
В този брой „Аз-буки“ се среща с началния учител от СУ „Иван Вазов“ в Поморие Теодора Пападопулова. Освен педагог тя е и основател на „Позитивно образование“. Създава и поредицата „Училищни истории“, която отвежда малките читатели в света на приятелството, смеха и уроците от училище. В социалните мрежи има над 114 хиляди последователи, а видеата от часовете ѝ в класната стая – стотици харесвания.
„Родена съм и живея в Поморие. Семейството ми има бизнес, свързан с туризма. Още от малка започнах да им помагам. Работих като екскурзовод и аниматор на международни детски групи от цял свят, които са на лагер по нашето Черноморие през лятото“, разказва за „Аз-буки“ Теодора Пападопулова. В началото си мисли, че тази работа е временна и е само за през ваканцията.
Решава професионално да се насочи към сферата на икономиката и туризма.
Завършва специалността „Туризъм“ в Икономическия университет във Варна. Но още в университета бързо осъзнава, че това не е нейното поле за личностно и професионално развитие.

„Най-важното, което разбрах от икономиката, е, че не ставам за икономист. Просто не беше моето! Не се чувствах в свои води и страшно много копнеех да се върна пак сред деца. И най-логичното решение беше да започна всичко отначало, макар и на малко по-късна възраст“, обяснява тя. Решава да запише магистратура „Предучилищна и начална училищна педагогика“ в Бургаския свободен университет. В този етап от живота си тя вече е и майка на две прекрасни момичета и напълно ясно разбира за себе си, че работата с деца и комуникацията с „малките умове“, както самата тя ги нарича, е нейното призвание. Всичко това напълно се затвърждава по време на следването и дипломирането в университета.
Средно училище „Иван Вазов“ е първото, в което кандидатства за работа. „Неслучайно избрах него. За мен то има сантиментална стойност. В същата тази стая, в която за първи път стъпих като учител, навремето за първи път прекрачих прага като ученичка“, разказва тя. В това училище са учили и нейният дядо, и нейният баща. Теодора наистина се чувства свързана с него и също така безкрайно щастлива, че точно там може да сподели с децата всичко, което е научила.
След магистърската степен Пападопулова продължава да учи и да се развива.
Изкарва допълнителни курсове за арт терапия за деца и обучение по метода „Монтесори“, в това число и с деца със специални образователни потребности. Отскоро е и докторант по педагогика към Бургаския свободен университет и започва научноизследователска дейност, свързана с позитивното образование.
От шест години е начален учител и вече има цял випуск, който е обучавала от началото от I до IV клас. От часовете и споделеното време с тях се раждат и сюжетите на нейните книги. Става въпрос за поредицата „Училищни истории“, която включва четири книги – „Малки стъпки към големи промени“, „От грешка към поука“, „Щуро лято“ и „Незабравима зима“.
Признава, че не започва да пише историите с цел да ги издаде в книга след това. Просто всеки ден, прибирайки се у дома след работа, вкъщи я посрещат двете ѝ момичета и винаги с огромно нетърпение очакват да разберат какво са направили днес учениците. „И аз започвах да им разказвам забавни истории от училище, а те ме слушаха в захлас“, обяснява тя.
Обсъждат всичко – какво са учили, какво имат за домашна работа, какво са си говорили и какво са правили в междучасията.
„И тогава ми хрумна, че както сега моите деца се вълнуват, така биха могли да се вълнуват и бъдещите ми ученици, които ще поема през следващите години. И започнах да си записвам случките на лаптопа. Променях някакви неща, но поуките, които се случваха в нашето всекидневие, ги запазвах“, споделя моята събеседничка.

И връща лентата назад. Един ден, по време на следобедните занимания в училището децата имат за домашна работа да напишат своя история. По това време Пападопулова работи като учител в целодневната организация на учебния ден. „Те бяха притеснени и не знаеха за какво да пишат. И тогава ми хрумна да им прочета моите истории с поуки. Не им казах, че са свързани с тях. Просто ги попитах дали искат да ги прочетем заедно“, разказва тя.
