Magdalena Stoyanova
Sofia University
Сборникът „Изкуство, творчество, възпитание. Между четката и перото“1 е издаден в рамките на проект, съфинансиран от Програма „Култура“ на Община Велико Търново. Той съдържа статии, доклади и практически приложни идеи, представени по време на кръглата маса, посветена на 65-годишния юбилей на проф. д.п.н. Пламен Легкоступ, дългогодишен преподавател, учен и художник – ректор на ВТУ от 2007 до 2015 г. и декан на ПФ от 1999 до 2007 г. В началото са изведени три поздравителни адреса: от Даниел Панов – кмет на Велико Търново, от Димитър Димитров – ректор на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, от проф. д-р Маринела Михова – декан на ПФ, и от Светослав Косев – декан на ФИИ във ВТУ. В кръглата маса със свои публикации участват общо тридесет и двама преподаватели от водещите университети у нас – Софийския университет, Великотърновския университет, Пловдивския университет, Шуменския университет, Бургаския университет. Това убедително доказва, че проблемните области, интегрирани в педагогическото, в методическото и в изобразителното присъствие на Пламен Легкоступ, са се превърнали в притегателен център на хабилитирани преподаватели, докторанти и асистенти, споделящи на научния форум приноса на юбиляря в контекста на визията за образованието и неговото усъвършенстване през 21. век.
Кои са най-важните отправни точки на тази научноизследователска и художественотворческа атмосфера?
Самият Пламен Легкоступ в началото на своето представяне използва четири събития, обединени в един общ проект – творческа изложба, две научни издания и форума на кръглата маса.
Любен Димитров се позовава на научно-теоретичните, художественотворческите, педагогически и научно-приложни приноси на Пламен Легкоступ, за да представи „Творческата симбиоза на педагога с художника и на академизма с общественика“. Това според него е в основата на преподавателския магнетизъм в магистърските програми, в които проф. Пламен Легкоступ работи – СУ „Св. Кл. Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, Университета МОНС-Ено – гр. Монс, Белгия, Университета Гренада, Испания, Университета Лийдс, Англия.
В съвместния доклад на Димитър Гюров и Весела Гюрова „Професионалният и творчески принос на проф. д.п.н. Пламен Легкоступ в академичната визия на ВТУ „Св св. Кирил и Методий“ ясно проличава тяхната респектираща връзка и професионалното им сътрудничество в преподавателската и в изследователско-проектната дейност с юбиляря. Те акцентират върху създадения от него като декан на ПФ и ректор на ВТУ „демократичен и солидарен дух на атмосфера, в която всеки се чувства достоен за приноса на останалите, възприема се неговата своеобразна изключителност, обвързва се потенциалът на индивидуалността с общностния успех. Тази утвърдена широка гласност на изследователските и на творческите постижения води до високоефективно и добронамерено утвърждаване на екипа и институцията на ВТУ“. Според авторите на цитирания по-горе доклад Пламен Легкоступ се утвърждава като мениджър, който „е компетентен в ръководството на хора, в делегирането на права, в мотивирането на всички членове на екипа за справедливи оценки“. Той инициира дейности, „договорени и осигурени със съпричастност и с приемственост в управлението“, въвежда „иновации в академични комисии“ за израстването на педагогическия екип във факултетите и в Университета.
Пламен Легкоступ участва и като съавтор в рецензирания сборник на тема „Изкуство и творчество в научните търсения при изобразителното изкуство“ заедно с Лучия Малинова и Божидар Ангелов, който отразява работата им по време публикационната им дейност, посветена на същността и спецификата на художествената комуникация в предучилищна и начална училищна възраст при издаването на учебници и учебни помагала за учители, както и на познавателни книжки и учебни пособия за деца/ученици в началния етап. Авторите споделят виждането, че те „обективират интегративните връзка между анализираните феномени и което е по-важно, да се диференцират педагогическите им аспекти“.
В своя доклад „Пресечните точки между молива, научаването и творчеството“ Мария Баева доказва значението на връзката за „комплексното взаимодействие на детето с изкуството в творчеството“, „познавателните параметри на изобразителността“, „диагностичните характеристики на изобразителната дейност“, „методическите принципи и техники“, „социализиращите фактори на изобразителното изкуство“ с присъщите за юбиляря приносни моменти в публикационната му дейност в годините на утвърждаването му като преподавател и изследовател.
Яна Мерджанова интерпретира темата „Образование за уникална идентичност като автентичен културен модел“. Разглежда „глобалното общество в мултикултурната идентичност“, „автентичните културни модели като образователен ресурс в подкрепа на родово-личностната идентичност и компетентност“. В този контекст коментира същността на „Родовия коледен късметен календар“ и отправени на форума пожелания към юбиляря за обвързване на „багрите, думите и звуците“ с „океана“, откъдето да бъдат извадени.
Любослава Пенева обвързва в доклада „Развитие на фините двигателни умения в ранното детство – предпоставка за развитие на творчески заложби“ определената положителна нагласа с игровия контекст и със специфичния характер на индивидуалните изобразителни възможности на детето.
Радослав Пенев анализира интеграции в темата „Детската рисунка – проективен метод за изследване на фамилните интеракции“ интерпретации на „кинетични рисунки“ и цветовите нюанси за ориентирането във взаимоотношенията в семейството.
Докладът на Сийка Чавдарова-Костова „Естетическото възпитание в края на първата четвърт на XIX век – реалност или утопия“ се фокусира върху „специфичността и парцелирането, характеризиращи определена област на естетическото възпитание –независимо дали става дума за музика, изобразително изкуство, литература, артистично изкуство – театър, опера, кино, или друго“. Това тя обвързва с естетическата възпитаност.
Маргарита Терзиева представя изложение по темата „Непознат художник толстоист на българска земя“, като излага автобиографични и творчески прояви на Иван Бодянский като следи от българска семейна колекция.
Кратки справки за дейността на разградските художници преди 1944 г. споделя Пламен Иванов в своята едноименна публикация, а Благомир Папазов диференцира „изобразителността“ и „изразителността“ по значение в теорията и практиката на изобразителните изкуства в доклада си „За детската художествена изразителност при изобразителната дейност“.
Според Рени Христова-Коцева „Пламен Легкоступ създава собствена оригинална методика за възпитание чрез изкуството, базираща се на интегративните връзки с другите изкуства и между видовете изобразителни изкуства, както между изобразителното изкуство и творчеството“. В доклада си „Интегративни връзки – творчество и изобразително изкуство – в трудовете на проф. д.п.н. Пламен Легкоступ“ тя доказва „връзката между познавателното и творческото развитие“.
Петя Конакчиева излага пространен и задълбочен анализ на „системата от научни основания в подкрепа на синергетичния потенциал на природата и изкуството за актуализиране на аксиологичния аспект на предучилищното екологично образование“. В темата „Образователен потенциал на природата и изкуството в креативното пространство на детството“ тя защитава позиция за необходимостта от колаборация между природата и изкуството и изказва „благодарност за примерите на „пламенеене“ в екипната споделеност и лидерска отговорност“.
Пенка Кънева дискутира идеи в „Изобразителното изкуство и ранното обучение по английски език като чужд“ за потенциала на оптимизирането на потенциала на процеса на изучаване на английски език в началния етап чрез „включване на творби на изобразителното изкуство и изобразителни дейности“.
Светослав Косев обосновава изкуствения интелект (AI) и неговите функции
като полезни за генерирането на визуален продукт със сполучлив естетически ефект в своето изложение „Етични норми при използването на изкуствен интелект (AI) за генериране на изображения“. Авторът изразява надежда за търсене на етични начини за приспособяването и съжителството с изкуствения интелект.
„За четката и перото. Дуел или дует?(Щрихи на Пламен Легкоступ)“ е заглавието на Владимир Аврамов. В публикацията той защитава виждането си, че юбилярят прави „искрено изкуство“, което свързва с „едно от значенията на думата „художественост“ – да възпитава естетика, но и в етика и хуманизъм…“.
Пенка Костова предлага акцент върху прилагането на компетентностния подход и значимото повишаване качеството на образователния процес. Нейният доклад „Теоретични аспекти на развитието на управленска компетентност на съвременния образователен мениджър“ представя анализ на характеристиките в професионалния му профил във връзка с човешките ресурси и организацията, като цяло.
В „Овладяването на четката – поезията на китайското писмо“ Полина Цончева обосновава връзката между калиграфията, поезията и живописта. Овладяването на четката тя определя като „вид духовно пътешествие“, а вижда „китайската естетика“ като „изкуството да се живее“.
„Многоликият… Експертът проф. д.п.н. Пламен Легкоступ“ е темата на Илияна Петкова, в която тя споделя факти от съвместната им седемгодишна дейност в СНС по педагогика към ВАК в ролята му на експерт, отнасящ се с уважение и градивна критика към членовете на Съвета и на педагозите в страната.
Весела Белчева се присъединява с темата „Лингводидактичен потенциал на илюстрацията, или когато изкуството „говори“ на своя език в чуждоезиковото обучение“ към проблемите за ранночуждоезиковото обучение в сборника и връзката им с изкуството. Тя се фокусира върху необходимостта от адаптирането на визуалните форми съобразно „спецификата на чуждоезиковото обучение“ и „за развитието на ключовите компетентности“.
В съавторство Анастасия Тонкова, Велина Сталева и Даниел Иванов представят доклад на тема „Витражната творба като колективна творческа дейност и нейната социална функция в образователната среда“. В нея се изразява „благодарност към Пламен Легкоступ за професионалното му отношение, колегиалната подкрепа и естетическото разбиране, с които той допринася към дейността на катедра „Стенопис“ във ВТУ“ и издигането на „авторитета на стенно-монументалните изкуства като част от образователната академична среда на старопрестолния град Велико Търново“.
Докладът „Книгата „Българският модел“ – един художествен експеримент на писателя Станислав Стратиев и художника Анри Кулев“ на Илияна Димитрова утвърждава техния „тесен словесно-графичен диалог“. Според нея „образният план в книгите „интерпретират текста“, а „думите „илюстрират“ рисунките“, „съчетаващи несъчетаемите“ останки от българското, разказано със средствата на гротеската и абсурда“.
„Проф. д.п.н. Пламен Легкоступ за изкуството като универсално средства за формиране на личността“ е темата на Красимира Петрова, в която тя, цитирайки Пламен Легкоступ, изтъква приноса му за: установяването на „първите критерии за художествено-естетическата оценка на някои достъпни произведения на живописта, графиката, скулптурата, народното творчество; изграждането на първите елементи на художествено-естетическия вкус; възпитаване на качества, необходими за бъдещата творческа личност“.
Деляна Чуховска извежда в доклада си „Изкуство, символика и комуникация в педагогическата концепция на Реджио Емилия“ фокуса на образованието от учителя към обучаемите и насърчаването на педагозите за „проектирането на образователно пространство, което не поставя ограничения“, а задава „хоризонт за прояви на креативност“. Според авторката педагогиката на Реджио Емилия може да се разглежда като „алтернативен педагогически подход“ от гледна точка на системата на предучилищното образование в България.
Темата „Цветознание за деца: методически подход за предучилищна възраст“ на доклада на Гергана Аврамова-Тодорова интерпретира „виждането на П. Легкоступ за художественото въздействие върху „изобразителните изяви на децата, чрез които те отразяват своите впечатления и отношение към действителността“. Това тя определя като предизвикателство за прилагането на нови подходи в образователния процес на изобразителното изкуство.
Борислава Иванова поставя ролята на изкуството в доклада си „Дигиталното изкуство – инструмент за развитие на творческото мислене в предучилищното детство“ като фундаментално явление, което стимулира творческия процес на децата. Тя акцентира върху „същността на мултимедийните ресурси като ключов инструмент за визуално и аудиално стимулиране на творческото мислене у децата“.
Галина Николова извежда в доклада си на тема „Усъвършенстване на изобразителните умения чрез пленерно рисуване в предучилищна възраст“ основни цели и задачи на пленерното рисуване, които благоприятстват усъвършенстването на изобразителните умения на децата. Тяхното постигане води до „предпоставки за присъствие на художествената изразителност в детските творби“.
Възможностите за използването на разнообразни дейности за правилното развитие на речта чрез изобразителното изкуство се проучват от Йоанна Цанева
В доклада ѝ на тема. „Ролята на изобразителното изкуство за речевото развитие на децата от предучилищна възраст в научноизследователското поле на проф. д.н. Пламен Легкоступ“. Тя прави извода, че те са „отправна гледна точка за разработването на логопедични методи, стимулиращи изказа и водещи до усъвършенстването на говора“.
Докладът на тема „Опитът на танцовото училище „Денс Стейшън“ за естетическото развитие на деца и младежи“ на Ралица Мерджанова-Стефанова представя изследователски търсения и методически разработки за танцовия учител. Танцовото училище „Денс Стейшън“ се извежда като „организация, която е насочила усилията си към предлагането на качествено танцово обучение“ и „създаването на среда“ за цялостното развитие на личността. Разработените ресурси са „синтези между различни видове изкуство“ и „избор на творчески път от подрастващите
Светлана Живкова-Гостилова разглежда творбите на декоративно-приложните изкуства, народното творчество и народните занаяти като неповторимо богатство от въздействащи стилизирани образи, които способстват за активизиране процесите на творчески труд, въображение, мислене у малките деца и ученици. В доклада „Декоративно-приложните дейности в обучението по изобразително изкуство – формиране на знания и умения за учениците (3. – 4. клас)“ тя анализира функциите на декоративно-приложното изкуство и формите на работа в декоративната дейност.
Посочените примери от докладите от сборника, посветен на 65-годишния юбилей на Пламен Легкоступ, доказват убедително как неговият академичен и професионален дух стимулира изключително полезни търсения в областта на научното и художествено-творческото поприще на неговите съмишленици и колеги. Всички те с признателност и респект отразяват заслугите му на преподавател, художник, мениджър и общественик, осмислящи сътрудничеството и взаимната подкрепа при доказването на компетентности в образованието и културата. Този техен емпатиен отклик към присъствието му потвърждава духа на прогресивни и значими за българското образователно пространство тенденции. Защото обединяването в търсенето на достойни и компетентни иновации не може да бъде нелегитимно, а напротив – то е синтез от качества на личности в признаването на силните им страни като резултат за прогрес и виталност.
ЛИТЕРАТУРА
ГЮРОВА, В.; ХРИСТОВА-КОЦЕВА, Р., (съставители). 2024. Изкуство, творчество, възпитание. Между четката и перото. Сборник с доклади от научния форум, посветен на 65-годишнината от рождението на проф. дпн Пламен Легкоступ (4 – 5 април, 2024). Велико Търново: Фабер. ISBN 978-619-00-1756-1.
REFERENCES
GYUROVA, V.; HRISTOVA-KOTSEVA, R., 2024. Art, creativity, education. Between the brush and the pen. Collection of reports from the scientific forum dedicated to the 65th anniversary of the birth of Prof. Plamen Legkostup, Doctor of Science (April 4 – 5, 2024). Veliko Tarnovo: Faber, ISBN 978-619-00-1756-1.
“ART, CREATIVITY, EDUCATION. BETWEEN THE BRUSH AND THE FEATHER”
COLLECTION of reports from the scientific forum dedicated to the 65th anniversary of the birth of Prof. Plamen Legkostup, Doctor of Science
Dr. Magdalena Stoyanova, Assoc. Prof.
ORCID iD: 0000-0001-8645-0798
WoS Researcher ID: ABT-6099-2022
Sofia University
Sofia, Bulgaria
E-mail: m.stoianova@fppse.uni-sofia.bg
>> Изтеглете статията в PDF <<
