Има ли надежда за изчезналите животни

Или защо в Сан Диего създават зоологическа градина в … хладилник?

<pНе мога да си представя някъде по света буквар, по който децата да учат азбуката, а до буквата „З” да няма изображение на зебра. Дивите зебри, жизнени и бързи, красиви, характерно раирани на тъмни и бели ивици, кръстосват тревистите пространства на Южна Африка. През XIX век в Кару, негостоприемната равнина, която куагата обитава, се появяват европейски фермери – главно холандци, известни като фоортекери, първопроходци. Те пристигат на големи групи от десетки семейства, с фургони, коне и стопански животни. На тях куагите се сторили вредни и те започнали да ги избиват, за да осигурят по-обилна паша на домашните стада. С месото хранели местните работници, а от кожата правели каквото може – торби, куфари. След няколко десетилетия числеността на куагите станала критично малка и те изчезнали. От тях остават няколко препарирани животни и пет снимки на куагата, живяла в зоологическата градина в Лондон до 1872 г. Така тихо и незабелязано куагата попълва списъка на животните, изчезнали напълно от Земята през последните 500 години. Когато администрацията в Кейптаун се сеща да обяви куагата за защитена, от няколко години в Африка няма куаги. През 80-те години на миналия век в зоологическата градина на Сан Диего, Калифорния, започва програма за запазване на ДНК на застрашените от изчезване животни. След като в ДНК е записана цялата информация за развитие на организма, идеята е, че запазената ДНК ще може в бъдеще да помогне за изследване на редките животни. Оливър Райдър, който работи по създаването на тази „зоологическа градина в хладилник“, се обръща към Природонаучния музей в Кейптаун с молба да получи тъкан от различни видове зебри. Писмото му попада при Райнхолд Рау, препаратор към музея. Рау предлага не само това, но и суха тъкан от изчезналата куага. Райдър разбира важността на задачата и успява да изолира ДНК на възраст 140 години. През 1984 г. публикува резултатите. Оказва се, че куагата е най-близка до равнинната зебра и е доста отдалечена от конете и магаретата – най-близките роднини на зебрите. Райнхолд Рау, ентусиазиран, главно със свои средства започва проект по възстановяване на куагата. От различни стада се подбират зебри с по-светла шарка в задната част на тялото и се кръстосват. От поколението подбират такива, които наподобяват куагата. Проектът „Куага“ продължава и досега, вече има достатъчно зебри, близко наподобяващи външния вид на куагата. Всяка зоологическа градина би искала да ги има. Но куаги ли са това? Специалистите не са уверени. Нищо не се знае за поведението на куагите. Много видове се отличават не по външен вид, а по поведение. Били ли са куагите така плашливи като останалите зебри, че не е можело да станат домашни животни? Да не говорим, че никой не може да каже дали в естествени условия двата вида зебри са се кръстосвали. Във всеки случай историята с куагата и фермата на Рау дават на Майкъл Крайтън идеята да напише „Юрски парк“ („Джурасик парк“).

Четете повече в бр. бр. 31, 30 юли – 5 август 2015 г.