Иван Попов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“: Благодарение на мащабните инвестиции в образованието ще видим подобряване на резултатите

Иван Попов започва работа в държавната администрация през 2004 г. Дълги години е в Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“, впоследствие „Региони в растеж“. От 2018 г. е в Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, отначало като директор дирекция „Програмиране, наблюдение и оценка“. В различни периоди заема поста на заместник-изпълнителен директор и на изпълнителен директор на ИА „Програма за образование“.

Възпитаник е на Втора английска езикова гимназия – София. Има бакалавърска степен по „Международни отношения“ в УНСС и магистърска по „Европейска икономическа интеграция“ в НБУ.

 

– Г-н Попов, какъв обзор бихте направили на 2025 г. – кои са най-важните проекти, които започнаха или приключиха през изминалата година?

– Отминалата 2025 г. беше ключова за Изпълнителна агенция „Програма за образование“. Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР) приключи успешно и без загуба на средства. Подготвихме и окончателния доклад по нейното изпълнение.

По Оперативната програма бяха инициирани редица реформи в образователната система. В областта на предучилищното образование бяха апробирани, а след това и въведени в законодателството мерки за разширяване на достъпа на децата в детските градини – такава е отпадането на таксите в тях. Програмата постигна големи успехи по отношение на приобщаващото образование, особено сред ромите.

Бе затвърден и моделът на дуалното обучение в професионалното образование.

Един от най-мащабните проекти беше свързан с дигитализация на училищното образование. По него бе създадена платформата „Дигитална раница“, до която достъп имат всички ученици, родители и учители. В нея са достъпни не само електронните дневници, но и дигитално образователно съдържание.

В областта на висшето образование се проведоха 90 000 студентски практики.

Изминалата година беше успешна и по отношение на новата Програма „Образование“. Въпреки забавеното начало на Програмата, изпълнихме финансовия план за 2025 г.

Настоящият програмен период съвпада и с периода на изпълнение на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). От десетилетия образователната система не е виждала подобно насищане със средства в толкова кратък период от време и съчетаване на инфраструктурни инвестиции с мерки за подобряване на качеството на обучението, благодарение на финансирането от Европейския съюз. Усилията на образователните институции бяха фокусирани в изпълнението на спешните мерки по Плана за възстановяване. Това са проектите за осигуряване на нова STEM образователна среда във всяко българско училище, модернизация и строителство на училища, общежития, детски градини.

Въпреки голямото натоварване и за Министерството на образованието и науката, и за Управляващия орган, но най-вече за училищата и детските градини, бенефициерите дадоха начало на някои от ключовите проекти и процедури по Програма „Образование“.

– Бихте ли откроили най-важните от тях?

– На първо място, това са двата стратегически проекта на МОН за приобщаващо образование в предучилищната система и в училищното образование – „Силен старт“ и „Успех за теб“.

Със стратегическо значение е и проект „Модернизация на професионалното образование и обучение“, изпълняван от МОН, в който участват всички професионални гимназии в страната. По линия на този проект се осъществява най-мащабната реформа в българското професионално образование в последните години.

Беше създаден изцяло нов списък на професиите, като по тази задача работиха новосформираните 20 секторни съвета на уменията, които включват експерти от администрацията, професионалните гимназии, бизнеса и висшите училища. Новият списък на професиите и новите учебни планове и програми в професионалното образование, които в момента се разработват, ще отговорят в най-висока степен на нуждите на бизнеса и на регионалната икономика, така че да поставят българското професионално образование на по-високо ниво.

Важен проект, който започна наскоро, е „Компетентности на фокус“. Той е насочен към развиване и утвърждаване на компетентностния модел в преподаването и оценяването в училищното образование. По линия на Проекта се предвижда поне 35 000 учители да преминат обучения за интегриране на новата образователна STEM среда в преподаването. Тези обучения започнаха предварително и се провеждат от Националния STEM център. След като открием новата сграда на Националния център в „София Тех парк“, която в момента се изгражда, голяма част от обученията ще се провеждат там – в реална среда, с нужното оборудване и апаратура.

Ще бъдат създадени нови модели на преподаване, интердисциплинарни уроци, както и нови учебни програми.

– Кой ще работи по създаването на новите учебни програми? Как ще отговарят на съвременните потребности за обучение?

– Новите програми трябва да бъдат адекватни на икономическата трансформация, която преживява светът, на Индустрия 5.0 и изкуствения интелект, който завладява все повече живота ни. Те трябва да са така насочени, че да предлагат интердисциплинарен подход и отворено възприятие към света, да развият уменията на учениците за това да придобиват нови знания.

