Щурмувахме връх Мусала от хижа „Мусала“, или за употребата на кавички при приложенията

Както е известно, приложенията са съществителни имена, които поясняват друго съществително име.

Те обикновено се „лепят“ за съществителното име, като стесняват неговия обем и съдържание, напр. град Варна, чичо Петьо, булевард „България“.
Въпросът, който ще разгледаме тук, е в кои случаи собствените имена, употребени като приложения в съставни собствени имена или в словосъчетания, се пишат в кавички и в кои случаи са без кавички.
Според последния нормативен речник на българския език – Официален правописен речник на българския език (2012), когато собствено име е приложение в съставно собствено име (т.е. в собствено име, което се състои от две или повече думи) или в словосъчетание, то се пише в кавички (т. 104.3.1, т. 104.3.2.). Например при Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Оперативна програма „Околна среда“, които са съставни собствени имена, приложения са „Св. Климент Охридски“ и „Околна среда“ и затова те са в кавички. При хижа „Мусала“ и язовир „Искър“ съответно „Мусала“ и „Искър“ са собствени имена, които са приложения в рамките на словосъчетания.
Изключение от това правило представляват собствените имена на географски обекти, които макар и приложения в рамките на дадено словосъчетание се изписват без кавички, напр. връх Мусала, река Марица, езеро Сребърна, остров Света Анастасия и пр.
Именно поради тази причина, когато щурмуваме връх Мусала от хижа „Мусала“, името на върха се изписва без кавички за разлика от името на хижата.

Гл. ас. д-р Атанаска Атанасова
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.

Четете повече в бр. 1, 4 – 9 януари 2019 г.