За чуждите думи и чуждиците в езика

Когато говорим за чужди думи, първото нещо, което ни идва наум, е думата чуждици.

Но чужди думи равно ли е на чуждици? За повечето от носителите на българския език отговорът е еднозначен – ДА! Но така ли е в действителност, или неправилно използваме чужди думи и чуждици като синоними?
Чуждите думи са тези думи, които са навлезли или навлизат в българския език от други езици, например чадър, палачинка, математика, кастинг, кайт, лонгборд. Чадър, палачинка и математика обаче не се възприемат като чужди. Защо? Причината за това е, че тези думи отдавна са част от езика и от ежедневието ни за разлика от кастинг, кайт и лонгборд, които са по-нови и осезаемо се възприемат като чужди, а освен това за много от носителите на езика те са дразнещи и непонятни.
Навлизането на чужди думи в даден език обаче е естествено явление, което се наблюдава все по-често като резултат от глобализацията на света, в който живеем, и българският език не прави изключение. Трябва да си даваме сметка обаче, че чуждите думи, които навлизат в езика, от своя страна се делят на два типа – заемки и чуждици. Заемки са тези чужди думи, които вземаме, за да назовем нови понятия и явления от действителността, и за които нямаме думи в български, например помело, смути и смартфон. Чуждици пък са тези чужди думи, за които имаме вече думи в езика, например алтернатива (възможност), лайк (харесване), копирайт (авторско право).
И след като е ясно, че не може да се постави знак за равенство между чужди думи и чуждици, нека употребяваме тези термини правилно, като правим разграничение между тях.

Гл. ас. д-р Атанаска Атанасова
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.

Четете повече в бр. 7, 14-20 февруари 2019 г.