Добродетел и добри дела

Mariyana Tsibranska-Kostova*

Предложението за въвеждане на предмета „Добродетели и религии“ в българското образование е подходящ повод да се върнем назад в миналото на думата добродетел. В старобългарски тя е сложна дума с два корена: съществителното от ж. р. дѣтѣль ‘дело, действие, деяние, постъпка’ и прилагателното добръ, свързани със съединителна гласна.

Двете съставки могат да се употребяват самостоятелно в съчетание: добраꙗ дѣтѣль, среща се и синонимното благаꙗ дѣтѣль, буквално ‘добро дело’ или ‘благодеяние’. Благото и доброто са основни категории на християнския мироглед и са неразривно свързани, както днес добродетел стои много близко по смисъл до благородството и достойнството на личността, комплекса от нейните положителни качества (сравни съвременните значения на благодетел, благодеяние, благотворителност).

Сливането в една дума на двата елемента е повлияно от високия стил на византийските образци, от които черпят старобългарските книжовници. В историята на езика се налагат още думи от същото семантично поле, като добродѣꙗниѥ, добротворениѥ (добротворити). Те също подчертават вършенето на добрини като основна човешка ценност.

 Сложните думи с първи компонент благо- and добро- са най-многобройните в старобългарски и носят дълбокото средновековно разбиране за връзката между Бог и човека. Остава да вярваме, че значението на старите думи ще продължава да се въплъщава  в достойни дела.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова е професор в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Добрият инфлуенсър повлиява публиката Що е то краудфъндинг? Новогодишната фойерверка Как се появяват нови думи?