Диабетът не се развива от днес за утре

Носител на Голямата награда на БАН в областта на науките за живота за 2025 г. е чл.-кор. Цветалина Танкова – началник на Клиниката по диабетология на Университетската болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ и ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицинския университет – София.

Тя е водещ изследовател, чиито приоритети са изследване на патогенезата на предиабет и захарен диабет, определяне на нови диагностични и прогностични маркери за изява на заболяването и за развитие на усложнения, характерни за захарен диабет при състояния на предиабет, и алгоритми за поведение. Резултатите от работата ѝ са от важно значение за проследяването на хората с предиабет и захарен диабет в скритата и дългогодишната фаза на развитието им.

Чл.-кор. Танкова е сред петимата експерти от Европа, разработили препоръките за лечение на захарен диабет на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) и Американската диабетна асоциация (ADA). Тя е избрана за член на Борда на EASD.

Пред „Аз-буки“ чл.-кор. Танкова коментира кои са основните фактори за диабет, какво е предиабет, колко важна е превенцията и защо затлъстяването не е само естетически проблем.

Цветалина Танкова е дъщеря на лекар, но почти до края на гимназията смята, че ще се занимава с математика или чужди езици, тъй като учи в пловдивската Английска езикова гимназия и вижда развитието си по този начин. И едва през последната година в гимназията се ориентира към медицината. След като се дипломира с пълно отличие и Хипократов медал в Медицинската академия – София, се насочва към ендокринологията.

Младата лекарка решава да влезе в академичните среди, тъй като това е добра възможност за развитие като преподавател.

Вижда обява за аспирантура в тогавашния Научен институт по ендокринология, геронтология и гериатрия на тема „Инсулинови рецептори при захарен диабет“. Кандидатства и печели тежък конкурс в надпревара с още 13 кандидати. Това предопределя развитието ѝ като учен.

„В тогавашния Научен институт по ендокринология, сега Университетска болница по ендокринология, има три отделни структури в различни области на ендокринологията, и едната от тях е захарният диабет – казва проф. Танкова. – Нещо повече, Клиниката по диабетология е единствената у нас, специализирана само за захарен диабет. Лекуваме и консултираме хора от цялата страна.“

На въпроса дали е чувала твърдението, че „диабетът е отсреща в сладкарницата“, проф. Танкова отговаря, че често диабетът се свързва с факта, че някой обича да яде сладко. Но истината е, че точно такава зависимост няма. По-скоро е вярно, че консумирането на сладки храни, богати на калории, предразполага към увеличаване на телесното тегло. И това всъщност е рисков фактор за диабет –  наднорменото тегло и затлъстяването. Обичайно това са и хора, които имат някаква генетична предразположеност към развитие на заболяването.

„Но това не означава, че ако имаш първостепенен родственик – родител, брат, сестра, с диабет, задължително ще се разболееш“, уточнява проф. Танкова.

Гените са важни, но не са определящите. Решаващата роля е на факторите на околната среда и нездравословния режим – наднорменото тегло, заседналия начин на живот, неправилното хранене.

„Така че не е толкова проста връзката – ядеш сладко, имаш захарен диабет. Има хора, които консумират много сладки храни, но са с абсолютно нормална кръвна захар. Когато приемеш нещо сладко, кръвната захар се покачва. Но ако секрецията на инсулин е нормална, той се отделя и кръвната захар остава нормална след хранене“, казва проф. Танкова.

Уточнява, че има два основни типа диабет –

захарен диабет тип 1, който дълго време се смята, че е младежки диабет и че от него се разболяват само млади хора. Причината за него е, че в организма няма достатъчно инсулин и поради това хората  трябва да си инжектират такъв до края на живота. Това е проблемът при този диабет.

