Деспина Василева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2024-03-03
Резюме. В статията е представено изследване на възприемането, разбирането и оценката на две интервюта – първото реално, а второто – генерирано чрез изкуствения интелект ChatGPT. Изследването обхваща 84 участници на възраст между 20 и 23 години, студенти от специалностите „Психология“, „Българска филология“, „Славянска филология“ и „Руска филология“ от СУ „Свети Климент Охридски“. Изследователският дизайн е от тип „междугрупов“ (в случая – двугрупов). Първата експериментална група се състои от 40 и.л. и оценява интервюто, проведено с реална известна личност. Втората експериментална група се състои от 44 и.л. и оценява интервюто, проведено с изкуствения интелект. Интервютата се състоят от десет идентични въпроса и десет съответни отговора. Всеки от десетте отговора участниците оценяват чрез Ликъртова скала, съставена от 5 бални скали, всяка от които е „континуална“ с 11 възможни позиции за отговор (от „0“ до „10“), както следва: [1] неадекватен / напълно адекватен; [2] неконкретен (общ) / напълно конкретен; [3] неизчерпателен / напълно изчерпателен; [4] съмнителен / напълно реалистичен; и [5] незадоволителен / напълно удовлетворяващ. Направен е статистически анализ – двугрупов t-тест (за две извадки с различни дисперсии), от който се установява следното: консолидирани отговори (поредици от максимални оценки) при работа с „изкуственото“ интервю; в два от поставените десет въпроса се наблюдава статистически значима разлика в полза на изкуствения текст; в един от въпросите се наблюдава статистически значима разлика в полза на реално проведеното интервю; няма разлика при емоционалното въздействие и интереса в обобщената оценка.
Ключови думи: интервю, изкуственост/реалистичност, изкуствен интелект, медийна грамотност, дигитална грамотност