Близо 170 000 млади хора у нас нито учат, нито работят

Акцентът трябва да е върху обучителни програми и преквалифициране на безработните, а не върху прякото създаване на работни места, препоръчва доклад на ОИСР за България

Около 900 000 са българите, които нито работят, нито учат. Това сочат данните от доклада за България, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на тема „Връзка между хората и работните места: Достигане до неактивните и безработните лица в България и активирането им“. Докладът е изготвен като част от проект „Реформиране на съществуващите и разработване на нови мерки за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България“, който е съфинансиран от Европейския съюз и се изпълнява в сътрудничество с Европейската комисия чрез Програмата за подкрепа на структурните реформи. Това е осмият доклад от поредица, посветена на проучване връзката, която политиките могат да осъществят между хората и работните места. Той е публикуван през 2022 г. и съдържа обстоен анализ на неактивните и безработните в България и идентифицира групите лица, за които мерките и услугите на публичната служба по заетостта в България биха могли да са от полза. Освен това докладът представя оценка на политиките на пазара на труда в страната, които имат за цел да се достигне до неактивните лица и да им се окаже подкрепа за интегриране на пазара на труда, като отправя препоръки за усъвършенстването им.

От ОИСР препоръчват да се заложи на преквалификацията и развитието на обучителни програми за безработните

Антоанета НАЙДЕНОВА

Анализът на данните в доклада показва, че по-голямата част от неактивните и безработните в България принадлежат към една или няколко уязвими групи: млади хора под 30 години, които нито работят, нито учат – около
170 000 души; представители на етнически малцинства, особено ромите и турската общност – 350 000
души; хора, които не работят, защото имат семейни ангажименти, като грижи за малки деца или по-възрастни членове на семейството – 290 000 души, предимно жени; трайно болни хора / хора с увреждания – 190 000 души; възрастни, близо до пенсионна възраст – 340 000
души.
Основните констатации от доклада бяха представени на онлайн форум от Стефано Скарпета – директор на Дирекция „Заетост, труд и социални въпроси“ в ОИСР. През последните 10 години, преди COVID-19 кризата, България постигна сериозен напредък на пазара на труда – нивото на безработица е относително ниско за ЕС, отбелязва се и повишаване броя на наетите, като нивата на заетост нараснаха от под 60% сред 15 – 64-годишните преди 10 години до 68,5 % в края на 2021 г., каза Стефано Скарпета. Според него България е изправена пред редица предизвикателства на пазара на труда – има демографска криза, като населението намалява драстично, много по-бързо в сравнение с други държави, което е сериозен риск, защото потенциалната работна ръка намалява постоянно. В страната ни има и изключително много хора в риск от бедност и социално изключване, припомни Скарпета.
България е изправена и пред големи структурни предизвикателства, свързани с перспективите ѝ за трудова заетост. През следващите три десетилетия се очаква страната ни да загуби една трета от населението си в трудоспособна възраст и това предопределя риск да се сблъска със сериозен недостиг на работна сила в бъдеще. В допълнение към това българският пазар на труда е твърде неравномерен –
с добри перспективи на пазара на труда за хора с добро образование, живеещи в градските региони, но с големи трудности при намирането на заетост за други.
Активните политики на пазара на труда биха могли да изиграят по-голяма роля за преодоляване на тези бариери пред трудовата заетост. С 0,16% дял от БВП, разходите за активни политики на пазара на труда в България са ниски в сравнение с други страни членки от ЕС (0,39%) и страните от ОИСР (0,35%). Освен това разходите на България се фокусират твърде много върху програми за създаване на пряка трудова заетост, които според международни изследвания са с несигурна ефективност при оказване подкрепа на работещите да си намерят устойчива заетост, особено ако това не е съчетано с допълнителна помощ. Макар разходите за стимулиране на трудова заетост и мерките за осигуряване на обучение да са се увеличили след 2015 г., те все още остават ниски.
