В Дъблин създават усмивки

В Българското училище „Азбука“ готвят гимназистите за явяване на изпит по майчин език. Оценката става част от ирландските дипломи

Малките възпитаници ходят с желание в Българското училище в Дъблин всяка събота

Антоанета НАЙДЕНОВА
Наш специален пратеник
София – Дъблин

В събота предиобед, на 29 февруари, в Българското училище „Азбука“ в Дъблин по коридорите и по стълбите е пълно с усмихнати деца. Защото е междучасие и защото знаят, че им предстои сами да си направят мартеничките. Най-малките са на първия етаж, прогимназистите са на втория, а най-големите са на третия, където директорката на училището Зорница Гоган им преподава български език.
След малко на вратата се чука и влиза Баба Марта със своята малка помощничка. И двете са облечени в червено и бяло, както си му е редът, и обикалят от стая в стая, за да закичат всеки ученик за здраве. Услужлив татко с фотоапарат прави снимка за спомен на всяко дете с Баба Марта и помощничката ѝ.

„Започнахме с десетина деца през 2008 г., а сега са 130 тук и в Тюламор. Училището е основано едновременно със сдружението „Български образователен и културен център в Ирландия“, казва неговият председател Денка Илиева. И добавя, че Сдружението е претърпяло много трансформации през тези години и все повече се опитва да се превърне в културен център за българите в Ирландия, като организира множество концерти и работи за съхраняването на традициите. „Децата трябва да знаят и да могат да правят сурвакници, мартеници, да се научат да боядисват яйцата за Великден, защото това помага за запазването на българщината“, категорична е Денка Илиева.
„Вече сме утвърдени като училище, българите ни знаят и това, което се опитваме да направим, е да запазим магията и усмивките на децата, тогава и родителите са щастливи. Затова се стараем обучението да им е интересно, за да искат да дойдат при нас, защото те идват тук по свое желание всяка събота.“ Това разказва пред
в. „Аз-буки“ Зорница Гоган.
Тя става директор на „Азбука“ в края на 2011 г., когато занятията се провеждат в няколко малки зали. Учителите трябва да носят всичко със себе си, включително и флипчарт, върху чиито листа да изписват с флумастер буквичките от азбуката. Броят на децата се увеличава и през 2012 г. успяват да намерят нова сграда, в която са и до днес – начално училище „Санта Мария“ в центъра на Дъблин. Ползват всичките му стаи и разполагат с много добри условия – интерактивна дъска, мултимедия и интернет във всяка класна стая. Така че сега носят само личните си учебници.

В Ирландия има само още едно българско училище – „Васил Левски“ в Шанън. Причината е, че в Република Ирландия живеят по-малко българи, тъй като допреди 7 – 8 години пазарът е затворен за българи и румънци и те се нуждаят от работни визи. Въпреки че именно в Дъблин на 1 януари 2007 г. е обявено приемането на България и Румъния в ЕС. По неофициална информация в страната има общо около 2000 българи, докато в Северна Ирландия, като част от Обединеното кралство, те са много повече.
„При нас има деца от предучилищна възраст до XII клас. Имаме 20 гимназисти, което не се е случвало досега. Те са разделени в две смесени паралелки, съответно IX – X и XI – XII клас – обяснява Зорница Гоган. – Ирландия по конституция е двуезична държава и затова представителите на малките нации имат право да държат изпит по майчин език като част от Leaving Certificate – ирландската матура. Това им дава възможност да включат оценката по български като балообразуваща и тя да бъде част от общата оценка за кандидатстване в ирландски университет. Тази възможност съществува от момента, в който България влезе в ЕС.“
Изпитът по майчин език се състои от три задачи. Първата е четене с разбиране. В повечето случаи се дават публицистични текстове, взети от сп. „Култура“ или от български вестници, които са на съвременен език. Към него има въпроси, на които учениците трябва да отговорят. Извадени са и няколко думи, които трябва да бъдат обяснени в контекста, в който са използвани. След това учениците трябва да изкажат своето мнение в кратко есе по въпрос, свързан пак с прочетения текст. Третата част е есе от 300 думи, като може да се избира между две теми.
„Изпитът е много хубав и децата ни се справят много добре на него, изкарват хубави оценки – казва директорката на „Азбука“. – Тази възможност е допълнителна мотивация за по-големите ученици да не прекъсват ходенето на българско неделно училище. То, от своя страна, спонсорира допълнителни 12 учебни часа за учениците от IX и X клас и 20 часа за тези от XI и XII клас, в които се работи изцяло и целенасочено за подготовката им за този изпит.“
До голяма степен успехите се дължат и на страхотния екип от учители, които работят всеотдайно и поставят българското училище преди всичко друго. В Дъблин учителите са 8, а освен тях има и трима ръководители на извънкласните дейности – двама по танци и един по спорт. Деветият учител е Кремена Чинова, която преподава на 17 българчета в Тюламор, където има филиал на училището, обяснява Зорница Гоган. До миналата година имали още един филиал в Гранард, който е на около 120 км от Дъблин. Но две от децата завършили училище и класът останал много малък, което не е финансово изгодно за родителите. От следващата учебна година обаче се надяват да дойдат две нови деца в първи клас, за да могат да продължат обучението и там.
Преди няколко седмици Зорница Гоган се среща и с няколко ентусиазирани родители от Уотърфорд, които също искат да направят свое училище, и тя обещава да ги подкрепи. „Ако успеят да съберат 20 деца, ще могат да си направят свое училище. Но ако са по-малко, тогава може би ще помислим да станат наш филиал“, уточнява директорката.

Извънкласните форми на занимания за възпитаниците на „Азбука“ включват два танцови състава. Децата, които не искат да танцуват, по същото време се занимават с мултиспорт – футбол, народна топка, щафетни игри. В училището има и артклас, където децата изразяват себе си чрез изкуството. В него не се преподават техники на рисуване, а по-скоро се разглежда изкуството като терапия, като начин за изразяване на чувствата или за работа в екип.
Зорница Гоган е и част от екипа на проф. д.п.н. Румяна Танкова – зам.-ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, който подготвя помагала за учениците от I до IV клас за преподаване на българския език като чужд на малките ни сънародници, родени в чужбина. „Работим заедно и с Веселина Семерджиева, която е учител в българското школо „Васил Левски“ в Лондон. Те са най-голямото училище, с над 400 деца, от които повече от 200 са в начален курс, така че тя има голям опит“, уточнява Зорница. И споделя, че за нея работата по тези помагала е голямо предизвикателство, защото е много отговорна. „Всяко нещо трябва да е много добре премислено, да бъде съобразено с методиката, да е логически последователно, да е свързано, да е интересно за децата. Има толкова много неща, които трябва да се предвидят и обмислят, но пък много ми харесва да го правя“, добавя тя.

Зорница Гоган представи практическите помагала за най-малките деца от I и II клас пред близо 100 участници в третата конференция на българските училища в чужбина за обмяна на добри практики в преподаването, която се проведе от 27 февруари до 1 март 2020 г. в Белфаст, Северна Ирландия. Те са разделени по теми, като храна, облекло, домашни предмети и др., и включват слушане, отбелязване на предмети, рисуване, повтаряне, говорене и т.н. „Вече сме почти готови и с помагалата за III и IV клас, които ще излязат за новата учебна година“, казва директорката на „Азбука“. Помагалата за прогимназиалния етап на обучение се изготвят от друг колектив.