Тук урок №1 е за дисциплината

Недостигът на учители по практика се очертава слабо място в професионалното образование

Наскоро гимназията отбеляза 110 години от своето създаване

Прословутата строителна гимназия на София е толкова позната, че на твърдението „Всяка година балът при приема се качва“ реакцията е – „Знае се“. Казват го най-вече родители. Изпълнението на учебния план, иновативните методи на преподаване, сериозните практики и не на последно място дисциплината в гимназията я поставят в „графата“ на най-търсените.
„Началото за всеки випуск в професионалната гимназия е дисциплината. Като че ли осмоклас-
ниците най-трудно този „предмет“ изучават. Не е самоцел, не го правим, за да внушаваме респект. Уважение не става с налагане. Просто искаме да създадем у децата навици, да ги научим на отговорност. При професии с висока трудова травматичност, каквито са строителните, тя е първо условие. Още повече, когато практикуващите са деца.“
Инж. Доротея Дончева говори ясно и убедително. Достатъчно години е директор на Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“, за да познава до мозъка на костите си специфичната педагогическа работа. „Ученето тук е трудно.
Летвата е висока, особено за новопостъпилите.
Има ли отпадащи? Какво означава това?“, отговаря с реторичен въпрос директорката.
Специалностите в училището са от т.нар. вечни професии. Достатъчно е да се спомене строителен техник с трите специалности – строителство и архитектура, водно строителство и транспортно строителство. Както за всеки е ясно, без хидроспециалисти, без хората, които се занимават с пътища, цивилизован живот е немислим. А вече се бие тревога – тези специалисти не достигат. От тази година са сред професиите с изключителен недостиг на кадри. Макар че СГСАГ „Христо Ботев“ няма година с нереализиран прием и обучението по тези специалности не е прекъсвало, ще трябва по-яко да настъпят и сродните професионални гимназии. Истината е, че образователната система в този си дял не остава без специално внимание и ангажираност от страна на бизнеса.
„Работим така, че децата се амбицират все повече и повече. Всичко, което предприемаме, включително извън учебната програма, е свързано с професионалното им развитие. Няма клуб по интереси или подготовка на презентация по повод събитие, което да не надгражда знанията им. Което правим, не е, за да е просто направено, да се отчетем. Дейностите в гимназията са разнообразни и в тях няма случайности. Това, което предстои на даден ученик – да защити разработка или да изпълни проект, е плод на знанието му. В процеса на теоретичната подготовка е и практическата работа, която развива умението. Така полученото познание е конкурентно“, обяснява инж. Дончева и илюстрира думите си с една от многобройните извънкласни дейности на училището.
По повод годишнина от рождението на арх. Фридрих Грюнангер – емблематичната личност, дала лице на София като столичен град, негово дело са сградата на Духовната семинария, Централната баня, къщата на адвоката Хараламби Сърмаджиев – старото турско посолство, Ябланската къща, Централните хали…, екип от ученици разработват проект. В изследването на личността и работата на твореца всеки има отделна проучвателска задача. Събраните разработки по слайдове оформят цялостната презентация, включително и озвучаването. Презентациите винаги се представят лично от самите ученици автори. Отделни фотоси се използват и за илюстрации за училищния вестник.
В професионалната гимназия са подредени фотографии на кметове и архитекти, останали темели в историята на столицата. Фотоси има и на учени откриватели. Лица познати, но едва от експозицията учениците разбрали, че те са българи.
Стимул за развитие и надграждане на умения е и един от любимите училищни клубове – „Дебати“. Членовете му стигат до участия и в международни състезания по дебати.
Всяка нова учебна година гимназията пълни 7 паралелки с първокурсници, общо 185 деца. Желаещите са повече, но няма как – макар и огромна, сградата е недостатъчна. И любопитен фрагмент. Поддържането ѝ става с помощта на учениците паркът пред фасадата е за часовете по практика
по парково строителство. През лятната ваканция възпитаници на СГСАГ „Христо Ботев“ правят дежурства за поливането. Големите, вече набрали начални умения, участват и в дребни неща по поддръжка на сградата, което е част от практиката им.
Оттук според педагози и родители децата излизат с начални, но стабилни умения. Малко са тези, които не продължават с работата по професията. Болшинството от завършващите продължават образованието си в съседните аули, т.е. в Университета по архитектура, строителство и геодезия. След време немалко се връщат отново в гимназията – вече като учители. Близо 30 процента от преподавателите по професионалните дисциплини са възпитаници на самото училище. Засега екипът е достатъчен, но и тук трудностите са свързани с намиране на подходящи преподаватели по определени дисциплини.
Има и други трудности, но те са от различен характер. Ръководният педагогически екип посочва голямата административна тежест. „Функциите ни са „облечени“ в наредби, разбираемо. Но някои е необходимо да се прецизират – подчертава Доротея Дончева. – Според мен трябва да се даде още по-голяма автономия на училищата по отношение на учебния план. Например да има около 30 процента задължителност. Училищата са различни и имат необходимост нещата да се прегрупират. Това е характерно особено за професионалните гимназии. Ако за едно общо-
образователно училище са много важни географията, историята, за нас
важните предмети са физиката, химията и математиката.
А ние няма как да реагираме. Мисля, че в такава посока би следвало да има промяна.
Вярно, учебният план дава възможност разширената подготовка да се определя от училището.
И това не е нещо ново. Но се налагат съществени промени. Защо? Ще дам пример с нашата гимназия, с часовете за курсови проекти като часове по практика. Функция, интензивно натоварена, изискваща висока компетентност и голяма отговорност.
В тези часове учителят работи индивидуално с всеки ученик. Той е същият този учител, който води теоретичната подготовка, но часовете за проектиране са с норматив като за учебна практика. Този норматив за практика трябва да се промени – сега е 840 часа, което е много, изключително много. Учителят се натоварва с още 25 – 26 процента брой часове, които трябва да направи, за да се изпълни нормативът. Твърдя, че това е различно натоварване от натоварването на учителя при, да я наречем, стандартната практика. Тук трябва да се направи разграничение. Доскоро, преди да влезе в сила Наредбата за учебния план, не беше така. Работата по курсовите проекти „влизаше“ в часовете по теория. Философията на новата Наредба изисква определено процентно съотношение между теория и практика. И за да се изпълни търсеното съотношение, часовете за подготовка на проекти се включиха в часовете за практика. Проектирането наистина е практика за децата, но няма учител, който да издържи на този темп. Трябва да се осмислят, преразгледат разпоредбите, да се направи разграничение и да се вземе правилно решение“, предлага директорката.
И още: по думите ѝ, вече няма институции, които да подготвят учители по практика. Работата им ще трябва да се поеме от инженери, архитекти. Но това са хора с академично образование, където нещата се случват по друг начин. „Мисля че това е мнението и на колегията – трябва да се започне отново специалната подготовка на учители по практика“, категорична е инж. Доротея Дончева.