Докато захарен диабет тип 2, т.нар. старчески диабет, е свързан с нездравословен начин на живот, с наднормено тегло и затлъстяване. Този тип диабет е над 90% от всички случаи. Но и деца могат да се разболеят от него, защото те също водят нездравословен начин на живот – не спортуват, седят пред екраните на компютрите.

„България е на шесто място в Европа по затлъстяване при възрастни и на пето място по затлъстяване при деца“, отбелязва проф. Танкова.

Подчертава, че

захарният диабет е едно от социално значимите заболявания и продължава да бъде такова.

Броят на хората с диабет прогресивно се увеличава, въпреки че има много добри възможности да се избегне това. Защото, каквото и да се прави, каквито и медикаменти за лечение на диабет да се откриват, броят на хората с диабет се увеличава заради изключително нездравословния начин на живот.

Затова се работи много в тази насока – да се намали рискът от развитие на диабет, децата и младите хора да спортуват и да се хранят по-здравословно. Но все още край училищата е пълно с  лавки и магазинчета, в които се продава некачествена нездравословна храна.

Много усилия учените хвърлят и към установяването на т.нар. скрита фаза на развитие на захарен диабет тип 2 – фазата на предиабет. „Диабетът не се развива от днес за утре“, подчертава специалистът.

Понякога, когато се поставя диагноза захарен диабет тип 2, се оказва, че пациентът вече има усложнения –

засягане на очите, на бъбреците, на периферната нервна система. Това означава, че човекът може да е имал диабет повече от десет години. И понеже не е ходил на профилактични прегледи или ако е ходил, не са обърнали внимание на изследванията, това не е открито. Но преди да се стигне до установяване на заболяването, има една фаза на предиабет, която е междинно състояние между здравия човек и човека със захарен диабет. Тази фаза също може да продължи с години. Това е етапът, в който започва покачване на кръвната захар. Стойностите са междинни, но много хора в предиабетната фаза развиват усложнения, които са характерни за захарен диабет.

„Добрата новина е, че тази фаза на предиабет е обратима. И затова хора с рискови фактори за диабет трябва да се изследват, за да се вземат мерки. Важно е човек с предиабет да се върне обратно към нормални стойности на кръвната захар, а не да прогресира към развитие на захарен диабет – това наричаме ремисия на предиабет“, казва проф. Танкова.

Затова диабетът трябва активно да се търси, тъй като е много коварно заболяване.

Човек може да го има в продължение на 10 години без абсолютно никакви оплаквания и изведнъж да се открият тежки усложнения. Всъщност половината от хората с диабет не знаят, че го имат.

„Колкото до понятието ремисия на диабет – тя може да се постигне със здравословен начин на живот и намаляване на теглото. Напълно реално е човек с диабет да нормализира кръвната си захар и да няма нужда от лекарства. И в бъдеще това ще бъде основната ни цел. Хората да променят стила си на живот и кръвната им захар да се контролира чрез намаляване на телесното тегло, и да не е необходимо приемане на медикаменти“, отбелязва ученият.

Хората, които водят нездравословен начин на живот, носят ли отговорност за това?

„Много е трудно да стигматизираме някого, че е виновен за състоянието, до което е стигнал. Първо, хората трябва да бъдат информирани. Информацията трябва да стига до тях от здравните специалисти, от достоверни източници. Много хора не знаят, че затлъстяването е заболяване и че не е само естетически или козметичен проблем“, казва проф. Танкова.

Отбелязва още, че това е здравословен проблем, който увеличава риска от над 230 други заболявания. И ако човек се погрижи за теглото си,  може да избегне много други проблеми. Но не бива хората да бъдат стигматизирани, да се сочи с пръст, че някой е дебел, тъй като това е силно демотивиращо. Тези хора трябва да се доверяват на лекарите.

„Когато при мен дойде човек със захарен диабет, полагам усилия да нормализирам кръвната му захар, но този човек има и затлъстяване. И трябва да му се обърне внимание, че има още един проблем, който той не осъзнава. Препоръчваме т.нар. холистичен подход към захарния диабет, при който контролът на кръвната захар, на теглото, на сърдечносъдовите рискови фактори и протекцията на сърцето и бъбреците са еднакво важни“, отбелязва специалистът.