Избухването на пандемията рязко прекъсна подобренията на пазара на труда в България с особено силно въздействие върху младите хора и върху отраслите, които са най-податливи на намаляване и спиране на дeйността си поради необходимостта от социална дистанция, като например туризма и други сфери на хотелиерския и ресторантьорския отрасъл. През май 2020 г., само няколко седмици след обявяването на извънредното положение, броят на хората, притежаващи трудов договор, намаля с 5% в сравнение с година по-рано и до 40% в най-тежко засегнатите сектори. През второто тримесечие на 2020 г. броят на заетите 15 – 24-годишни лица се е свил със 17% на годишна база. В резултат от това броят на безработните, регистрирани в Агенцията по заетостта (АЗ), се повиши от 205 000 през февруари 2020 г. до 295 000 през май 2020 г.
Българският пазар на труда се стабилизира относително бързо след първоначалния шок през пролетта на 2020 г. и започна да се подобрява, подкрепен от навременно приложените ответни политики, включително новата мярка за субсидиране на заплатите „60/40“. Безработицата се стабилизира на около 5% през втората половина на 2020 г.
и през лятото на 2021 г. броят на регистрираните безработни лица спадна до равнището си от 2019 г. Въпреки това предизвикателствата пред трудовата заетост продължават. През второто тримесечие на 2021 г. заетостта все още беше 3 процентни пункта по-ниска в сравнение със същото тримесечие на 2019 г. (68% срещу 71%).
Неблагоприятната демографска динамика, съчетаваща бързо застаряване на населението и силно обезлюдяване поради ниска раждаемост и емиграция, е сред най-сериозните структурни предизвикателства, пред които е изправена страната. Второ структурно предизвикателство, пред което е изправен българският пазар на труда, е високата степен на неговата неравномерност. Заетостта на високо образованите лица е сред най-високите в ЕС – 89% в популацията 15 – 64-годишните през 2019 г., докато заетостта сред ниско образованите е значително по-ниска – само 38%. Аналогично както заетостта, така и равнището на заплатите са значително по-високи в икономически по-богатите райони, отколкото в бедните и отдалечените части на страната, а данните за трудовата заетост варират значително при етническите групи. Например трудовата заетост на мъже от ромски произход в трудоспособна възраст е 51%, сравнена с 65% при мъжете от турски произход и 76% за етническите българи. При жените разликите са дори по-големи – в заетост респективно 31%, 48% и 71% за жени от етнически ромски, турски и български произход.
Сред безработните в България само 15% са тези, които ефективно си търсят работа, а останалите 85% са неактивни (т.е. извън работната сила). Макар неактивността и безработицата да са разпространени сред много различни групи, някои групи от населението са особено засегнати и са изложени на голям риск да станат или да останат неактивни или безработни. Групите, които се припокриват, изискват специално внимание от страна на Агенцията по заетостта – не само защото представляват голямата част от безработното население, но и защото много от тях се сблъскват със значителни бариери пред трудовата заетост и не могат да ги преодолеят без подкрепа. Най-честите бариери, свързани с участие в пазара на труда за неактивните и безработни лица в България, са свързани с уменията (напр. ограничено образование или професионален опит), бариери, свързани със семейството (напр. грижа за близки), здравни пречки и географски бариери (напр. живот в отдалечени населени места без превозно средство). В много случаи неактивните и безработните лица са изправени едновременно пред няколко бариери за трудовата заетост. Общо 75% от неактивните и 61% от безработните са изправени пред поне две значими бариери пред трудовата заетост – в сравнение с 18% от работещите.
Необходими са различни решения за активиране с цел удовлетворяване потребностите на различните групи. Агенцията по заетостта е фокусирана към неработещи, неучещи и необучаващи се млади хора (NEETs), но следва да засили практиките на сътрудничество и да прецени дали са необходими повече младежки активатори. Продължителните периоди, прекарани от младите хора извън пазара на труда, могат да имат трайни болезнени ефекти. Колкото по-дълги са тези периоди, толкова повече затрудняват интеграцията им на пазара на труда. В допълнение към това младите хора бяха най-силно засегнати от последствията на пандемията COVID-19 на пазара на труда. През второто тримесечие на 2020 г.
броят на работещите 15 – 24-годишни намаля рязко със 17% в сравнение с една година по-рано, докато ефектът върху работещи на възраст 25 и повече години беше много по-малък и броят им намаля само с 5%. Това доведе отново до увеличаване на процентите на NEETs – 18% през 2020 г., при средна европейска стойност 14%.
