Символиката на храната за Бъдни вечер

Как се меси содена питка, какво трябва да правим на Бъдни вечер и какво да сложим на трапезата, показват и разказват ученици от Професионалната гимназия по туризъм и хранително-вкусови технологии „Алеко Константинов“ в Търговище и техният ръководител по практическо обучение Божанка Дамянова на децата от класа на Светла Храброва в Българското училище „Васил Левски“ в Хага, Нидерландия.

Те се срещат онлайн, за да участват в съвместен урок на тема „Символиката на храната в българските традиции за Бъдни вечер“.

От дома на госпожа Дамянова в битова обстановка със запалената пещ и тлеещ в нея бъдник осмокласниците Александър и Мелек и десетокласникът Радостин пресъздават трапезата за Бъдни вечер и споделят на децата от Нидерландия какво са подготвили. В урока участва и преподавателят по български език и литература Леман Хасанова.

На Бъдни вечер трябва да има нечетен брой постни ястия, отбелязват гимназистите. Поверието е, че ако ядеш месо или мазно, цялата следваща година няма да ти върви.

На масата им са поставени лозови и зелеви сърми, тиквеник, печена тиква, плодове, орехи, чесън, който гони дявола и лошото от вкъщи, туршия, боб, сухи чушки, както и содената питка, която сами замесват.

„На трапезата трябва да има вода и вино, защото и нашите роднини, които са звездички, и Богородица минават и я благославят“, допълва Дамянова.

Гимназистите и учителката по професионална подготовка показват как се меси содената питка в нощви – старо дървено корито, и всеки от тях нарича тестото.

„Да сме живи, да сме здрави, да има берекет в къщата, да няма болести, кошарите да са пълни“, нарича Дамянова. А след нея своите пожелания за идната година отправят и преподавателят по български език и литература и гимназистите.

„Бъдете живи и здрави всички по света, не само в България. Да има много плодородие, да се множат животните и хората“, нарича Хасанова. „Здраве, сбъднати желания, успех, берекет, плодородна земя“, пожелаха и децата.

В едно от парчетата на питката е скрита паричка, която е символ на берекет и късмет в семейството. Този, на когото се падне, трябва да си я сложи в портмонето, за да му носи изобилие и късмет. Не трябва да я харчи чак до следващата година.

Върху омесената питка учениците поставят различни елементи, като обясняват какво символизира всеки от тях.

Плетеницата е за сплотяването на семейството, слънцето – светлината на семейството, кръстът – християнст­вото, гроздето – плодородието. А след това поставят питката в пещта да се изпече.

Докато чакат, гимназистите продължават да обясняват какво трябва да се прави за Бъдни вечер. Друго важно поверие, за което учениците споделиха на българчетата в Нидерландия, е, че нищо от масата не трябва да се вдига. Трапезата се оставя за Богородица и добрите духове да се нахранят, посочи един от тях. Ако по пода има паднали трохи, те също не се махат.

В противен случай ще се махне късметът от къщата.

На Бъдни вечер се слага и бъдник в пещта или печката.

Ако той оцелее до сутринта и има жар, годината ще е благородна и пълна. Дамянова споделя, че едно време са казвали още, че изображенията, оставени по пепелта, също показвали каква ще бъде годината.

Преди да се седне около масата, храната се прекадява с тамян от най-възрастния в дома, за да изгони всичко лошо от вкъщи. А когато всички са заели местата си около трапезата, той разчупва питката. Първото парче се слага настрани за Богородица, второто се отделя за къщата, а третото – за животните.

След като питката е изпечена, ученици и учители от професионалната гимназия си отчупват парченце. Късметлията, на когото се пада паричката, е Александър.

Храброва споделя, че ще дадат рецептата на майките на децата и ще организират конкурс за содена питка във фейсбук групата на класа. А оценката кой се е справил най-добре, ще дават младите кулинари.

„Справихте се фантастично. Пренесохте ни в България. И тримата бяхте невероятни. Благодаря, че отделихте от почивния си ден за нас от далечна Нидерландия, за да ни направите част от българските традиции“, казва учителката в Българското училище „Васил Левски“ – Хага, Нидерландия.

Един от учениците в Страната на лалетата – Мирко, споделя, че у дома правят всичко, за което са разказали гимназистите.

„Това е много важно, защото чрез традициите пазим корена си и осмисляме себе си като част от България“, допълва Храброва.

Това не е първа среща между ръководителя по практика в ПГТХВТ „Алеко Константинов“ и част от учениците на Светла Храброва.

Това лято учителката в Българското училище в Нидерландия организира езиков лагер „Моята България“ в Търговище, в който се включват част от нейните възпитаници. Сред дейностите, които са провеждат в рамките на лагера, е и съвместен урок на място в дома на Дамянова, по време на който децата играят хора, готвят, за първи път се качват на каручка.

Учениците заравят в земята и капсула, в която всяко дете пише какво иска да му се случи. Следващото лятото ще посетят града и ще проверят дали желанията им са се сбъднали. Българчетата от Нидерландия стоплят сърцето на Дамянова, когато я срещат случайно същата вечер и се обръщат към нея с думите: „Такава госпожа няма“, и всички я наобикалят и прегръщат.

Дамянова често организира кулинарни изяви за учениците в Професионалната гимназия по туризъм и хранително-вкусови технологии в Търговище, води деца и на различни събори. В училище тя работи с деца от малцинствата и се опитва да ги научи, че най-важно е да бъдат добри хора.

Содената питка се замесва с любов

1 кг брашно

400 мл. вода

1 ч. л. хлебна сода

2-3 капки оцет за гасене на содата

1 с. л. сол.

Всички съставки се смесват, като соденото тесто не се оставя да почива и може веднага да се оформи на питка и се пече.

„Не трябва да разпиляваме тестото и трябва да се получи пъпче. Ако няма пъпче, питката не става равна. Питката трябва да се меси с много любов. Ако не готвите с любов и желание, питката няма да стане вкусна. Ще стане горчива, клисава. Затова всяка храна се прави с любов“, разкрива тайната си Божанка Дамянова.

Предварително тавата, в която ще се пече питката, се намазва с олио, а питката с малко вода.

Вкусни постни зелеви или лозови сармички

Един буркан лозови/зелеви листа

200 г ориз

50 г булгур

1 средно голям морков

1 червена чушка

1 зелена чушка

1 щипка чубрица

1 щипка копър (за лозовите сарми)/ магданоз (за зелевите сарми)

1 ч.л. сол

100 мл олио

Чушките се режат на ситно и всички продукти се задушават. Оризът и булгурът се оставят да набъбнат малко. След това сармите се навиват стегнато, нареждат в тенджера, в нея се налива вода до половината и малко олио. Сармите се варят на тих огън, за да не се разкъсат.

*Ако някой иска сармите да са месни, може да добави 150 грама кайма или кълцано месо.

Тайната за хрупкав тиквеник

1 пакет кори за баница

1 средно голяма тиква цигулка за настъргване

150 – 200 г захар (спрямо сладостта, която желаем)

4 с.л. едросмлени орехи

3 с.л. галета

малко олио

пудра захар за поръсване

Тиквата се настъргва и задушава, за да омекне. След това се прибавят захарта, смлените орехи и галетата, за да стане плънката по-хрупкава. Слага се по малко от плънката във всеки лист, той се навива и слага в тавата. Отгоре тиквеникът се намазва с олио и се пече на предварително загрята фурна на 180 градуса, докато се зачерви. След като изстине, се поръсва с пудра захар. Може и да се поръси с кафява захар, която да се карамелизира с горелка.

Свързани статии:

Най-необичайните коледни традиции Деца на св. Иван Рилски Мост между две държави Картини и слова за България