Проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“: Важно е не само дали, а и какво четеш

Наскоро бяха оповестени данните от изследването „Колко и какво чете българинът“ на „Тренд“, поръчано от „24 часа“. Почти една трета от пълнолетните българи (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастни, нискообразовани и жители на селата. Над 80% от българите определят четенето на книги като важно: „много важно“ – 42% и „по-скоро е важно“ – 41%. Четенето изобщо не е важно за 6 на сто от отговорилите. По този повод за коментар потърсихме проф. Амелия Личева от Софийския университет, декан на Факултета по славянски филологии. Научните ѝ интереси са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани 7 стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на „Литературен вестник“. Член е на редколегията на списание „Чуждоезиково обучение“, издание Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. Председател е на Българския ПЕН център.

Интервюто взе Зина СОКОЛОВА

– Проф. Личева, от изследването става ясно, че на двата полюса на нечетящите, образно казано, са възрастните хора от селата и младежи под 30 години.

– Данните от изследването показват, че възрастните хора не четат, което донякъде настина е проблем на обществото, защото цените на книгите са високи и това е факт. В този смисъл, и това съм го чувала много пъти, хора, които биха искали да си купуват книги, не го правят, защото нямат тази възможност. Това ги кара да ходят в библиотеките. Но проблемът там е, че много голяма част от библиотеките нямат съвременни книги. Малки са изключенията като Столична библиотека, която е добър пример, защото там има съвременни произведения и неслучайно има и много читатели, чийто брой се увеличава.

Този проблем засяга дори и училищните библиотеки. Във Факултета по славянски филологии от няколко години около празници започнахме да правим дарения на училищни библиотеки с произведения на съвременни автори, защото те просто нямат пари да попълват фондовете си. И няма как да обвиняваме, включително и младите, когато не можем да им предложим някакви книги, които са адекватни за тях. Така че по отношение на възрастните наистина смятам, че това е и социален проблем и може да се реши с повече съвременни книги в библиотеките. В това съм категорична.

– А как стои въпросът при младите?

– При тях е по-сложно, защото в момента има една вълна, която ми се струва, че прави четенето модерно. Затова до голяма степен допринесе много Георги Господинов и международният успех, който постигна. Така че има известно раздвижване в тази посока. Разбира се, това засяга по-елитните гимназии, засяга студентите, за които е модно да четат български автори. Но социолозите отчитат и друго – има образовани хора, които не четат книги, но четат други текстове. Четат по друг начин, четат в интернет, така че вече е малко по-сложен този проблем. Но така или иначе, говорим за книгите и ми се струва, че положението не е толкова тревожно. Има една вълна, която започна, и се надявам, че тя ще се увеличава.

– В изследването почти поравно са хората, които четат криминални романи и трилъри (24%), съвременна художествена литература (23%), исторически романи (22%), класическа литература (22%) и любовни романи (20%). Важно ли е какво се чете?

– Безспорно. Защото може да се четат книги без особена стойност. Струва ми се, че трябва ние, като общество, да си дадем сметка, че когато се започва с четенето в по-ранните години, когато децата започват да четат сами, няма лошо да четат жанрова литература – и криминална, и фантастика. Факт е, че младите много четат фентъзи. Нормално е да се започне с това, за да ги запали като читатели. Оттам нататък вече е работа и на училището, и на университетите, разбира се, на семейството, да развият вкус у подрастващите. И влечението към книгите да се надгражда със стойностни произведения. Мисля, че следващата голяма тема, която би трябвало да поставим, е наистина какво се чете. Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се. Но все пак има книги, които са оцелели във времето. Има съвременна литература, която вече е класика. Има откъде да се започне.

– Какво според Вас трябва да се направи за учебните програми по литература? Неразбираеми ли са българските класици като Вазов и романа му „Под игото“ например?

– Факт е, че учениците се затрудняват, специално с „Под игото“. Затруднява ги езикът и когато се срещнат с този текст в шести клас, трябва да си даваме сметка, че много от тях се объркват и отказват. Мисля, че това, което е добре да се направи, е да се балансират нещата така, че този тип текстове като „Под игото“ да се оставят за последните години в гимназията. Да се започне с по-съвременни неща, които да увлекат децата, за да видят, че литературата има смисъл, че има какво да научат. Затова и казвам, че в началните класове могат да учат фентъзи например. Няма лошо, нека в пети-шести клас да ги зарибим за читатели. Оттам нататък лека-полека трябва да се обърне начинът, по който се преподава, и да престанем с диктовките и наизустяването на готови анализи. Трябва да въвлечем децата в разговор за книгите, които са прочели, да видим какво ги е развълнувало.

– Смятате ли, че част от нагласите срещу класически произведения има и у родителите?

– Да, има такива хора, които не смятат четенето нито за важно, нито за интересно. За жалост, има едно неглижиране на литературата и това също до голяма степен определя и формирането на подобни нагласи. Но това, което трябва да се опитаме да направим, е да има един нормален баланс между съвременни текстове и класика. Няма държава, в която да не се изучават класическите ѝ произведения. Но трябва да се учат и достатъчно много съвременни текстове, през които децата да осмислят времето, в което живеем. За последното обаче се изисква смелост, за да се пренебрегнат някои нагласи на общественото мнение.

– Към учителите има много изисквания, включително ученето да стане забавно, което на моменти сякаш минава в една крайност. Все пак едва ли е възможно само да се забавляваме.

– Няма как всичко да е забавно. Няма как да се мине и без известна принуда. Началните класове са изключително важни. Ако там учителите съумеят да дисциплинират, да мотивират децата, да им създадат някакви навици за учене и четене, плюс усилията на семейството, би било добре. Но като казвам принуда, нямам предвид насила да ги караме да четат, а да им предложим – пак ще кажа – четива, които самите деца да не могат да оставят, защото са им интересни.

– А Вие участвали ли сте във формиране на учебни програми?

– Не, не, не съм участвала. Сега сме изпратили представители на Факултета по славянски филологии в работната група, която работи към МОН. Идеята е да се изработи концепция за промяна. Някъде около два месеца имат за това, след което ще започне разговорът за конкретни текстове.

– Как стоят нещата с четенето при вашите студенти?

– Това, което ми прави впечатление напоследък, е, че те искат да говорят, да дават своето мнение. Съпротивляват се срещу готовите формули, които им се предлагат в училище. Затова мисля, че биха възприели по-добре обучение, което ги включва по-активно и което зачита малко повече тяхното мнение. Давам си сметка, че те са такъв тип поколения и може би трябва да се съобразим с това. Много са и изкушенията за тях, претоварени са и с информация. Дори за възрастните вече някак си телефоните са нещо, което почти всеки има и много хора започват да предпочитат да четат бързо някакви неща, които излизат на телефона им, вместо да потъват в книги. Иначе аз преподавам на филолози и за тях четенето е и бъдеща професия, така че е нормално да има много изкушени читатели сред тях.

– Това потвърждава и една мисъл, че светът се дели на хора, които четат Достоевски, и такива които никога няма да го прочетат.

– Това важи не само за Достоевски, а и за много други сложни писатели, които, разбира се, имат много по-малка публика. Но усилията, пак казвам, трябва да са насочени към това да опитваме да обръщаме вниманието към по-елитарната литература, защото това е важното. Литературата култивира ценности, култивира и критично мислене. Това става през наистина важни, съществени текстове. Няма как да стане през едни четива, които просто ни забавляват.