С цел намаляване на високия процент NEETs както Агенцията по заетостта, така и общините назначиха активатори/медиатори, които съсредоточават вниманието си върху достигане до NEETs и тяхното активиране. През 2019 г. бяха назначени близо 100 младежки медиатори в цяла
България. Освен това Агенцията създаде услугата „Семеен трудов консултант“ с цел предоставяне на комплексни услуги на всички членове на семейства, изправени пред безработица и неактивност, с потенциал да се предотврати превръщането на тийнейджърите и младите пълнолетни лица от тези семейства в NEETs. Въпреки това под 15% от NEETs на възраст под 25 години се регистрираха като безработни, което ограничава подкрепата, която може да им окаже Агенцията. Следователно
Агенцията по заетостта следва да засили усилията си да достигне до повече млади хора, които нито работят, нито учат, нито се обучават.
Например допълнителни и по-систематични партньорства между Агенцията, училища и неправителствени организации биха могли да допринесат за идентифицирането и подпомагането на NEETs и отпадналите от училище. Такова сътрудничество следва да се прилага както в селски, така и в градски райони със съчетаване на подходите за предотвратяване превръщането на младите хора в неактивни (напр. информационни кампании в училищата) и повторното ангажиране на онези от тях, които са неактивни и не са в контакт с Агенцията. Тя следва да извършва солидна оценка и анализ на съотношението разходи – ползи, за да прецени дали увеличаването на броя на активаторите на младежите и на медиаторите би могло да помогне за по-лесното достигане до безработните и тяхната реинтеграция в заетост, образование или обучение.
Помощите за безработни са щедри, но социалната помощ е ниска, което ограничава ролята ѝ за намаляване на бедността и за подпомагане участието на пазара на труда. Както обезщетенията за безработица, така и социалната помощ, се изплащат само на лица, които са регистрирани като безработни, като по този начин повишават способността на Агенцията по заетостта за осъществяване на контакт с безработните.
Голям брой неактивни лица нямат контакти с Агенцията. Освен това и други институции извършват или допринасят за дейности по информирането, включително Агенцията за социално подпомагане (АСП), общините, неправителствените организации и училищата. Агенцията по заетостта е въвела редица инициативи с цел да разшири контактите си с хора, които имат нужда от подкрепа. Създадени са мобилни бюра по труда за неактивни лица в отдалечени райони, създадени са центрове за заетост и социално подпомагане (ЦЗСП) в сътрудничество с АСП и са наети активатори и медиатори, които насочват вниманието си към неактивни младежи и роми.
Въпреки усилията на Агенцията по заетостта процентът безработни или неактивни лица, които са регистрирани, е нисък в сравнение с други страни. Само около 22% от неактивните или безработните на възраст 25 – 64 години са били във връзка с Агенцията, при средни стойности за ЕС от 35% от търсещите работа лица, които са били в контакт с обществените служби по заетостта (ОСЗ) през 2019 г.
Може би има общо около 700 000 пълнолетни лица в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, а много от тях биха се възползвали от подкрепа за намиране на работа.
Макар че Агенцията по заетостта увеличи усилията си в осъществяването на достъпа до групи, които са отдалечени от пазара на труда, процентът на неактивните регистрирани е особено нисък при тези групи, особено младите NEETs и ромите. Например само около 12% от 15 – 24-годишните NEETs са регистрирани в Агенцията по заетостта през 2019 г. – в сравнение със средно 47% за ЕС при младежи, регистрирани в публичните служби по заетостта. Делът е приблизително еднакво нисък и сред неактивните и безработни роми – 13%.
По-силно сътрудничество с други организации и засилена информационна кампания ще помогнат да се достигне до повече хора, които се нуждаят от помощ. Освен това по-силно и по-редовно сътрудничество с организации, които са близо до неактивните лица или лица с риск да станат неактивни, по-специално някои неправителствени организации и училищата, ще допринесе за намирането на хора, които имат нужда от подкрепа.
