В брой 1/2024 на „Български език и литература“: Медийната и дигитална гражданска култура на ученици при работа в онлайн среда

Откриваща за първия брой на сп. „Български език и литература“ за 2024 г. е статията на един от утвърдените изследователи по проблемите на езиковата политика – проф. Мария Стойчева (в съавторство с Е. Станова). В публикацията са анализирани възможностите на мултинационалните държави да осигурят образование на младите хора от различни етноси на собствения им майчин език, сред които е и българският.

Богато представена е рубриката „Методика“, в която езиковедски, литературоведски проблеми и проблеми на медийната култура се разглеждат с оглед на мястото и ролята им в образователната сфера. Проф. Красимира Алексова прави обстоен преглед на семантиката, формите и основните употреби на евиденциалите в съвременния български език с цел да подтикне авторите на учебни програми, учебници и самите преподаватели да включат всички евиденциали в обучението по български език в средното училище.

Текстът на проф. А. Дамянова е фокусиран върху Елин-Пелиновия разказ „Душата на учителя“.

Авторката, изтъкнат специалист по методика на литературното образование, предлага с убедителни аргументи този разказ да бъде включен в обучението по литература за ХІІ клас, и по-конкретно – в разработването на темата „Изборът и раздвоението“. Аргументацията на предложението се основава върху особения ироничен модус на интерпретация на темата в творбата, различна спрямо тази на задължителните според учебната програма текстове.

Проф. Дамянова смята, че този разказ е представителен за отношението на Елин-Пелиновото творчество към актуални в първото десетилетие на века модернистки идеи. Интерес представлява обзорът, който авторката прави на мненията за и против тематичния принцип на организация на учебното съдържание по литература, най-вече в XI – XII клас.

Доц. Наталия Христова се

съсредоточава върху съвременния отлив от четенето в образованието по литература,

като се опира на изследванията на Антоан Компаньон, Цветан Тодоров, Ролан Барт и Анни Руксел. Статията е опит за реабилитация на субективните измерения на четенето и „правата на читателя“. Авторката фокусира вниманието върху ученическия читателски блог като специфичен дигитален диспозитив за насърчаване и проявяване на субективния читателски опит на ученика.

Доц. Деспина Василева насочва вниманието на читателя към медийната и дигиталната гражданска култура на ученици при работа в онлайн среда. Представя проучване, чиято цел е да се провери кои типове поведение са характерни за учениците при работа с медиен текст по отношение на степен на чувствителност към медийните текстове, степен на рефлексия по отношение на граждански проблеми и степен на рефлексия към разпространението и съдържанието на медийни текстове. Участват 101 ученици от столични училища.

Анкетата се състои от 47 твърдения, като е използвана 5-модулна скала за оценка на съгласие в групите: „Гражданска култура и нагласа за гражданско участие“, „Предпочитания към четенето и решаването на проблеми“, „Работа с медийни текстове в часовете по български език“, „Самооценка при работа с медийни текстове“, „Отношение към медиите“. Резултатите, които авторката констатира, показват липса на интерес при учениците към политическите проблеми, избор за прочит на кратки по обем текстове, неувереност при разграничаването на достоверна от недостоверна информация.

В рубриката „Литературознание“ доц. Роман Хаджикосев представя

изследване на пътеписите на Ангел Каралийчев през втория период от неговото развитие.

За първи път в литературната ни наука авторът поставя акцент не толкова върху съдържателния аспект, колкото върху обвързаността и диалогичността между текстовете на писателя. Проследена е спецификата в композирането на книгите, като се търси обяснение за отсъствието на единство и сцепление между отделните творби. Специално внимание се обръща на единствената чисто пътеписна книга в творчеството на Каралийчев „Земята на българите“, която има пет издания.

Следващите страници на броя са посветени на две значими личности в науката и образованието.

Проф. Татяна Ангелова припомня изключителните заслуги на проф. Мирослав Янакиев към българското езикознание. Статията, написана по повод 100-годишнината от рождението на проф. Янакиев, защитава тезата, че ученият „задава“ образец на поведение като езиковед енциклопедист със собствена, оригинална позиция по въпросите на езикознанието и науките, свързани с него, с наистина запомнящо се участие в развитието на обучението по български език и в езиковото обучение въобще.

Представят се приносите му като учен, отреждащи му място на лингвист, изпреварил времето си. На първо място, се посочва създаването на глотометрическата теория, чрез която той прави от българската лингвистика и от българската стилистика науки. Откроява се и способността на проф. Янакиев да набелязва пътища, тенденции, които едва сега, в наше време, започват да се реализират. Не по-малко важен принос е защитаването на концепцията за ранно чуждоезиково обучение и за многоезичие в училищното обучение. Несъмнено, най-голям интерес предизвиква талантът на Янакиев да „направи“ от лингвистиката семиотика.

Докторантът от Българската академия на науките Петър Михайлов представя

образа на една интересна личност, може би недостатъчно позната на широката общественост – Теофано Попова

– учителка, благодетелка и общественичка. Статията е част от проекта „Жените в българската литература – извороведски материали, дигитализация“, ръководен от доц. Людмила Хр. Малинова (Институт за литература – БАН).

Целта на проекта е да се даде по-задълбочен поглед към творчеството на жените в нашата литература, за да може да се осмисли, че тяхната работа е съществена част от общонационалния литературен процес. А също така да се популяризират по-малко познати и позабравени имена на пишещи жени. Така проектът се превръща в принос за цялостното историческо изследване на българската литература.

В рубриката „Рецензии и информация“ е представена монографията на д-р Радея Гешева „Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век“, а д-р Рени Манова дава подробна информация за Първата международна конференция „Контакт на езици и култури. Българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци“, проведена в периода 17 – 19 ноември 2023 г. в град Харманли и организирана от Катедрата по български език като чужд към Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Всеки първи брой за годината на научните списания на Издателство „Аз-буки“ е с отворен достъп.

Свързани статии:

В брой 1/2024 на „Стратегии на образователната и научната политика“: Перспективи за развитие на социалното предприемачество в университетите В брой 1/2024 на списание „История“: Българската парламентарна система в първите следосвобожденски години В брой 1/2024 на „Философия“: Диалог между философски търсения от различни хоризонти Над 52 000 четвъртокласници се явиха на външното оценяване по български език и литература