Така започват да четат. А децата веднага припознават себе си в героите и в историите и истински ги харесват.
В края на часа всички ученици заедно възкликват: „Госпожо, с тези истории трябва да направите книга, защото, както те сега са полезни за нас, така ще бъдат полезни за всички български деца“.
В началото подхожда скептично към идеята. Никога до този момент не ѝ е хрумвало дори, че може да издаде книга. Започва да обяснява, че не е детски автор и че не знае какъв е самият процес за издаване на една книга.
„Издателство, печатници, илюстратори – всичко това бяха за мен все чужди неща. Наистина, нямах и представа какво трябва да направя и откъде да започна“, признава тя. Децата в класната стая я изслушват внимателно и напълно основателно казват: „Госпожо, вие винаги сте ни учили, че няма невъзможни неща и човек, като иска нещо, може да го постигне“.
Тогава моята събеседничка осъзнава, че всъщност тя самата е пример за подражание на тези деца и ако сега им каже, че няма как да издаде книга, защото е трудно и не знае как да го направи, всъщност на какво ще ги научи и какъв модел на поведение ще им покаже.
И така започва всичко. Процесът по създаването на една книга – от идеята до отпечатването ѝ, не е никак лесен, но Теодора не се отказва. В началото се лута, опитва различни неща и в крайна сметка, след година вече има собствено издателство и книги на пазара. „Децата вярваха в мен и бях длъжна да им покажа, че човек трябва да преследва целите си. Всичко в живота е въпрос на време и на упоритост“, казва тя.
Любопитното е, че книгите в поредицата „Училищни истории“ разказват за притесненията, препятствията и преживяванията, които имат във всекидневието си учениците, съответно в I, II, III и IV клас. Историите започват от страха при прехода от детска градина към училище до навлизането на детето в прогимназиален етап, раздялата с първата учителка и предстоящата среща с различни преподаватели по всеки предмет.
Сега Теодора работи по нова книга, която има общо с „Училищни истории“, но в нея има не само училищни истории.
„С децата постоянно си говорим как в класната ни стая се случват различни мистерии – изчезват химикалки, тетрадки. И започнахме да се шегуваме, че в стаята живеят същества, които правят бели и ни крадат вещи. Така се роди историята за фантастични същества, които живеят в училище и правят пакости“, обяснява тя.
Съвсем наскоро Издателство „Позитивно образование“ пусна още една книга – „Истории в бурканче“ от Пламена Йосифова. Тя е илюстраторката на поредицата „Училищни истории“ и истински съратник и приятел на Теодора Пападопулова.
Разбира се, няма как да не попитам моята събеседничка как решава да започне да публикува видеа на уроци от класната стая в социалните мрежи. Всички те се радват на голям интерес – и то не само от учители от цялата страна, но и от родители. В тях е показано как усвояването на нови знания и умения в училище може да се предаде чрез игра. По този начин децата се увличат и запомнят всичко много бързо.
„Когато започнах работа като учител, имах идеалистични представи за професията и за това колко ще бъде прекрасно всичко. Но истината е, че като начален учител, който нямаше никакъв опит, се сблъсках с много трудности в началото“, обяснява тя.
Първата голяма трудност определено е административната тежест, която поема всеки педагог. Тогава на помощ идва и ѝ подава ръка опитния преподавател Ганка Демирева.
„Тя беше моята подкрепа през тези години. И в моментите, когато съм се чудела дали да се откажа, тя беше човекът, заради когото не го направих. Заради нея реших да се боря за тази професия, постоянно да се усъвършенствам и наистина да стана добър учител“, обяснява Теодора.
В този труден за нея момент си дава сметка и за нещо друго. Осъзнава, че началото, както за нея, е трудно и за много други хора, които поемат по този път. Така решава да започне да споделя част от уроците си в социалните мрежи. Прави го с идеята да помогне. „Наистина не осъзнавах, че тези видеа ще достигнат до толкова много хора“, завършва тя.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg






