Семейна детска градина „Българанче“ в Бояна превръща всеки ден в приказка за малки и големи

Гостуваме на Частната детска градина „Българанче“ в столичния квартал „Бояна“. Тя е разположена на първия етаж от голяма къща с прекрасен двор сред свеж въздух, в близост до планински пътеки и далеч от градския шум. Градината е основана от Александра Геренска-Кирилова през 2012 г. и вече повече от 13 години тя работи там заедно със своето семейство. Мотото, което ги води напред, е „Научи, сподели, усмихни се и порасни“. И разбира се, това, без което магията няма как да се случи и всички те притежават, е безусловната любов към децата.

„Родителите ми ме посъветваха да отворя детска градина. Навярно винаги са виждали афинитета ми към децата и умението ми да работя с тях“, разказва за „Аз-буки“ основателката, директор и педагог в ЧДГ „Българанче“ в София Александра Геренска-Кирилова. Истината е, че и в столичния квартал „Бояна“, където се намира градината, като на много места в столицата, има недостиг за прием на деца в целодневно обучение. Така решават да обособят детската градина на първия етаж от семейната си къща. Добре осъзнават, че могат да превърнат това място в истински приказен кът за децата. За работата си имат лиценз от Министерството на образованието и науката, като напълно разбираемо заниманията протичат по одобрени от Министерството програми, като има и допълнителни авторски такива.

Престъпвайки прага на детската градина, те обзема чувство за спокойствие и уют.

В началото са само тишината и чистият въздух. И колкото по-навътре влизаш, започваш да дочуваш детски смях, музика и глъч. Срещам се с Александра в началото на работната седмица. Посреща ме с усмивка и ме кани да вляза при децата, обяснявайки, че в момента имат занимание по йога. Децата са се наредили на килимчето в позиция „Лотос“ и заедно с чаровната си учителка Вики усвояват нови движения.

Първото, което ми прави силно впечатление, е, че в помещението има малчугани на различна възраст – от току- що проходили до 5 – 6-годишни. Веднага задавам първия си въпрос. Струва ми се доста логичен, а именно как се отглеждат и възпитават в група деца на различна възраст.

„Няма нищо по-хубаво от това децата да са на различна възраст. Малките учат от големите, а големите се учат да пазят малките“, казва Александра. Потвърждение за думите си намира в обратната връзка, която получава от родителите. Те споделят, че децата много бързо напредват в развитието си, започвайки да посещават заниманията в градината. Например относно раздялата с памперса, самостоятелното хранене, дори проговарят по-бързо от връстниците си.

Отделно при появата на нов член на семейството каките и батковците вече знаят как да се държат с бебето. Не ревнуват и не търсят внимание, а се грижат за него и го пазят.

Александра отбелязва още нещо – че в голяма група се работи далеч по-трудно. На мнение е, че в най-ранна възраст групите трябва да са по-малки, защото само така може да се обърне индивидуално внимание на всяко дете. „Идеята на градината ни е възможността да обърнеш специално внимание на всяко едно от децата. Ако е тъжно, да разбереш защо. Ако е радостно, да споделиш с него емоцията. Ние буквално се превръщаме в голямо семейство – както с децата, така и с родителите им“, казва тя.

С майките и бащите организират постоянно различни събития в детската градина. А това е от изключително значение за малчуганите. Виждайки хората от екипа на градината рамо до рамо със своите родители, те ги чувстват още по-близки. Самите деца също се чувстват в сигурна и безопасна среда. „Така вече нямат никакви притеснения да споделят с мен всичко, което ги вълнува“, допълва моята събеседничка.

През настоящата учебна година записаните деца са 15, а капацитетът е за 18. Приемат обикновено деца от 3-годишна възраст нагоре, но често се случва да имат и по-малки. „Ако те са по-самостоятелни, лесно се адаптират и се справят с дневния режим, никога не отказвам да приема и по-малки дечица“, посочва Александра. В повечето случаи става въпрос за по-малки братчета или сестричета на техни възпитаници.

Александра Кирилова е завършила „Английска филология“ в Нов български университет и още по време на следването разбира за себе си, че иска да работи с деца. Осъзнава, че това я зарежда емоционално и ѝ помага да разгърне потенциала си. За Алекс няма работни и почивни дни. През седмицата се грижи за децата заедно с майка си, а през почивните дни твори и измисля интересни занимания, които след това да приложи.

„Сестра ми дълги години се е занимавала активно със спорт. Свидетел съм на това, на което учи спортът, как изгражда характера у човека. Затова при нас в детската градина спортът е от изключително голямо значение“, казва Алекс. През зимата организират ски училище за малчуганите. Сутрин ги водят до Боровец и вечер ги връщат. Придвижват се с малък автобус, който шофира съпругът на Алекс. С тях на терен работят двама или трима ски инструктори. Уроците са индивидуални и с внимание към всяко дете.

Моята събеседничка е категорична, че децата не са прекалено малки нито за ски, нито за плуване. „Всички тези активности им помагат да се научат на режим, да бъдат отговорни и дисциплинирани. Учат се да се събличат сами, да си сгъват дрехите, да се обуват“, обяснява тя.

На плуване ходят всяка седмица през цялата година. Имат и йога с Вики, за която вече споменахме, и групи по народни и модерни танци, и таекуондо, и уроци по английски.

„Най-важният урок обаче, на който ги учим, е да бъдат добри хора, да си помагат винаги и да бъдат приятели“, допълва тя.

В „Българанче“ освен на спортните активности специално внимание обръщат и на културния календар. Децата посещават куклен театър почти всяка седмица. Ходят и в Софийската опера и балет, в „Музейко“, на изложения и театрални постановки. „Опитваме се по всякакъв начин да разнообразявам всекидневието им. При нас няма скучни дни“, казва тя.

Децата учат и английски, а от тази година започват и испански, като обучението преминава през детски песнички. „Много им харесва! Толкова бързо запомнят думите. И мисля си, че испанският им е много по-лесен от английския“, обяснява Александра.

Арт занимания също не липсват. Рисуват, апликират и творят. Съвсем наскоро провеждат тематична седмица, посветена на Космоса. Редовно се включват в различни инициативи, конкурси и състезания. Разнообразяват всеки ден и се учат да бъдат активни.

„Много родители често ме питат как издържам на това натоварено всекидневие и как се справям с това да поемам отговорност за толкова деца. Аз не го усещам така. За мен това е любов. Децата са любов“, споделя Алекс. Истината е, че това или го имаш, или не. Това със сигурност не е и просто работа, а призвание. Разказва ми, че се учи от децата. Научила се е да не спира да мечтае, да изразява емоциите си – както положителните, така и негативните.

„Начинът, по който децата влизат в света на приказките, им помага да се развиват като личности. Пожелавам им от сърце никога да не излизат от вълшебния свят на книгите и да не губят усмивките си. Нека запазят детското у себе си и да изразяват по-често смеха си. Големите често забравяме тези неща. Толкова хубаво е да скочиш в локва или да направиш топка от сняг. Хубаво е да бъдеш ведър и усмихнат, независимо какво се случва около теб“, завършва Алекс.