Казва д-р Ирина Ботева-Владикова, директор на създаденото преди 25 години, днес „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена.
То е едно от най-големите български училища зад граница. В това училище е някак не по училищно тихо. Впечатлява и друго. Все едно е ден за родителска среща – толкова много са майките и татковците.
„В българско училище в чужбина обикновено е така. Не се отваря и затваря заедно със звънеца. А защо толкова много родители са тук? Те са „третият кит“, на който се крепят образователният процес и съществуването на училището. Без тях е немислимо да се справим. Разчитаме едни на други.“ Д-р Владикова сякаш предугадила въпросите ни, продължава своя разказ.
Вярно, невинаги с всеки клас се работи в екип. Но ако спойката започне в началните класове и родителите се почувстват част от учителския екип, така върви и по-нататък, до XII клас. Разбира се, най-важната, първата крачка е да убедиш родителите да водят децата си на българско училище. За сънародниците ни и семействата им е много, много трудно, когато градят живота си в чужда културна среда. И българкото училище поема ролята на познатата константа и на културната сигурност. „Радостното е, че децата се привързват към нас“, добавя Сълзица Гросман – една от учителките на „малките“ класове.
Четете повече в бр. 12, 23 – 29 март 2017 г.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg