Едва 5% от младите у нас работят, докато учат

Делът на младежите, които преминават от системата на образование към пазара на труда, варира значително в различните членки на ЕС

Едва 5% от учащите на възраст между 15 и 29 години в България работят, докато учат. Това показват данни на европейската статистическа агенция „Евростат“ за 2021 г. По този показател България е на дъното в Европейския съюз, като пред нас са само Румъния (2%) и Словакия (4,2%). Според изследователите за част от страните в Централна и Източна Европа, включително и България, се наблюдава ниско ниво на заетост сред учащите. Това се дължи основно на малкото възможности за младите хора на пазара на труда.
Средно в страните от ЕС 23,4 % от обучаващите се във възрастовата група 15 – 29 години работят и учат едновременно. Други 3,3 на сто търсят работа и са готови да започнат такава. В същото време, над 73 на сто остават извън работната сила (нито работят, нито са безработни). В някои страни младите започват работа най-често на непълен работен ден, през уикенда или под формата на студентска практика, докато все още участват във формалното образование. Това се определя от националните системи за образование и обучение, както и от други фактори, като характеристиките на националния трудов пазар и културните особености на държавите.
Сред страните членки Нидерландия има най-висок дял на учащи и чиракуващи в посочената възрастова група, които са били наети през 2021 г. – 69,8 на сто. След нея се нареждат Дания (48,8 на сто) и Германия (42,4 на сто). На другия край на скàлата с най-нисък дял на заетостта сред учащите са Румъния (2 на сто), Словакия (4,2 на сто), България (5,3 на сто) и Унгария (5,4 на сто). Сред други изследвани европейски държави висок е процентът на работещите в тази възрастова група в Исландия (63%), Швейцария (59,7%) и Норвегия (46,9%), докато в Сърбия делът е само 11,% на сто.
Най-висок процент от младежите, които търсят работа и са готови да започнат такава, докато учат (определени като безработни), е регистриран в Швеция (14,2 на сто), следвана от Финландия (8,6 на сто) и Нидерландия (7,2 на сто). Същият показател в Чехия, Румъния, Унгария и Хърватия е под 1 на сто. За България няма посочени данни.
В същото време, през 2021 г. България е сред страните с най-голям дял на младежите от 15 до 29 годишна възраст, които са били извън работната сила – 94,2 на сто от българите в тази група не са заети и не търсят работа. По-голям подобен дял на младите хора е отчетен в Румъния (97,4 на сто) и Словакия (95,4 на сто).
Други данни показват, че делът на жените, участващи във формално образование през 2021 г., е по-висок от този на мъжете, особено във възрастовата група 20 – 24 години, в която 54 на сто от жените са учели в сравнение с 45% от мъжете. По отношение на трудовия статус и участието в образователния процес най-голям е делът на мъжете на възраст между 20 и 24 години, които не са учили, но са заети – 39 на сто. Същевременно делът на жените на същата възраст, които са учели, но попадат извън работната сила, е 34%.
За възрастовата група от 25 до 29 години разликите между половете намаляват, когато става дума за участие във формално образование, като дяловете на мъжете и жените са донякъде изравнени. При разглеждане на младежите в същата група, които не участват в образователния процес, се забелязва, че делът на неучещите, но заети мъже, е значително по-висок от съответния дял при жените –
70 срещу 62 процента. В същото време, повече жени, отколкото мъже не са учили и са извън работната сила, като делът им е съответно 16 и 7 на сто.