Идеята е децата и младежите не само да възпроизвеждат знания, а да се развиват уменията им да опознават света през целия си живот. За тази цел училищата ще бъдат подкрепени с екипи от специалисти, ще се насърчава включването в преподаването на професионалисти от академичните среди и бизнеса.

По този проект се предвижда училищата да се организират в клъстери и да работят заедно помежду си. Ще бъдат осигурени ментори на групи от училища, които да организират този процес. Предвидено е част от това ново образователно съдържание да се апробира и валидира, като се приложи тестово в учебно или в извънучебно време като допълнително занимание по интереси.

С промяната на Програмата удължихме програмния период с една година и той вече е до края на 2030 г. Така че, мисля, времето за създаването и одобряването на новите програми е достатъчно.

Резултатите обаче няма да дойдат веднага. Ако сега се променят учебните планове и програми, ще видим резултати в средносрочен план. С тези мащабни инвестиции в образованието след пет-седем години може да направим равносметка и да видим подобрение на резултатите на българските ученици и на представянето им на международни изследвания.

Нека да припомня, че когато през 2016 г. започна изпълнението на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и целта беше намаляване дела на преждевременно напусналите училище, ние бяхме с най-високите показатели в Европейския съюз. Сега сме на ниво от 9%, тоест под средното за Европа. Но минаха години и имаше инвестиции, за да може да достигнем това ниво и вече да сме в първата половина на добрите резултати.

– Ще има ли надграждане на предходни проекти тази година?

– В момента в оценка е операция „Дигитална трансформация на училищното образование“, изпълнявана от Министерството на образованието и науката. Проектът предвижда да надгради платформата „Дигитална раница“ и да актуализираме образователната система спрямо най-новите разработки, да се въведе изкуственият интелект с възможност за проследяване на индивидуалните образователни резултати на всяко дете и ученик, възможност за индивидуално насочване на образователни материали, така че всеки ученик да се развива спрямо собствените си нужди и дефицити.

– Как точно ще се случва персонализираното обучение?

– Идеята е „Дигитална раница“ да се отвори към нови възможности чрез лицензи за внедряване на елементи на изкуствен интелект, както и за въвеждане на разнообразно цифрово образователно съдържание. Целта е в нея да могат да се публикуват материали и от утвърдени външни доставчици и да се осигури безплатен и равен достъп на всички ученици до актуално съдържание.

За учителите е предвидено да продължат квалификацията си в цифрови умения. По проекта ще продължат и допълнителните занимания по интереси за учениците, насочени към програмиране и развиване на софтуерните умения.

– Има ли други процедури, които към момента са в оценка?

– Ще се спра на две от тях. Първата процедурата е насочена към предотвратяване и превенция на агресията в училище.

По процедурата получихме над 320 проектни предложения, чието качество ще бъде оценено. Предвижда се разнообразен пакет от мерки, насочен към осигуряване включването на учениците в училищния живот. Дава се възможност за сформиране на извънкласни дейности, по време на които да се работи върху изграждането на отговорност у учениците, гражданските им умения, възпитанието им.

Давам като пример възможността да се създаде училищен вестник, в който децата да имат определени отговорности, или училищен парламент. По дейностите по тази процедура могат да се включат и гвардейските отряди в училищата, които, като младежки организации, възпитават учениците в отговорност, чест и достойнство. Могат да се включат и клубовете по дебати.

Важно е в тези клубове, екипи и организации да не се изключват деца, които преживяват стрес и може би имат по-агресивно поведение. Необходимо е те да бъдат идентифицирани и включени в дейностите. Проектите дават възможност и да се назначи допълнителен психолог, както и за квалификация на учителите за работа с деца с девиантно поведение например.

Друга процедура, която в момента е на етап оценка на проектни предложения, е насочена към развитие на талантите на всеки ученик. Получихме 99 проекта. Те са общински, но в тях могат да участват всички ученици на територията на общината.

Идеята е да насърчаваме стремежа към високи постижения. Общината следва да направи календар на събитията и да организира състезания, конкурси, олимпиади на местно ниво, викторини, дискусионни клубове със състезателен характер. Целта е да се включат всички ученици и най-добрите да бъдат наградени и поощрени, така че да пренесат желанието си за постигане на резултати и успехи в училище.

Партньори по процедурата могат да бъдат спортни клубове, културни институции, читалища, музеи.

– Ще има ли достатъчно средства, за да бъдат финансирани всички подадени проектни предложения и по двете процедури?

– Средно получихме проекти на два пъти по-висока стойност от обявената по процедурите. По процедурата за агресия получихме проекти на стойност 38 млн. евро, а за подкрепа на талантите – за 31 млн. евро.

Като Управляващ орган, имаме разрешение от Министерския съвет да наддоговорим ресурса по Програмата. Намирайки се в средата на програмния период, смятам това за целесъобразно, така че всички качествени проекти ще бъдат финансирани.

– А в областта на висшето образование как ще бъдат надградени започнатите модернизации?

– Процедурата „Модернизация на висшите училища 2.0“ е продължение на подобна процедура от предходния програмен период, но с редица промени. По нея бяха идентифицирани 16 висши училища, които заемат водещо място по 40 приоритетни професионални направления. Останалите висши училища, включително и частните, могат да се включат като техни партньори.

Целта е университетите да въведат компетентностни подходи на обучение, да модернизират учебните програми за тези приоритетни професионални направления, да създават съвместни специалности помежду си, да споделят ресурси, да работят по реализацията на повече чуждоезикови програми, така че да могат да се привличат и студенти от чужбина, повече дигитални магистърски и бакалавърски програми, за да бъдат конкурентни в глобален план.

По процедурата успяхме да привлечем инструмента за техническа помощ на Европейската комисия JASPERS. Експертите на JASPERS ще направят предварителна оценка на логическите матрици, с които висшите училища ще кандидатстват. Тоест ще има засилен предварителен международен контрол върху качеството на проектите.

– Дуалното обучение ще бъде въведено в университетите. Как моделът по процедура „От висше образование към заетост“ ще се различава от този в средните училища?

– Проектът, който започна преди една година, съчетава вече утвърдения модел на финансиране на студентски практики с новите елементи за идентифициране на приложими специалности и въвеждане на дуално обучение във висшите училища. Той се координира от МОН, но в него участват всички висши училища. Предвидени са дейности по идентифициране на приложимите специалности, проучвания на международния опит.

Ще бъде направена сериозна реформа, така че промените няма да се случат бързо, но очакваме да бъдат качествени и устойчиви.

Моделът следва да надгради студентските практики. Предвижда се висшите училища, които смятат, че е приложимо, да апробират модел с по-дългосрочни студентски практики за определени специалности. За целта ще бъде осигурено и финансиране. След това постепенно да предложат кредити за обучение, когато предоставят за този тип практикуване, но да го отчитат като обучение в реална работна среда. В момента студентските практики не носят никакъв кредит за обучение. Идеята е дългосрочните практики, които преминават към дуално обучение, да се водят като обучение. Тоест изпитът на студента да бъде на база наблюдения на неговата работа в реалната работна среда.

Паралелно Министерството на образованието и науката следва да идентифицира къде в законодателството е необходимо да се направят съответните промени, които нормативно да позволят този модел да се въведе в системата на висшето образование.

– Комитетът за наблюдение на Програма „Образование“ 2021 – 2027 г. одобри създаването на нов приоритет – „Гражданска готовност в образователната система“. Какво продиктува това решение?

– Предвид глобалната несигурност, в която се намираме, е необходимо всички страни в Европейския съюз да подсилим готовността на ЕС да се справя с предизвикателствата. Страхът се поражда от незнанието на човек какво да прави в определена ситуация. Чрез приоритета ще подпомогнем гражданска готовност за реакция при кризи в образователната система. Целта е учителите и учениците да бъдат по-подготвени и да знаят как да реагират в различни кризисни ситуации, като пожар, бедствие, конфликт.

За учениците е предвидено да провеждат лагери от типа на скаутските лагери, в които могат да учат умения за справяне в природата. Предвиждаме част от приоритета да бъде изпълнен от МОН в партньорство с Министерството на отбраната и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, които да разработят извънкласни учебни програми, свързани с реакция при радиационна защита, земетресения, пожар и други бедствия.

Ще се правят беседи, инструктажи, симулации, ще се учи как се оказва първа медицинска помощ. За тази цел предвиждаме да бъдат обновени някои от ученическите бази към МОН и към второстепенните му разпоредители, така че да могат този тип лагери и обучения да се провеждат в сигурна и защитена среда.

Училищата ще бъдат конкретни бенефициери. Предвиждаме стойността на един проект да бъде до 200 000 евро. Ще дадем възможности и на неправителствени организации да поемат координационна роля за тези училища, които не се чувстват достатъчно подготвени сами да организират подготовката и изпълнението на този тип проекти.

– Тази година трябва да бъдат финализирани всички проекти, финансирани със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост. Има ли опасност някои да не бъдат реализирани навреме?

– Настоящата година е ключова за финализиране на всички инвестиции по отношение образование и наука, които управляваме по Националния план за възстановяване и устойчивост, като те са в размер на 800 млн. евро. Очакваме този месец Изпълнителна агенция „Програма за образование“ да излезе на първо място в страната по разплатени средства по Националния план. Тези средства отиват директно в българския бизнес, но резултатите и ефектът са за българското образование.

Имаме 116 училища и детски градини и 28 центъра за високи постижения в професионалното образование и обучение, които се обновяват и модернизират, 8 нови училища и детски градини, които се строят, 16 младежки центъра, които се обновяват или се изграждат изцяло нови, три университетски кампуса, 2200 училища финализират вече изграждането на STEM образователна среда, с усилени темпове върви и изграждането на сградата на Националния STEM център.

Това са значителни инвестиции в българското образование. Убеден съм, че ще ги отчетем успешно към Европейската комисия, така че да получим всички плащания по Националния план за възстановяване.

– С какви средства Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ подкрепя центровете за върхови постижения и центровете за компетентност? Какво се очаква да бъде постигнато с тях?

– Изпълнителна агенция „Програма за образование“ е междинно звено по тази програма по отношение на инвестициите в научноизследователска инфраструктура.

Продължихме устойчивото финансиране на 16 центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, изградени по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Разширихме мрежата с още три

центъра, които бяха предвидени в Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Това са Центърът за компетентност „Синьо иновативно и устойчиво управление на крайбрежната морска и речна околна среда и ресурси – Блу Кристал“, Центърът за компетентност „Агрохранителни системи и биоикономика“ в Университета за хранителни технологии в Пловдив и проектът „Програма за развитие и устойчивост с Бизнес план на Лабораторен комплекс към „София Тех парк“ (Център „София Тех лабс“). Финансирането за тях на този етап е в размер на 140 млн. евро.

Предвидили сме всеки свободен ресурс по тази програма да бъде преразпределен през 2027 г. на база на напредъка, който центровете демонстрират. Тези, които демонстрират добър напредък, ще получат допълнителен ресурс.

Ако в предишния програмен период приоритетът и фокусът бяха да изградим центровете и 75% от средствата бяха насочени към инфраструктурата и закупуване на оборудване, сега целта е те да започнат да функционират самостоятелно и да се проследи какви резултати постигат. Затова и въведохме така наречения параметър за резултат и плащанията за персонал ще се извършват на база постигнати резултати.

Ако центровете не постигнат заложените за годината резултати – обем на публикации, сключени договори с бизнеса, заявки за патенти и регистрирани такива, спираме плащанията за съответния център, докато не постигне заложените резултати. Това е най-големият стимул за тях.

Друго изискване за тях беше да разработят бизнес планове на центровете, за което отново използвахме подкрепа от страна на Европейската комисия и инструмента JASPERS. Това ни дава увереност, че реалистично са планирали резултатите, които ще постигат.

По Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ разширяваме тази мрежа, тъй като осигуряваме и допълващо финансиране за централно управлявания от Европейската комисия инструмент „Хоризонт Европа“. Там финансираме така наречените WIDESPREAD-Teaming проекти, каквито от предходния период бяха проектите „ПлантаСИСТ“ и „Гейт“. А през новия период финансирахме проекта за създаването на първата за България водородна долина в Стара Загора и проекта за създаване на Център за върхови постижения в областта на биомедицинските изследвания и технологии на Института по молекулярна биология на БАН.

Опитваме се да поддържаме тази мрежа като партньорска. Центровете да не се конкурират помежду си, а да обменят знания и капацитет.

Стъпка в тази посока беше и форумът „От наука към иновации“, който организирахме миналата година. Ще продължим тази инициатива, за да засилим партньорството на бизнеса с новите научноизследователски центрове на България.

– Успяха ли тези центрове да привлекат учени от чужбина?

– В България има функциониращи модерни високотехнологични центрове на световно ниво, в които работят над 1000 учени на световно ниво. Страната ни развива световна наука. Топ лабораториите, които създадохме, привличат обратно у нас както български учени от чужбина, така и чужденци. Давам пример с център „ПлантаСИСТ“, където работят учени от всички континенти.

Финансираме и проекти от типа Twinning и ERA chairs, които са свързани с привличане на международни учени, които да създадат екипи в българска научноизследователска организация, която предполага обмен с международни партньори. Целта им е да развият българската наука до по-високо ниво.