Свети Климент обединява Балканите

Св. Климент Охридски като обединител на Балканите – тази тема представя изложбата, посветена на 1100-годишнината от успението на светеца. Тя е съвместна инициатива на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който тази година чества своя тридесегодишен юбилей, и Държавния културен институт към Министерството на външните работи.

„В експозицията представяме ключовите моменти от живота на св. Климент, както и образци от преписи на най-важните му произведения. Показваме мястото, където той е бил учител и след това става епископ – Охрид. Днес градът е в Македония, но епархията на св. Климент е обхващала и части от днешна Албания и Гърция. Показали сме измеренията на култопочитанието към светеца както у нас, така и в Сърбия, Македония, Гърция. Дълбоко съм убедена, че св. Климент е образ, който не разделя, а обединява балканските държави.

В центъра на своите занимания той поставя образованието и знанието, а знаещият човек трябва да бъде толерантен и да не разделя, да търси пътища за общуване“, разказва директорът на Центъра за славяно-византийски проучвания доц. Вася Велинова.

Изложбата дава представа и за значението на Охридската архиепископия и гръцките охридски епископи, като и за техния принос за разширяване на географския обхват на култа съм светеца. Включени са преписи на Климентови творби от Народната библиотека и от Църковния исторически институт. Използван е богатият архив на центъра „Проф. Иван Дуйчев“.

Изложбата се състои от 23 постера. Графичното им оформление е дело на преподавателя в Националната художествена академия проф. Божидар Йонов. „За първи път показваме ранни изображения, които не са известни на широката публика, а само на тесните специалисти. Такива са няколко обекта в Албания, където култът към светите Седмочисленици е много силен. Дори понякога митовете са по-силни от историческата истина“, разказва доц. Велинова. Специален акцент в експозицията е Софийският университет като пазител както на научни, така и на художествени съкровища. Такива са иконата на св. Климент с автор Антон Митов, стъклописите на Светите братя, св. Климент и Йоан Екзарх. Те се допълват от интериора на Богословския факултет, който също носи името на светеца, а и пази ковчеже с частица от неговите мощи. Ще бъдат показани и стенописи от църквите „Св. Седмочисленици“, „Св. Александър Невски“, „Св. Неделя“. „Посетителите ще могат да видят пълнотата, богатството и живия култ, който продължава и през XXI в.“, казва доцент Велинова.

Експозицията ще бъде показана в Софийския университет по време на кулминацията в отбелязването на годишнината от успението на ученика на Светите братя. Част от постерите, преведени на италиански, вече са показани на Климентовите тържества в Милано в рамките на академичните четения на класа по славистика към академия „Амброзиана“. Планира се изложбата да гостува на колкото се може повече места у нас и в чужбина, за да популяризира личността на св. Климент. Една от „дестинациите“ е Македония, където също се подготвя научна програма. За целта изложбата е подготвена на български и на английски език. С подкрепата на българските културни институти тя ще се разпространява в родните мисии в чужбина.

„За жалост, финансирането на всяка от инициативите, свързани с годишнината, е подвиг. Не срещаме разбиране от страна на институциите. Успяхме да създадем изложбата благодарение на Държавния културен институт. Тъжно е, че когато нещата опрат до пари, духовността страда, въпреки че непрекъснато дискутираме как духовната криза е завладяла страната ни“, казва доц. Велинова.

„Наблюдаваме голям интерес към историческото минало на България – има глад за инициативи, които представят историята и културата ни. Нашата задача е да ги показваме от позицията на сериозната наука, а не да спекулираме с новината на деня или с псевдоценности. Имаме достатъчно сериозни и важни поводи да се гордеем пред света“ категорична е доц. Велинова.
Тя припомня, че с литературното си творчество св. Климент Охридски създава основата на българския книжовен език. Той е първомайстор на риториката, както и фигура, която обединява славяните. Като ученик на св. Кирил и св. Методий, продължава техните традиции и в края на IX и началото на X век прави мост между Европа и България. Той създава литературна традиция на изключително високо ниво.
„Известно е, че за 1000-годишнината от успението на светеца през 1916 г. в България са организирани тържества – въпреки че страната е била във война. Независимо от изпитанията хората са намерили сили да отбележат значението на годишнината. Немислимо е да го подминем в XXI век, когато сме длъжни да съхраняваме традициите и идентичността си и да ги предаваме на бъдещите поколения.“

1100 години от успението на св. Климент

Тази година отбелязваме 1100 години от успението на св. Климент Охридски.
В специална рубрика в. „Аз-буки” ще проследи инициативите, посветени на Кирило-Методиевия ученик, който не само ни е дал азбуката, но и е поставил основите на българската литература.
През 2016 година организационен комитет от български учени ще координира серия от инициативи за популяризиране на личността и делото му. Съпредседатели на комитета са председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров и ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков.
Годишнината на Климент е включена в културния календар на ЮНЕСКО.
Кулминацията на инициативата е през ноември, когато е и Денят на светеца. Столицата ще бъде домакин на научна конференция с участието на палеослависти от България, Италия, Германия, Русия, Великобритания, Сърбия, Македония.