Нужна е образователна реформа за всеки регион

„Много често смесваме мерките „достъп до образование“ с „качество на образованието“. В България има сериозен проблем с политиките за повишаване качеството на образователния процес“.

Това коментира бившият министър-председател и ексминистър на образованието и науката акад. Николай Денков по време на петата национална конференция „Бизнесът и регионите. Най-ценният капитал“ в София.

Според него

най-големият проблем в образованието е, че всичко се разглежда и променя на парче.

„Когато успеем да работим заедно, се получават смислени политики. Но за съжаление, невинаги успяваме да влезем в диалог“, обясни той.

Акад. Денков припомни, че за разлика от много други държави по света, в България децата учат по-малко, заради голямата лятна ваканция и тръгват на училище с година по-късно от своите връстници в чужбина.

Освен това в някои региони на България, където преобладаващото население е с майчин езикq различен от българския, съществува голям проблем с това, че малчуганите не посещават редовно детска градина.

„Част от децата в тези региони, които не ходят на детска градина, напълно разбираемо в I клас не знаят български език. В този случай говорим за напълно различна нужда от образование в I клас в сравнение с децата, които са посещавали градина в другите градове“, обясни той.

Друг ключов проблем за него е преходът на децата от IV към V клас. По думите на акад. Денковq част от решенията на проблемите включват промени в изпитите, учебниците и учебните програми.

„Нужна е образователна реформа за всеки регион, а не една и съща за всички“, категорична е изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова. Тя уточни, че

в някои училища има нужда от допълнителни часове по математика, а в други – по български език или дигитални умения.

На конференцията Светла Костадинова представи доклада „Образование и регионално развитие – общи щрихи|. В него икономистът показа пряката връзка между нивото на образованост на населението по места и степента на икономическото развитие на регионите.

В доклада се посочва, че образователната структура на местното население може да бъде както катализатор, така и спирачка за икономическото развитие. Съгласно обобщените данни съществува голямо неравенство в постиженията на учениците на общинско ниво, като се формират „клъстери от общини“ със слаби резултати в училище в Северозападна, Югоизточна и Североизточната част на България.

Костадинова представи и информация, според която има цели райони на страната, където населението с основно или по-ниско образование е над 50 процента. Точно в тези региони 148 училища са със среден резултат под среден 3.

„Защо няма механизъм, с който да се санкционират директори на училища, които години наред показват лоши резултати“, реторично попита тя.

Костадинова обърна внимание и върху спадащия интерес от страна на децата към изучаване на математика.  „А математиката е от фундаментално значение за технологичното и цифрово развитие на страната ни“, посочи тя.

„Универсални решения в образованието не съществуват. Няма смисъл да се търсят такива. Колкото повече образованието е свързано с възможност за намиране на работа след завършване на училище, толкова по-добре“, заяви, от своя страна, бившият министър на труда и социалната политика и бивш зам.-министър на образованието и науката Деница Сачева.

Тя е категорична, че е нужна

децентрализация при решенията в образователната система,

които да отчитат характеристиките и нуждите на отделните региони и населени места, на отделните деца и съществуващите културни модели.

Сачева посочи още, че образованието е абсолютен приоритет за всички политически сили и отдавна е поставено в центъра на дневния ред. „Връзката между образованието, качеството ни на живот и на демокрацията в страната е осъзната от всички партии“, допълни още Сачева.

„Човешкият капитал не трябва да се съхранява, а да се умножава“, отбеляза Михаил Ненов – настоящ зам.-кмет на Община Бургас и бивш директор на ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ в Бургас.

Той посочи, че независимо от отчитаните дефицити в образователната система на България трябва да се изтъкват и добрите практики, които съществуват в сферата. Примерът, който представи, е забележителния успех на СУ „Св. Климент Охридски“ в бургаския кв. „Рудник“, който се определя като сегрегиран.

„Моделът му е уникален с решението на директора преди няколко години да включи учебното заведение в програмата за обучение на възрастни“, обясни той.

Така обхватът на учениците се е увеличил бързо, използвани са и методи за сугестивно изучаване на български, за да могат децата да наваксат незнанието на езика. В гимназиалния етап момчетата се включили в дейности по автобояджийство, а момичетата – в администрация. Всяка година директорът организирал съвместен лагер с филхармонията на Пекин, децата се учели да свирят и да правят съвместен концерт. Зам.-кметът посочи, че сравнение на УНИЦЕФ на двата сегрегирани бургаски квартала – „Рудник“ и „Победа“, показва разлики в пъти по заетост, хигиена, образование и благосъстояние в полза на първия. „Едно мъничко училище променя цял квартал“, заключи Ненов.

Свързани статии:

Министър Галин Цоков връчи договорите на първите 15 училища, в които ще бъдат изградени нови STEM центрове Премиерът Николай Денков: Кадрите са изключително важни, за да развиваме ядрената енергетика Висши училища и изследователски институти искат научна програма „Море“ В Министерския съвет: 2,5 млн.лв. за таланти и съвременни кабинети