Първият брой на сп. „Философия“ за 2024 г. е с разнообразно съдържание в четири рубрики, като списанието остава вярно на своето звание да развива диалога между идващи от различни хоризонти философски търсения. Повечето автори в броя изследват значими явления от нашето съвремие. Бдителни и иновативни, те разработват нови въпроси и подходи, които предизвикателствата на времето изискват от философията. Същевременно се опират на историята на философията и идеите, благодарение на което могат да застанат на необходимата дистанция от феномените и да ги разгледат критично от една по-обща и по-висока гледна точка. Нашите автори водят внимателен и взискателен диалог между философията, от една страна, и антропологията, политическите и юридическите науки, филологията и музикологията, науката и техниката – от друга. Този диалог най-добре въплъщава универсалното измерение на философията.
Първата рубрика е посветена на метафизиката. В нея Александър Кънев реконструира и критически дискутира енергетичната метафизика на Димитър Вацов, едно от най-важните събития в българската философия през първите десетилетия на XXI век.
Авторите във втората рубрика изследват предизвикателствата, които поставят пред философията новите форми на публичност. Международен колектив от изследователи, воден от Албена Танева, дава оригинална концептуална рамка и различни практични приложения и перспективи на „теорията за споделеното общество“. Стоян Ставру разглежда „револвиращата собственост“ като метамодел при създаването и структурирането на модели на притежание и отправя философско предизвикателство към „непоклатимите“ постулати на вещното право чрез разграничението между „ян“ и „ин“ собствеността и необходимостта от тяхното балансиране.
Третата рубрика включва автори, които разкриват различни измерения на философската антропология. Маркус Кнауп представя изчерпателно основите на философската антропология на Едит Щайн, като подчертава и нейния новаторски характер. Милена Братоева изследва чрез внимателен анализ на съществени за индийската традиция текстове, мястото на „желанието“ в древното индийско разбиране за човека, както и ролята на отношението еротично – аскетично във формирането на принципи и норми за поведение.
В четвъртата рубрика авторите съсредоточават своето внимание върху аспекти от актуалното развитие на новата музика и новата реторика. Ангелина-Огняна Гочева разглежда произведенията на двама съвременни композитори в светлината на „Битие и време“ на Хайдегер и поставя въпроса за въздействието на философията върху съвременната музика. Нели Стефанова проследява промените в новата реторика, които имат амбицията да я превърнат в логика на практическата философия.
Нина Димитрова представя, накрая, друго значимо изследване на български философ – това на Добрин Тодоров, в което той не само прави задълбочен и суров критичен анализ на новите научно-технически „светогледи“, които излагат на опасност човека и поставят в криза хуманитарното знание, но предлага и пътища за излизане от тази криза чрез активно противодействие на тези дехуманизиращи тенденции.
Prof. Vladimir Gradev, DSc.
Главен редактор на сп. „Философия“
