Любка Тинчева, директор на Националния музей на образованието в Габрово: Думите имат силата да изграждат, но и да нараняват

Любка Тинчева завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Български и немски език“. От 1986 г. досега (повече от 40 години) работи в Националния музей на образованието в родния Габрово, преминавайки последователно през различни длъжности и отговорности – екскурзовод, уредник, завеждащ отдел „Връзки с обществеността“, главен уредник, ръководител отдел „Информационно осигуряване, комуникации и мултимедийно студио“. Преподава и екскурзоводство и немски език, когато Музеят и Априловската гимназия юридически са били една институция (НАГМО). От август 2019 г. е директор на Музея.

Вече 8 години е пряко ангажирана с планирането, координирането и ръководенето на дейността на Националния център „Музейно училище“.

– Г-жо Тинчева, как се е променял смисълът на 24 май през годините и какво носи този празник на българите днес?

– Празникът 24 май е сред най-устойчивите духовни символи на българите, защото винаги е носил надежда, самочувствие и вяра в силата на знанието. Същността и посланието му към различните поколения остават непроменене – почит към словото, просветата и културата.

В съвремието, свързано с бърза комуникация и технологии, този ден ни напомня, че думите носят отговорност, че езикът е наш дом и че образованието остава най-силният път към свобода и развитие.

24 май продължава да е един от най-светлите и обичани български празници, защото ни напомня кои сме и какво оставяме след себе си.

– Какви най-ценни свидетелства за българското образование съхранява Националният музей на образованието в Габрово?

– Той е живата памет на просветното ни минало и съхранява над 200 000 документи, снимки и материали, уникални свидетелства за развитието на българската просвета от IX век до съвременното образование. Сред най-впечатляващите експонати са паметници на писмеността от епохата на Плиска и Преслав, оригинални възрожденски учебници, включително „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон и „Неделник“ на Софроний Врачански, както и личната библиотека на Васил Априлов с редки и ценни издания.

– Има ли експонат или история, които особено силно вълнуват посетителите около 24 май?

– Около 24 май посетителите са особено развълнувани от историите за първите български учители и дарители, превърнали образованието в национална кауза. Силен емоционален отклик предизвикват експонатите, свързани с делото на Васил Априлов и създаването на Габровското училище – училищната камбанка и първият училищен печат, символи на новобългарската просвета. Мнозина споделят, че именно тук осъзнават колко дълбока е връзката между българската идентичност, буквите и училището.

Не по-малко вълнуващи са старите училищни знамена, печати, свидетелства и снимки на ученици и учители от различни епохи. Особен интерес предизвикват възстановките на килийното и първото новобългарско светско училище, открито в Габрово през 1835 г. Те позволяват на посетителите буквално да „влязат“ в атмосферата на старото българско школо. Тези пространства през майските празници докосват най-силно децата и младите хора, защото превръщат историята в преживяване.

Националният музей на образованието предлага на своите посетители цялостна разходка през епохите чрез още три уникални исторически възстановки – кабинет по естествени науки (края на XIX – началото на XX век), детска градина от края на XIX век и класна стая от ХХ век (20-те – 70-те години на XX век). Всяка от тях показва как през годините се е променял духът на българското образование.

– Успяват ли днешните деца да почувстват магията на буквите и книгите?

– Да, макар и по различен начин. Светът около тях е много по-динамичен и дигитален, но любопитството и въображението остават същите. Една добре разказана история продължава да вълнува детското сърце. Това показва, че магията на буквите е непреходна – нужно е само да намерим пътя към нея.

Голяма роля имат семейството, училището, библиотеките и музеите – местата, които могат да покажат, че книгата не е просто учебно задължение, а истинско приключение. Много е важен личният пример. Когато децата виждат възрастни, които четат и ценят словото, те също започват да усещат силата му.

Затова Националният музей на образованието всяка година се включва в инициативата „Походът на книгите“ с цел да насърчи ранното детско четене и интереса към книгите при деца на всякаква възраст.

Друга наша инициатива е „годишното изпитание“, което се провежда всяка година в края на май и началото на юни във възстановката на Габровското училище. Анимирано от музейните специалисти, то показва принципите на взаимоучителната метода, по развлекателен начин препитва децата и свързва видяното и чуто в музея с постигнатото в училище знание.