Паралелно с клиничната дейност проф. Танкова се занимава с научноизследователска и преподавателска дейност.

Диабетологията е изключително интензивно развиваща се област на медицината с огромни постижения. Научните изследвания изискват финансиране и това става чрез различни научни проекти.

Медицинският университет в София е избран за научноизследователски университет преди няколко години и във връзка с това по линия на Плана за възстановяване и устойчивост получава 44 млн. лв. за научноизследователска дейност, по която работят 22 научни групи. Научната група на Проф. Танкова е една от тях и получава по линия на този план 1,4 млн. лв. Средствата са използвани за закупуване на консумативи и оборудване с изключително добра апаратура за оценка на метаболитния статус.

„Когато дойде човек при нас, правим оценка не само на кръвната му захар, но и на телесния състав, на състоянието на съдовете, на черния дроб, на нервната система, на очите. Ние сме измежду първите, които въведохме приложение на сензори за продължително измерване на кръвната захар при хора с предиабет“, казва проф. Танкова.

Така установяват, че колебанията на кръвната захар при хора с предиабет са един от факторите, определящи развитието на усложнения, характерни за захарен диабет при хора с предиабетно състояние.

„Имах възможност да специализирам във водещи в света центрове за диабет

и да работя в някои международни експертни групи, с които създадохме препоръки за поведение при усложнения, диагностика и лечение на диабета. През 2022 г. публикувахме американско-европейските препоръки за лечение на захарен диабет тип 2, в което участвахме петима експерти от Европа и петима от Америка. Това е сериозно постижение и голяма отговорност за мен, тъй като бях в групата, която разработи тези препоръки – в момента  те са валидни за целия свят“, отбелязва още събеседничката ни.

Успяхме да се срещнем с проф. Танкова въпреки свръхнатовареното ѝ всекидневие – между две пътувания за участие в научни събития в чужбина, насред един изключително наситен график.  Попитахме я как си почива. Любими са ѝ заниманията с цветя – в градината, вкъщи или на работното място. Обича да пътува, да ходи на планина. Невинаги намира достатъчно време за семейството си, но винаги има време за нещо, свързано с професионалната ѝ дейност. Резултатът е, че броят на хората, които я търсят за съвети, се увеличава, но денонощието си е с все същите 24 часа. И понякога се налага да им отговаря през нощта.

Оценка на риска

Виенската декларация за превенция, диагноза и контрол на захарен диабет е подписана през 2006 г. С нея страните се ангажират да се търси рано диабет, и когато се открие предиабет или диабет, лекарите активно да се намесват. Декларацията стимулира ранното откриване на отклоненията в нивото на глюкозата.

Най-добрият начин за оценка на риска за развитие на захарен диабет е чрез въпросник, с който се определя рисковият индекс за изява на диабет през следващите години. И ако той е висок, се препоръчва активна промяна в начина на живот.

Това са осем много елементарни въпроса, чрез отговорите на които се определя рискът за изява на захарен диабет. Ако се установи повишен риск,  трябва да се направят съответни лабораторни изследвания.

„Въпросникът, който се използва в България, е разработен от Националния институт на здравето във Финландия. Ние валидирахме този въпросник за българската популация. Оказва се, че у нас този индекс е по-нисък – 12 точки, докато в други европейски страни е 15 – т.е. българската популация, като цяло, е доста рискова за диабет и предиабет“, казва чл.-кор. Цветалина Танкова.

Свързани статии:

Важни са научните доказателства, а не научните награди Голямата награда за наука на БАН за 2025 г. получи чл.-кор. Цветалина Танкова Удължават срока за Националната научна програма „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки“ Откриха в пещера претендент за най-голяма паяжина