едносменен режим на обучение?

– В област Кюстендил няма училище, което да се обучава на двусменен режим. Всички са на едносменен, което подпомага дей­ностите в целодневната организа­ция за учениците от I до VII клас.

– Няма как да не попитам и за дигитализацията на обучението в училище, ускорена от ковид пандемията.

– Тогава успяхме да се справим. И наистина, онлайн обучението в онзи период даде тласък на диги­тализацията в училищата. Сега във всички тях предстои изграждане на STEM центрове.

Разбира се, обучението от раз­стояние може би донякъде повлия на резултатите на учениците на държавните зрелостни изпити. Постиженията в областта от се­сията през май са по-ниски в сравнение с тези през предходните години. Предстои усилена работа за компенсиране на недостатъците вследствие на онлайн обучението.

Вече можем да кажем, че и учителите са подпомогнати от т.нар. дигитална раница, в която са събрани онлайн материали по всич­ки учебни предмети. Системата, като цяло, е много по-подготвена за онлайн обучение. Но най-доброто обучение за учениците е присъственото, където се извърша истинското взаимодействие между учителите и учениците. То дава най-добри резултати.

– През изминалата учебна го­дина в ПМГ „Емануил Иванов“ – Кюстендил, учениците се обу­чаваха онлайн веднъж седмично. Каква е причината и така ли ще бъде през тази учебна година?

– Природо-математическата гим­назия в Кюстендил беше одобрена от МОН в рамките на иновацията си да осъществява 20% от часовете онлайн. Те го прилагаха за по-го­лемите ученици, а не за V, VII и VIII клас, които са за първа година. Тази иновация ще продължи и през новата учебна година.

– Ако трябва да обобщим, какви са предизвикателствата пред РУО – Кюстендил, към този момент?

– Предизвикателствата пред нас са много, като едно от най-важните е пълният обхват на учениците в образователната система. По този показател не сме от най-добрите, но не сме и на последните места. Полагат се усилия от РУО, от всички училища и заинтересовани институции – областната администрация, общините, Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ и др. Предстоят и първите обходи на екипите за обхват преди 15 септември. Най-важната ни целева група ще бъдат учениците, които не са записани в I и в VIII клас, както и 4 – 5-годишните деца, които са на задължително предучилищно обучение. Окончателните данни ще имаме 5 дни преди началото на учебната година.

Изключително важно е и да нямаме отпаднали деца от систе­мата, както и млади майки, каквито имахме доста в Професионалната гимназия по лека промишленост в Кюстендил. Говорим за момичета в училищна възраст. Част от тях продължават да се обучават в са­мостоятелна форма, но не за дълго, тъй като им е трудно. Други просто се отказват. Ненапразно поддържа­ме постоянна връзка с лидерите на общността им. Предстои ни среща в квартала, където да обхванем тези, които нямат завършено сред­но или основно образование.

– Какви ще бъдат приоритети­те на Регионалното управление за тази учебна година?

– Ще продължи засилената ра­бота с всички ученици – особено тези в IV, VII, X клас, както и със зрелостниците за повишаване на резултатите от националните външни оценявания. Това е един от най-важните ни приоритети. Резултатите от НВО спрямо мина­лата година показват при повечето предмети понижение. Учениците в IV клас са понижили резултата си по български език с 1,69 точки спрямо предходната година, но пък са увеличили този по математика с 9,03 т. За учениците от VII и X клас резултатите са съизмерими с ми­налата година. Най-драстично са понижени резултатите на ДЗИ по български език и литература с 5,31 точки, а при втория ДЗИ – обобщен от всичките изпити, намалението е с 6,54 т. И точно в насока повишава­не на резултатите ще бъде насочена и нашата работа.

Свързани статии:

Проф. д-р инж. Илия Железаров, ректор на Техническия университет – Габрово, пред в. „Аз-буки“: Дистанционни инженери няма Лилия Христова – директор „Образование и младежки дейности“ в Община Варна, пред в. „Аз-буки“: Разкриваме нови детски градини в центъра Обмислят смесено финансиране за висшето военно образование Какво е качествено образование