Участниците се запознават с организацията на учебния процес във взаимното училище и характерните за него пясочница (първи чин), взаимоучителни таблици, табла с калем, кавалерия, показвател, уруглица, мъзди, дивит (мастилница и перо) и др. Четат и тълкуват текстове от първите буквари и неусетно магията на буквите прониква в тяхната вътрешна чувствителност и способност да разбират смисъла на нещата.

Краят е тържествен. Националният музей на образованието връчва на издържалите Атестат (копие на оригиналния, който Главното мъжко училище в Габрово връчва на първия випуск през 1875 г.), а на най-малките, на които предстои прекрачването на училищния праг – специално изработено свидетелство „Готови за I клас“. Всички получават кавалерии (похвални знаци), на които пише „Внимателен“, „Прилежен“, „Мъдър“, „Благочинник“, „Благонравен“.

– Забелязвате ли промяна в отношението на младите хора към българския език?

– Отношението на младите хора към българския език е различно. Радостно е, че много от тях го ценят и пазят, продължават да пишат, четат и говорят с уважение към него. Други обаче все по-често използват чужди думи, общуват кратко и неграмотно в интернет, като заместват цели изречения и емоционални описания с емоджита, стикери и мемета, не обръщат внимание на правилната реч, в чатовете липсват пунктуация, главни букви и др. За сметка на скоростта сложните съставни изречения се заместват с кратки и директни фрази.

Важно е младите да осъзнаят, че българският език е богатство, което трябва да пазим и развиваме, защото той е част от нашата история, култура, идентичност и душевност.

– Как можем да съхраним уважението към словото във времето на социалните мрежи и бързата комуникация?

– Уважението към словото може да се съхрани, ако не забравяме, че думите имат сила – те могат да изграждат, но и да нараняват. Днес често пишем прибързано, използваме кратки изрази и пренебрегваме богатството на езика. Затова е важно младите хора да четат повече книги, да общуват пълноценно и да осъзнават значението на правилната и културна реч.

Съхраняването на уважението към словото започва още в семейството и училището. Когато децата чуват красив и грамотен език, те се научават да ценят думите. Българският език е част от нашата култура и идентичност, затова трябва да го пазим чист и жив, дори в дигиталния свят.

Социалните мрежи не са само заплаха – те могат да бъдат и място за споделяне на стойностни идеи, литература и добри примери за общуване. Ако използваме езика с внимание и уважение, ще запазим силата и красотата на словото и за бъдещите поколения.

– Каква е ролята на учителите днес – само да преподават знания или и да възпитават ценности?

– Тя е много по-широка от това просто да предават знания. Информацията е навсякъде – в интернет, социалните мрежи, изкуствения интелект. Но именно учителят е човекът, който помага на децата да превърнат знанието в разбиране, а информацията – в мъдрост.

Съвременният учител не е само преподавател, той е възпитател, вдъхновител и пример. Той помага на учениците да изграждат ценности като уважение, честност, толерантност, трудолюбие и отговорност, емпатия и човечност, съпричастност и любов към знанието. Особено днес, когато младите растат в свят на бърза комуникация и често противоречиви послания, училището остава едно от местата, където те се учат не само какво да знаят, но и какви хора да бъдат.

Разбира се, възпитанието е споделена отговорност. То започва в семейството, но учителите трябва да работят заедно с родителите, за да осигурят пълноценно развитие на детето.

Учителят има огромна роля в това да открие в какво са добри учениците, и да им помогне да използват своите силни страни, да насърчава доброто, любопитството и интереса към ученето. Понякога една дума на подкрепа, един личен пример или навременна среща с книга оставят следа за цял живот.

Истинската мисия на учителя днес е не само да подготвя успешни ученици, а достойни и мислещи личности.

– Какво според Вас трябва да пазим като ценност в българското училище?

– Българското училище винаги е имало ключова роля в съхраняването на националната и културната идентичност. То е източник на знание и морални ценности, пространство, в което се изграждат личности.

Като ръководител на Националния музей на образованието, мой дълг е да кажа, че училището трябва да съхранява добрите просветни традиции, да ги надгражда и развива.

Най-ценното, което трябва да опазим, е вярата, че образованието има силата да променя човека и обществото към по-добро.