Активните политики следва да акцентират повече върху повишаването на квалификацията и преквалифицирането на безработните и подпомагането на трудовата заетост на първичния пазар на труда. Данните показват, че изразходването на средства за такива политики може да помогне за намаляване на безработицата и особено на продължителната безработица, ако такива програми са добре проектирани и насочени. Особено за лица с по-дълги периоди на безработица насочването към обучителни програми може да помогне за подобряването на перспективите за заетост и за поддържане на трудовите навици чрез редовно участие в програми.
България следва да преразгледа силния акцент, който поставя върху прякото създаване на работни места, се казва в доклада на ОИСР. Комбинацията от програми на България се състои от програми за обучение, стимули за заетост, схеми за пряко създаване на работни места, и най-вече малки програми за стимулиране на начинаещ бизнес. През 2019 г. две трети от общите разходи за активиращи политики бяха инвестирани в мерки за пряко създаване на работни места в България. За разлика от това страните членки на ЕС изразходват само средно 11% от разходите за активиращи политики за пряко създаване на работни места. Според международните данни ефективността на програмите за пряко създаване на работни места и за връщане на участниците в тях към открития пазар на труда е съмнителна. Следователно редица страни в ОИСР – включително Дания, Естония, Израел, Норвегия и Швейцария, изобщо вече не използват тези програми. А много други страни през последното десетилетие са пренасочили средства от прякото създаване на работни места към по-ефективни политики – например стимули за обучение и заетост. За младите хора следва да се дава предимство на намирането на заетост (включително стажове и чиракуване) на първичния пазар на труда, ако е необходимо, и с подкрепа за субсидии за
заплатите.
Програми за обучение за пазара на труда могат да подобрят уменията на лица с по-ниско образование и да обърнат обезценяването на човешкия капитал, което е резултат от по-дълги периоди безработица.
Едва 8% от разходите за активиращи политики обаче бяха изразходвани за обучение в България през 2019 г., сравнено със средно 40% в ЕС, което подсказва, че има ограничени възможности за предоставяне на обучение на безработните.
Важно е също да се гарантира, че информацията за наличното обучение е ясна и леснодостъпна, че безработните получават напътствия при избора на подходящо обучение и че обучението отговаря на потребностите на работодателите и решава проблеми с дефицити на пазара на труда. Когато не са възможни големи допълнителни инвестиции в обучение, акцентът следва да се постави върху увеличаване на броя места в по-кратки програми – например кратко професионално обучение, общо и коригиращо обучение и стажове, както и програми за обучение, създавани съвместно с работодателите, за да се помогне на големия брой безработни с ниски равнища на образование и с елементарни или остарели умения в България. По-силен акцент върху дейности, свързани с обучението в бъдеще, биха могли да произтекат от поети ангажименти от българското правителство да инвестира повече в образование и обучение, както се предвижда в проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Важна активираща политика за младите безработни е Схемата за младежка заетост, която съчетава обучение в подкрепа на повишаване квалификацията на младежите със стимули за заетост в частния сектор, които подпомагат назначаването им. Резултатите от тази програма следва да се сравняват с други политики, които съчетават обучение и общополезни дейности, като програма „Работа“. За разлика от Схемата за младежка заетост последният вид програми не интегрира безработните в първичния пазар на труда. И двата вида програми следва да бъдат задълбочено оценени и сравнени, за да се реши дали повече безработни могат да бъдат подпомогнати чрез субсидии на заплатите да влязат директно на първичния пазар на труда, вместо да бъдат държани в схеми, свързани с общополезни дейности.
Обзорът на ОИСР откроява необходимостта от допълнителни инвестиции в активиращи политики в България за насърчаване на заетостта, за предотвратяване на изключването от пазара на труда и подготовка за бъдещи възможности и предизвикателства в един бързо променящ се пазар на труда. Същевременно България има свит бюджет и както всички страни в ОИСР, е изправена пред натиск да осигури добро съотношение цена – качество и да подобри ефикасното и ефективно използване на публичните финанси, за да гарантира, че разходите се изразходват за програми, които осигуряват възможно най-голяма икономическа и социална възвръщаемост. Това подчертава необходимостта от редовно наблюдение и оценка на политиките и стриктно прекратяване или коригиране на неефективните, като същевременно се повишават ефективните.