Християна Стоянова – студент в ОКС „Магистър“, I място
Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Научен ръководител – д-р инж. Явор Иванов, РУ „Ангел Кънчев“
„Добра, щедра и красива е нашата Земя. Но когато се разгневи, става страшна и жестока. Наводнения, земетресения, циклони, вулкани, лавини… Милиони загинали, не по-малко осакатени физически и духовно хора, неописуема човешка мъка и неизчислими материални щети…“
И предизвиканите от човешката дейност, т.е. антропогенните екологични катастрофи са не по-малко сериозни и не по-малко опасни за човечеството, отколкото природните катаклизми. Наред с благоприятното си въздействие повсеместната бърза индустриализация може, а за съжаление, вече и успя да предизвика сравнително бързи климатични и биологични промени на Земята. Замърсяването на атмосферата, водите и почвата, безразборното изсичане на гори, безпощадното унищожаване на животни, слабостите в проектирането и некомпетентната експлоатация на ядреноенергийни, химикотехнологични, хидротехнически, транспортни и други съоръжения са достатъчна предпоставка за регионални или глобални екологични катастрофи.
Човек може да издържи без храна няколко седмици, без вода – няколко дни, но без въздух не може да преживее дори само няколко минути. Най-важното условие за живота ни е въздухът. Въздухът, който дишаме!
Човечеството разполага с точно определено и ограничено количество от въздушни, земни и водни ресурси. И даже ако количеството и качеството на този наш „лимит“ не се променят, то ние сме поставени във все по-неизгодно положение. Защото броят ни расте неимоверно бързо. Така че полагащата ни се „дажба“ въздух постоянно намалява и става все по-некачествена.
Кога казваме, че въздухът, който дишаме, не е чист?
Въздухът е замърсен, когато в него освен постоянните съставни части на атмосферата има и твърди, течни и газообразни частици, повечето от които са вредни. Частиците, или както се наричат „ингредиентите“, са от прах или дим, капчици киселини, твърди и газообразни продукти от горенето, радиоактивни вещества и т.н.
Има редица научни и юридически определения за понятието „замърсена атмосфера“. Ето и едно от тях: „Замърсяването на атмосферата може да бъде определено като присъствие в обкръжаващата ни атмосфера на един или повече ингредиенти или техни комбинации в такива количества и в продължение на толкова време, че те да могат или да имат тенденция да принесат вреда на човешкия живот, растенията, животните и имуществото“. По отношение на вредата в законите на американския щат Уисконсин например е дадено по-кратко и по обобщаващо определение: „…вреда за здравето или благосъстоянието на човека…“.
Но за да определим кога атмосферата е замърсена, трябва да имаме точно определение на това, което наричаме „чиста“ или „нормална атмосфера“.
Атмосфера се нарича газообразната обвивка на Земята. Химическият състав на нормалния сух атмосферен въздух е следният: азот – 78,084%, кислород – 20,95%, аргон – 0,93%, въглероден двуокис – 0,0314%, и много по-малки количества други газове, като неон, хелий, водород, ксенон, озон и т.н. Има и прахообразни частици, капчици и кристали, които се наричат с общото название аерозоли. В атмосферата естествено се съдържат и водни пари. Най-променливи са количествата на въглеродния двуокис и озона. Въглеродният окис силно поглъща и излъчва инфрачервеното лъчение на Слънцето, което пък води до затопляне и изстиване на атмосферата. Озонът служи за „щит“ срещу убийствената ултравиолетова слънчева радиация и предпазва Земята от нея.
Замърсяването на атмосферата е неизменен резултат от живота на съвременния човек. Ние произвеждаме всякаква продукция, в т.ч. и енергия за осветление и отопление, превозваме по суша, въздух и вода хора и стоки. Основен замърсител на атмосферата е процесът горене – процес, без който е немислим съвременният ни живот.
Статистическите данни сочат, че количеството услуги, падащи се на един човек, е тясно свързано с количеството енергия, употребена пряко или косвено от този човек. Или с други думи, колкото по-добре живеем, колкото по-висок е жизненият ни стандарт, толкова повече енергия консумираме и съответно толкова повече замърсяваме атмосферата. Защото толкова повече някъде нещо се гори за нас!
* Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват
със съкращения
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg