Забравен за дълго и възстановен след почти два века балет е акцент в програмата през летния сезон на Варненската опера. На 19 юни, в рамките на XV издание на фестивала „Опера в Летния театър“, е премиерата на „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ на композитора Цезар Пуни и хореографа и либретист Жул Перо. В историята на балета от първата половина на XIX век на хореографа Жул Перо принадлежи почетното авторство на жанра, наречен „романтична хореографска драма“.
Историята на творбата е силно интригуваща, защото
в основата на сюжета е истинска случка, свързана с личността на Салватор Роза
– художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Той е отвлечен от разбойници и се влюбва в дъщерята на техния предводител.
Главната героиня, за разлика от другите женски персонажи на Романтизма, е независима, борбена и смела. На премиерата на балета в Лондон през 1846 г. самият Жул Перо танцува в ролята на Дяволино – съперника на художника за сърцето на Катарина. Ролята на Катарина изпълнява датската балерина Люсил Гран. Нейната северна красота, огненият ѝ темперамент под външната ледена сдържаност я прави идеална за замисъла на Перо. А замисълът му е доста дързък – в приключенията на знаменития художник Салватор Роза сред група бандити и любовта между него и дъщерята на главатаря има нарушения на реда и закона, опит за преврат, въоръжен сблъсък с правителствените войски, нападение на затвор и организиране на бягство на престъпник.
В новия балет Катарина става ярък антипод на всички предишни женски персонажи от балетите му дотогава. Тя не е наивна като Жизел, а е девойка с трезв поглед върху живота. Не е загадъчно примамлива като Ундина, а е решителна, борбена и увлича разбойниците чрез личен пример. Не е безгрижна като танцьорката Есмералда, а е героиня, склонна към рискован авантюризъм.
Със залеза на Романтизма в балета на хореографския небосклон започва възходът на звездата на „Катарина“. Само година след лондонската премиера разбойничката от Абруцките планини е в Милано, през 1849 г. се играе в Санкт Петербург, а през 1850 г. покорява Москва и достига по гледаемост „Лебедово езеро“.
Самият император Николай I присъства на репетициите
и показва на балерините как правилно да държат оръжие в прочутия „Стратегически танц“, въпреки че не одобрява „бандитската“ тематика и склонността към бунт.
Независимо че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век „Катарина“ потъва в забвение. Едва през 2007 г. е поставен в Рим, а през 2021 г. – в Русия, където постановката на Сергей Бобров и Юлияна Малхасянц печели 10 номинации за най-престижната руска награда „Златната маска“.
Главният балетмайстор на Варненската опера Сергей Бобров прави грандиозна възстановка на този в много отношения необикновен балет.
С мащабния спектакъл творбата се поставя за първи път на българска сцена.
Участват внушителен брой балетисти – 60 танцьори в над 200 костюма разказват динамичната любовна история в постановката, която притежава всичко необходимо, за да се превърне в балетното събитие на годината.
*По текста работи Деница РУСЛАНОВА
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg